ЕТ „С Т Е Ф А Н С Т А Й Н О В” Град София, ул. „Иван Вазов” № 23, тел/факс 02/9885669, БУЛСТАТ 831726779

ВЪЗЛОЖИТЕЛ:

ОБЩИНА БАЛЧИК

Т Е Х Н И Ч Е С К О

З А Д А Н И Е ЗА

ИЗРАБОТВАНЕ НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН

НА ОБЩИНА БАЛЧИК

И

АНАЛИТИЧНА ЧАСТ

УПРАВИТЕЛ НА ЕТ „СТЕФАН СТАЙНОВ”: арх. Стефан Стайнов

София, м. юни, 2009 год.

1

СЪДЪРЖАНИЕ: стр.

УВОД

3

І. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА

ОБЩИНАТА

7

1.1. Цели на плана 7

1.2. Задачи на плана 8

1.3. Общи изисквания към проектното решение 9

ІІ. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ 10

2.1. Релеф 10

2.2. Климат 11

2.3. Водни ресурси 13

2.4. Почви 15

2.5. Гори 15

2.6. Връзка между р-л ІІ “Природо-географски условия и ресурси” и р-л ХІ „Състояние и опазване на околната среда”

17

2.7. Изводи и изисквания към ОУПО 17

ІІІ. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО 18

3.1. Недвижими паметници на културата (ПК) в границите на населените места

18

3.2. Недвижими паметници на културата извън населените места 21

3.3. Движими паметници на културата 22

3.4. Нематериално културно наследство 22

3.5. Обща оценка на потенциала, състоянието и проблемите на КИН в

общината

23

3.6. Изисквания към ОУПО 23

ІV. ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА И ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ 24

4.1. Баланс на територията по начин на трайно ползване 24

4.2. Тенденции в промяната на земеползването. Инвестиционна активност 25

4.3. Изисквания към ОУПО 26

V. ДЕМОГРАФИЯ И ТРУДОВ ПОТЕНЦИАЛ 26

5.1. Численост и динамика на населението 26

5.2. Възрастова структура. 28

5.3. Полова структура 29

5.4. Образователно равнище 29

5.5. Етническа структура 29

5.6. Икономическа активност и безработица 29

5.7. Прогнозиране на демографските процеси 30

5.8. Изводи и изисквания към ОУПО 31

VІ. ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНОСТИ – СЪСТОЯНИЕ И

ТЕНДЕНЦИИ. УСТРОЙСТВЕНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

32

6.1. Обща характеристика и структура 32

6.2. Туризъм 32

6.3. Селско стопанство 41

6.4. Индустрия 45

VІІ. СЕЛИЩНА МРЕЖА И НАСЕЛЕНИ МЕСТА – СЪСТОЯНИЕ И

УСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

46

7.1. Историческо развитие 46

7.2. Структура на селищната мрежа 47

7.3. Функционални характеристики на населените места и функционални 50

2

връзки

7.4. Градоустройствени характеристики на населените места 52

7.5. Изграденост и благоустроеност на населените места 53

7.6. Пространствени характеристики на селищната мрежа 56

7.7. Изводи са състоянието на селищната мрежа и населените места и

изисквания към ОУПО

56

VІІІ. СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА 59

8.1. Образование 59

8.2. Здравеопазване 60

8.3. Социални грижи 60

8.4. Култура 60

8.5. Спорт 61

8.6. Административно и финансово-кредитно обслужване 61

8.7. Пощенски услуги 62

8.8. Обекти за търговско обслужване и хранене 62

8.9. Изводи и изисквания към ОУПО 63

ІХ. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА 64

9.1. Пътна инфраструктура 64

9.2. Морски транспорт 65

9.3. Въздушен транспорт 66

9.4. Железопътен транспорт 66

9.5. Масов обществен пътнически транспорт 66

Х. ДРУГА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА 66

10.1. Водоснабдяване и канализация 66

10.2. Eнергийна инфраструктура 68

10.3. Съобщителна инфраструктура 69

ХІ. СЪСТОЯНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 70

11.1 Общи положения 70

11.2. Атмосферен въздух – състояние и устройствени изисквания по

опазването му

71

11.3. Води – състояние и устройствени изисквания по опазването им 72

11.4. Почви и нарушени територии – състояние и устройствени изисквания

по опазването и възстановяването им

76

11.5. Земна основа и земни недра - състояние и устройствени изисквания при

използването им

76

11.6. Ландшафт – състояние и устройствени изисквания по опазването му 79

11.7. Биологично разнообразие и защитени територии – състояние и

устройствени изисквания по опазването им

82

11.8. Отпадъци – състояние и устройствени изисквания по управлението им 88

11.9. Акустична обстановка 89

11.10. Радиационна обстановка 91

11.11. Рискове от природни бедствия и аварии 91

ХІІ ПРИЛАГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЛАНА 92

12.1. Правила и нормативи за прилагане на ОУПО 92

12.2. Последващо устройствено планиране 93

12.3. Изисквания, свързани с етапното реализиране на устройствените мероприятия

93

ХІІІ. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ 93

ХІV. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ 94

3

УВОД

Община Балчик е разположена в североизточна България, в границите на област Добрич, като заема нейната югоизточната част. Тя е една от 14-те общини, граничещи с Черно море. Крайбрежието с дължина ок. 18.5 км представлява южната общинска граница. На север граничи с община Генерал Тошево, на изток - с община Каварна, на югозапад - с община Аксаково, на запад - с община Добрич-селска.

Общата територия на общината според цифровия модел на кадастралната карта на общината е 523488 дка (523,49 кв.км.) Освен общинския център – гр. Балчик, общинската територия включва още 19 села (в т.ч. 17 кметства и 2 кметски наместничества), и два курортни комплекса.

Разположението и физико-географските характеристики на територията са обусловили нейното заселване от най-ранни исторически времена и обитаването й през различните епохи. Установени са следи от човешко присъствие още от неолита (Балчик, Гурково, Сенокос). Най-атрактивна за обитаване е била територията на съвременен Балчик, поради разположението си на морския бряг, създаващ условия за мореплаване, за риболов, както и поради наличието на обилни извори с питейна вода. Това предопределя почти непрекъснатото населване на територията на съвременния град през следващите хилядолетия.

Изхождайки от историографията на Херодот, полисът Круной (Круни – “извори”) е основан на това място около началото на VІ в. пр. Хр., т.е. по времето на най-активната антична колонизация по западното крайбрежие на Евксинския понт. Съвременните археологически проучвания показват, че като разположение античният град съвпада с праисторическото селище. Счита се, че завареното население е тракийско и принадлежи на голямата племенна група кробизи, населявала обширни територии между Одесос и нос Калиакра.

Находките свидетелстват за активни презморски търговски връзки на полиса още към средата на VІ в.пр. Хр., както и за местен поминък – земеделие, винопроизводство, риболов, керамично производство, развиващи се в хинтерланда на полиса.

През ІV в. пр. Хр. територията и самият полис са завладени от Филип ІІ Македонски. Градът бива наречен Дионисополис на името на бог Дионис.

През следващите векове добре укрепеният град има военно значение, като едновременно е и център на активен стопански живот – още от ІІ в. пр. Хр. сече свои монети.

Военно-стратегическото значение на града и околните територии са запазва и в епохата на Римската империя. Към периода І-ІV в. се отнасят, освен балчишките, и останки от крепостни съоръжения край Оброчище, Рогачево, Църква, Храброво. Находките свидетелстват за съществуването през този период и на неукрепени селища при Брястово, Соколово, Безводица, Сенокос, Змеево, Дропла, Кремена, Тригорци.

В границите на империята Дионисополис се ползва от привилегиите, които римската власт дава на пристанищата. До средата на III в. градът и регионът преживяват икономически разцвет. В последствие, поради започналите нашествия в Добруджа, Дионисополис запада и престава да сече монети.

През късната Античност крепостното строителство в района придобива още по-крупни мащаби. В началото на V век в близост до крепостта на Дионисополис се изгражда и втора крепост (на територията на днешния кв. Хоризонт). През този период

4

фортификационни съоръжения се изграждат и при Кранево – предполага се, че тук се е намирала крепостта Кранеа.

Античният Дионисополис е разрушен към средата на VІ в. от приливни вълни, причинени от подводен земетръс. Оцелялото население на античния град се премества в новото укрепление, разположено върху платото, северозападно от центъра на съвременен Балчик. С площта си от 360 дка то е едно от най - мащабните в целия византийски свят. Военно-стратегическото значение на фортификацията се свързва с охраната на сухоземния път, свързващ Константинопол с делтата на р. Дунав.

Вследствие военните победи на прабългарите през VІІ в., Западно-черноморската укрепителна система на Византийската империя е изоставена за продължителен период.

Със създаването на Първото българско царство приключва продължителният процес на етнически и териториални промени, започнали вследствие на великото преселение на народите. Името, което прабългарите дават на града, е Карвуна, а обширната територия около него, трайно заселена от прабългарските племена, става известна с наименованието “Карвунска земя” - земята, където през първите три столетия на съществуването на Дунавска България се консолидира българската народност. Названието Карвуна се запазва през цялото Средновековие, включително по времето на управлението на феодалния

владетел Балик (ок. средата на ХІV в.), на чийто феод градът е столица∗. В периода на Първото Българско царство, поради близостта до Плиска и Велики

Преслав, територията е гъсто заселена и застроена от аули – укрепления и укрепени градски селища. Археологически находки свидетелстват за поселения и военни съоръжения, освен на територията на съвременния град, също и край Кранево, Оброчище, Рогачево, Храброво, Безводица.

Укреплението при Балчик по своите качества и военно-стратегическо значение е сходно с това на Дръстър. Съдейки по средновековни европейски карти, земеописания и лоции, то съществува до началото на ХІ в., когато попада под ударите на кумани и печенеги.

Градът продължава съществуването си като център на презморска търговия и в периода на Второто Българско царство, за което свидетелства богат нумизматичен материал, както и чуждестранни писмени документи и географски карти. В такива документи от ХІV в. е показано и пристанището Катридзи (Кастрици) – днешното с. Кранево. Към периода на Втората Българска държава се отнасят и археологически находки в районите на Сенокос и Оброчище.

Счита се, че в края на ХІV в. Балчик е разрушен и опожарен и през следващите епохи загубва своето военно-стратегическо значение.

На територията на процъфтяващия през Средновековието военен и търговски център през първите векове на Османския период се развива сравнително малко селище, вече наричано Балчик. Изворите свидетелстват, че още през XVI в. градът отново е активно търговско средище на обширен селскостопански район. Основни отрасли в икономиката му са търговията със зърнени култури и с овце. Балчик придобива статута и на административен център на кааза, което е засвидетелствано от документ от ХVІІ в. През XVIII в. градът е седалище на кадия. Населението постепенно нараства, като в началото на ХІХ век наброява около 4000 жители (от тях – ок. 500 християни), а към 1872 – 7000 жители, след значителни преселения от Сливенския и Търновския региони и от Бесарабия. Половината от къщите са български, друга значителна част – турски, татарски и цигански и ок. 5-6 % - гръцки.

В периода на Възраждането се осъществяват процеси, свързани с утвърждаване на българската национална, духовна и религиозна идентичност. Първото българско училище е

∗ Една от битуващите версии свързва съвременното название на града с името на този владетел. Други хипотези търсят етимологични връзки с куманската дума “ баликчик” (градче), както и с турската дума

"балчук" ("тиня", “кал”, свързвайки го с белите кални потоци, стичащи се след всеки дъжд).

5

открито през 1845 г. През този период е изграден и храма “Св. Никола”. През 1870 г. е открито първото читалище.

След Освобождението и в следствие териториално-административните промени, предизвикани от решенията на Берлинския конгрес, Балчик става окръжен център. От 1880 г. градът е център на околия с 92 села. По-главни села в околията са Шабла, Гявур Суютчук (дн. Българево), Чаушкьой (дн. Генерал Кантарджиево), Чаталар (дн. Батово), дн. Кранево, Теке (дн. Оброчище).

Още в края на ХІХ век Балчик се утвърждава като житния пазар на Южна Добруджа. Той е най-големият експортен център на зърно от областта и трети в България след Варна и Бургас. Тази позиция се запазва и в началото на ХХ век. През 1909 г. в близост до пристанището е построена мелница с капацитет 12 вагона брашно за денонощие, която в технологично отношение е една от най-модерните на Балканския полуостров. През този период се поставя началото на системното благоустрояване на Балчик. През 1902 г. се създават първите кадастрален, нивелационен и регулационен планове.

С анексирането на Южна Добруджа след 1913 г. територията попада в границите на Кралство Румъния, което продължава до м. септември 1940 г., с изключение на периода 1916-1919 г., когато в резултат от военни действия Балчик временно е освободен.

В годините след 1924 се реализира мащабна строителна и благоустройствена дейност, инициирана от румънската кралска институция, което в исторически план се оценява като едно от избраните средства за румънизиране на Южна Добруджа. На брега край Балчик се изгражда лятна кралска резиденция, ботаническа градина, множество вили. Построява се първият асфалтов път с електрическо осветление, свързващ резиденцията с града; отворено е гражданско летище.

Всичко това се осъществява в политическа и социално-икономическа обстановка, неблагоприятната за завареното население, което е причина за нов миграционнен процес – отлив на българско население и общо намаляване на жителите на града. Ако през 1910 г. те наброяват 6616 д., то през 1934 населението възлиза на 5168 жители. Успоредно с това, Балчик придобива значението на център на пробългарска културно-просветна активност, както и на националноосвободителното движение в Добруджа – след 1929 г. тук действа един от районните комитети на Добруджанската революционна организация.

След подписването на Крайовската спогодба (07.09.1940 г.), българската политическа власт се установява на територията с навлизането на българските войски на 21 септември с.г. Постепенно се формира местната администрация, която провежда стопанска и устройствена политика за икономическа стабилизация и социално развитие. През 1942 г. местните власти възлагат изработването на нов градоустройствен план. Развива се социалната и техническата инфраструктура. Към края на 1942 г. държавата изкупува инфраструктурата на електроснабдяването, принадлежаща на Анонимното румънско акционерно дружество, и я предоставя на Балчишката община.

Основни поминъци на населението са земеделието, скотовъдството, риболовът и занаятите. Мерките за подпомогне стопанското развитие в периода 1942-1943 год. включват и оземляване на малоимотни местни жители и на преселници.

В периода след 1944 г. и до днес развитието на общината се осъществява в съответствие с двукратно настъпилите промени в обществено-политическото статукво. Определящ фактор за формиране на икономическия профил и социалния облик на общината представляват спецификата на природо-географските условия и потенциалът на естествените ресурси. Съчетанието на традиционни дейности, свързани със земеделието, и постоянно активизиращите се през последните 4-5 десетилетия активности на курортния туризъм предопределя различията в преобладаващия начин на земеползване и респективно набор от общи и специфични изисквания към устройството на територията. Въздействието на

6

посочените фактори е довело до обособяването на две различаващи се по характер и развитие части на територията – крайбрежна и вътрешна.

Крайбрежната част, със своите природогеографски характеристики и ресурсов потенциал е усвоявана динамично още от древността, както и днес. Степента на антропогенно присъствие и урбанизация е висока и дори рискова. Управлението на устройствения процес се сблъсква със сложен набор от предизвикателства. Освен осигуряването на хуманна жизнена среда с добре организирани функционални системи, устройствената политика следва да гарантира опазването на ресурсите и екологичните характеристики, ландшафта, подложената на разрушителни въздействия земна основа и черноморския шелф, като едновременно стимулира ефикасна стопанска реализация на потенциалите.

Вътрешната част принадлежи на селскостопанската Добруджанска равнина, в която богатите почвени ресурси и специфичният климат са основата на развитието на земеделието и земеделския начин на живот в селата. Еднообразният характер на производство и бит върху голяма площ със сравнително ниска концентрация на население определят периферния характер на тази територия, нейната относителна изостаналост, но едновременно - и съхраненост на природогеографските дадености (в т.ч. естетически качества на ландшафта) и екологическите характеристики. През последните 10-15 год., в частите на селскостопанската територи, разположени в близост до крайбрежието и общинския център, се осъществява засилена инвестиционна дейност - висококатегорийни сгради за сезонно или целогодишно обитаване (“второ жилище”) от страна на жители на други общини. Това резултира не само в нарастване на интензивността на застрояване и гъстотата на обитаване в съществуващите населени места, но също и в мащабна урбанизация на извънселищни територии - върху земи от земеделския или горския фондове след промяна на предназначението им, най-често – “на парче”. Така се променят, както характерът и съотношението на функциите, така и цялостната устройствена обстановка, като възникват потребности от развитие на техническата и социалната инфраструктури в непредвидени при досегашното планиране мащаби.

Обобщеният списък от природни и антропогенни фактори, поставящи условия към устройственото развитие на общината, включва още:

- наличие на ценни, в т.ч. законово защитени обекти на природното и културно-историческото наследство;

- наличието на крупни находища на полезни изкопаеми, съотв. добивните дейности;

- преминаването през територията на пътна инфраструктура, осигуряваща транспортни връзки с международно значение; наличие на инфраструктура на водния и на въздушния транспорт;

- засилената инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура на енергопроизводството от алтернативни източници – ветрогенератори, вкл. косвеното им въздействие върху земеползването, опазването на околната среда и на местообитанията;

- близостта на мощния фокус на урбанизация – гр. Варна и произтичащите от това ежедневни и периодични миграционни процеси (трудови и културно-битови пътувания) предопределят известни “агломерационни” характеристики на устройственото развитие в надобщински (регионален) териториален обхват.

7

Накратко очертаните до тук доминиращи устройствени фактори и инвестиционни процеси в тяхното спонтанно, не планомерно развитие са носители на заплаха по отношение устойчивостта на системите. Те могат да компрометират бъдещи обществено значими реализации, както и частните интереси на всеки един от жителите и поземлените собственици на територията на общината.

Понастоящем съответни устройствени планове (с различна степен на актуалност), съществуват само за териториите на населените места, и то – не на всички (вж. по-долу, т. 7.5.6.). Към 1997 г. в Националния център по териториално развитие и жилищна политика е разработен проект за териториалноустройствен план на общината (по-нататък ТУП’97), с който е осъществен сериозен принос в посока регулиране на устройствените процеси върху цялата територия. Този план не е влязъл в сила, но включените в него анализи и предвижвания са намерили отражение в Общинския план за развитие 2007- 2013 г. (по-нататък - ОПР), приет от Общинския съвет.

Така описаното състояние на устройствената планова основа в общината понастоящем лишава органите на местното самоуправление и местната администрация от съвременен инструментариум за управление на обективните процеси и провеждане на устройствена политика, основана на цялостна стратегия за устойчиво развитие, за опазване на ресурсите, за извеждане на приоритетите при съчетаване на публичния и частните интереси.

В допълнение към изложеното до тук следва да се посочи, че за община Балчик са в сила система от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие по смисъла на Закона за регионално развитие (по-нататък – “стратегически документи по ЗРР”), които в съответните си части извеждат обществените приоритети, свързани с опазването и развитието на физическата среда и функционалните системи. Реализациите на тези предвиждания на стратегическите документи, включително евентуалното им финансиране по структурните фондове на ЕС, се нуждаят от съответна устройствена планова основа.

За осигуряване плановата основа на управлението в описания контекст, Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001 г., с изм. и доп.) регламентира изработването на общ устройствен план на община (ОУПО). Този вид планове обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението им е дефинирано по-подробно в чл. 106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години (чл. 17, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове) последвали войните през първата половина на ХІХ в.,.

Ръководството на община Балчик, отчитайки първостепенната важност на очертаните по-горе обстоятелства и позовавайки се на актуалния опит на други български общини, оценява потребността от основаване бъдещото управление на общинската територия върху общ устройствен план и стартира процедура по изработването му. Настоящото задание включва данни за моментното състояние на физическата среда и основните функционални системи на територията, респ. проблемите на тяхното функциониране, и формулира целите, задачите, общите и конкретни изисквания към ОУП на община Балчик, съобразно положителните тенденции в развитието и обществените приоритети.

І. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНАТА

1.1. Цели на плана

Главна цел

Главната цел на общия устройствен план на общината е да създаде териториална пла-нова основа за нейното дългосрочно устойчиво устройствено развитие в съответствие с

8

приетите стратегически документи за регионално развитие и със специфичните за община Балчик природни, културно-исторически, туристически и други ресурси.

Цели

Изхождайки от принципите на устойчивото развитие за баланс между екологично рав-новесие, икономически растеж и социален просперитет, при пестеливо използване на при-родните ресурси, постигането на главната цел се предпоставя от изпълнението на следните цели:

• Регулиране в устройствено отношение процесите на по-нататъшната урбанизация на територията на общината в граници, които да не накърняват целостта и стабилността на природната й среда.

• Създаване на необходимите устройствени условия за реализиране на стратегическите документи по ЗРР - регионален план за развитие на Североизточния район за плани-ране, областната стратегия и общинския план за развитие 2007-2013, както и на други общински, регионални и национални програми, планове и проекти. Извеждане на устройствени проблеми, произтичащи от ОУПО, които да бъдат включени в ежегодните програми за прилагане на ОПР.

• Прилагане на устройствени принципи на по-нататъшно изграждане и техническо съ-оръжаване на жизнената среда в населените места и останалите обитавани територии в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти, при търсене на максимален ефект при инвестирането и запазване на характерни качества и уникалност на териториите, респ. прилежащата акватория на Черно море, както на община Балчик, така и на съседните общини

• Планиране на територията на общината да става по начин, осигуряващ съхраняване и едновременно с това пълноценно включване в жизнен оборот на природното и кул-турно наследство на общината и Черноморското крайбрежие, с оглед устойчивост и взаимно стимулиране при развитието на всички системи .

1.2. Задачи на плана

Основните задачи на плана могат да бъдат определени, както следва:

• Определяне на общата структура на територията и прилежащата акватория и прео-бладаващото предназначение на съставните и структурните й части.

• Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите и акваторията по предходната точка, при съблюдаване на режимите, установени със специални закони, в т.ч. Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) .

• Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура.

• Обосноваване развитието на комуникационно-транспортната инфраструктура на об-щината и определяне съответстващото му усъвършенстване на транспортните мрежи.

• Обосноваване развитието на техническата инфраструктура и определяне разположението на мрежите и съоръженията им на територията на общината, както и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръ-жения и обекти от регионално и национално значение;

• Идентифициране на териториите с вероятно разпространение на предвидими природ-ни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на ус-тройство и защита

• Регулиране на взаимодействието между устройството на територията на общината и природната й среда, с оглед нейното опазване. Регламентиране на допустимото нато-варване на естествените рекреационни и други ресурси, с оглед опазването им;

• Осигуряване на условия за опазване и социализация на обектите на културно-истори-ческото наследство и природните забележителности;

9

• Извеждане на приоритетните устройствени мероприятия и определяне на последова-телност на реализирането им във времето.

1.3. Общи изисквания към проектното решение

Общият устройствен план на общината следва да бъде изработен при съблюдава-не на следните общи изисквания:

• Да послужи като основа за цялостното устройство на общинската територия, като определи общата структура на територията, преобладаващото предназначение на съставните и структурните части и общия режим на устройството им, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Неговите предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, с които се конкретизира устройството и застрояването на териториите на ниво поземлен имот.

• Да доразвие положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устройствени проекти и планове и други проучвания за територията на общината.

• Да отчете външните връзки на общината като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъобразността им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво. Съобразяване предвижванията на разработки на територията на съседни общини или предвиждане (иницииране) на такива, отнасящи се за общи устройствени проблеми, като борба с рисковите фактори по крайбрежието, устройство на прилежащата акватория, развитие на транспортната и др. техническа инфраструктура и пр.

• Да формира комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за прео-доляване на установени съществени диспорпорции между отделни части на общин-ската територия.

• Да сведе до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбани-зацията и друго строително усвояване;

• Да създаде устройствени възможности за използване на природния и културно-историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им;

• Да създаде условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури инфраструктура

• Да осигури възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприятия - общинско задължение;

• По отношение на икономическото развитие на общината, да приложи постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия. За стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, в плана да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването.

• Предвид несъвместимостта на оценките за потребността от урбанизация, произтичаща от естествените демографски процеси, и реалното инвестиционно търсене на терени за обитаване и за стопански дейности, да се разработи и приложи адекватен подход при планиране на земеползването, респ. оразмеряване на системите, като се съблюдават и изискванията за устойчивост на системите.

Във връзка с горните изисквания, за населените места, за съществуващите и ново-предвидени селищни образувания, както и за други части от общинската територия с ОУПО

10

може да се определят устройствени зони и самостоятелни терени с устройствен режим, вкл. при необходимост:

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им; - територии за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ); - рискови територии – зони със свлачища и абразия и потенциално наводняеми тери-

тории; - територии за прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия.

Разпределението на територията на общината по видове общо (преобладаващо)

предназначение и видове устройствени зони да се извърши с номенклатурата и възможно-стите на Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (по-нататък - Наредба № 7/2003 на МРРБ), при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони, в т.ч. ЗУЧК, и на факти-ческото ползване. За територията на общинския център да се съблюдават предвижданията на действащия цялостен устройствен план. Ако във връзка с настъпили промени във фактичес-ката обстановка и/или предвижданията на ОУПО налагат изменение на този план в отделни негови части, то местата и видът на необходимото изменение следва да се посочат изрично в Правилата за прилагане на ОУПО.

ІІ. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

2.1. Релеф

В геоморфоложко отношение община Балчик се отнася към приморската част на Дунавската равнина - Дунавска морфоструктурна зона, Добруджанско - Франгенски район, Балчишко-Франгенски подрайон. Територията й е ясно разделена в географско отношение на две части:

- Крайбрежен район; - Добруджанско плато.

2.1.1. Крайбрежният район покрива бреговата ивица и долината р. Батова. Дъл-жината на морския бряг е 18,5 км. Бреговата линия е слабо разчленена (коефициентът на раз-члененост между нос Калиакра и р. Батова е 1,18). Характеризира се с височинен релеф до 150 м. над морското равнище. Морският бряг в частта си при устието на р. Батова е нисък с дълга около 5 клм плажова ивица Кранево-Албена с площ от 296 502 кв. м. (охраняема територия, без Фиш-Фиш) – един от най-големите плажове на Черноморското крайбрежие. Пред плажа подводният склон е акумулационен и на разстояние до 700 м е покрит от среднозърнест и дребнозърнест пясък. В хинтерланда му, между кк „Албена” и с. Кранево е обширната гориста низина „Балтата”. В източна посока бреговият склон е по-висок, но достъпен, на места терасиран от свлачища. Целият е с изявен свлачищен характер. В тази част плажовете са ограничени по площ ( 51392 кв. м. охраняема територия, без Робинзон и Тузлата - относно площите на крайбрежната плажна ивица вж. и по-долу, т. 6.2.1.)

Теренните форми около гр. Балчик са изключително разнообразни със специфичен облик. Старият град е разположен върху древно свлачище с амфитеатрална форма. Както територията на града, така и териториите западно от него, заети в голяма част от вилни зони са прорязани от дълбоки оврази в посок север-юг.

2.1.2. Платовидният район обхваща част от Добруджанската равнина с надморска височина 150 – 200 м. Има платовиден леко хълмист релеф. Скатът на Добруджанското пла-то постепенно се отдръпва от бреговата линия, като при Балчишката Тузла е на около кило-метър от нея, а при долината на р. Батова – много по-навътре.

11

2.1.3. Черноморският шелф е различно широка, слабо наклонена, стъпаловидно по-нижаваща на изток подводна тераса на дълбочина около 20 m, чийто релеф е усложнен от свлачищни процеси.

2.1.4. Спецификата на релефа поставя следните важни изисквания към ОУПО: - в територията източно от гр. Балчик да се намерят най-подходящите връзки между

бреговата ивица, респ. морето и платото, върху което са изградени мащабни игрища за голф и голф-селища, без да се наруши специфичната красота на клифа;

- да се овладее урбанизирането на териториите западно от гр. Балчик във формата на вилни зони по начин, който да съхрани уникалните релефни форми и се противопостави на тенденцията на непрекъснатата урбанизация;

- поради ограничената по площ територия на крайбрежната ивица и риска от прето-варването й да се предложат форми и начини за функционалното й разширяване с включване на хинтерланда на платото.

2.2. Климат

2.2.1. Общи положения

На територията на общината няма хидро-метеорологична станция, която да провежда регулярни наблюдения на климатичните и метеорологични параметри и фактори. За това за определяне на климатичните й характеристики се използват основно данните от най-близката станция, разположена на нос Калиакра, както и данни от други съседни, близкостоящи измер-вателни пунктове.

Общинската територия попада в две климатични подобласти: Умерено-континентална-та, респ. Източен климатичен район на Дунавската равнина и Черноморската, респ. Климати-чен район на Северното Черноморие. По-долу са представени последователно общите харак-теристики на територията и специфичните особености на двете й части, попадащи в рзлични климатични подобласти.

2.2.2. Температурен режим, инверсии

Температурните характеристики определят района като относително студен за съответ-ната географска ширина през зимата – средната януарска температура е 0,8 оС. Лятото е отно-сително прохладно – средната юлска температура е 22,3 оС. Средната годишна температура е 11,8 оС. Годишната температурна амплитуда се колебае около 19,2 оС. Това подчертава смекчения от влиянието на морето континентален характер на климата на района. Характери-зира се с относително нисък коефициент на инверсии. Процентът тихо време и темпера-турният режим не предполагат образуване на такива атмосферни явления.

2.2.3. Ветрови режим

Раонът се характеризира като ветровит над нормалното за България. Средната годиш-на стойност на скоростта на вятъра е около 6,7 м/сек. Фиксирани са стойности над 44 м/сек (станция нос Калиакра). Основният въздушен пренос е от север-северозапад (над 40 %). Преобладаващи като цяло са северните и северозападни ветрове съответно 23 % и 18,4 %, а най-слаби са югоизточните ветрове – 4,4 %. Средногодишната стойност на дните с тихо вре-ме – скорост под 1 м/сек е около 15,3 %.

2.2.4. Валежи и влажност на въздуха, облачност, мъгли

Районът се отличава с недостатъчни по количество валежи (424 мм годишно), по-слаби от средните за страната, разпределени сравнително равномерно през годината. През лятото и есента падат по около 26 % от годишните валежи, а през пролетта - около 23 %. Дните със снежна покривка са около 15-17 (задържане на снега до 0,5 месеца), благодарение на по-високото термично ниво през зимата в близост до морето. Средната месечна сума на валежите (мм) е показана на долната таблица.

12

СТАНЦИЯ I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII

Балчик 35 31 28 33 39 44 32 33 21 38 50 39

Калиакра 38 32 24 30 34 40 25 22 30 42 53 42

Средногодишното количество на валежите за Балчик е 424 мм, а за Калиакра – 411 мм. Най-много валежи има през ноември и декември – главен зимен максимум и през май и юни – ранен летен максимум, а най-сух месец е септември.

Анализът на данните в Общинската програма по опазване на околната среда показва определена неравномерност на сезонната сума на валежите, като най-сух сезон е пролетта, а с най-много валежи е лятото. Установена е също така и неравномерност в месечното разпре-деление на валежите.

Близостта на водния басейн благоприятства изпарението и наличието на голяма влажност през цялата година. Максимумът на относителната влажност е през декември-януари (85 %), а минимумът през юни, юли и август – 70 %. Дни с относителна влажност под 30 % не се наблюдават. Средната годишна относителна влажност е около 78 %.

Средногодишната облачност е около 5,0 бала с максимум през зимата – 7,0 и мини-мум през пролетта – 2,5 бала.

В община Балчик мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през януари и декември и съвпада с максимума на относителната влаж-ност. Броят на дните с мъгла варира от 40 до 152 през цялата година (средно около 55) и е по-голям от средното за страната. Най-често са мъглите с продължителност до 3 часа и от 3 до 6 часа. Наблюдават се, обаче и мъгли с продължителност няколко денонощия.

2.2.5. Слънчево греене, слънчева радиация

Слънчевото греене средно годишно за района е относително високо – около 2080 ча-са, т.е около 48 % от светлата част на денонощието за годината. В долната таблица е показа-но месечното разпределение на часовете слънчево греене.

Месец І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Слънчево

греене-часове 80 85 124 173 235 293 338 316 241 178 94 70

Конкретни данни за слънчевата радиация за ст. Калиакра показват максимум през юли и минимум през декември.

2.2.6. Климатични особености на двата климатични района

Климатичният район на Северното Черноморие, в който попада крайбрежната част от общинската територия, се характеризира със сравнително по-високи средногодишни и сезонни температури, по-кратки периоди на заснежаване, по-ниски средногодишни суми на валежите. Средната годишна температура е 12 ºС. Зимата за района на гр. Балчик е студена, лятото е слънчево, сухо и горещо. Настъпването на пролетта малко закъснява поради охлаж-дащото влияние на морето. Есента е по-топла от пролетта с около 2 до 5 ºС. Температурните условия на района благоприятствуват развитието на селскостопанските култури, включител-но и на по-топлолюбиви. Морската вода е с температура през лятото до 24 ºС. Липсата на високи оградни планини и близостта на морето позволяват нахлуването на северните и севе-розападните ветрове. През топлото полугодие преобладава морският и континентален бриз.

Източният климатичен район на Дунавската равнина обхваща останалата част от територията на общината. Континенталният характер на климата му е смекчен от близостта до морето и се доближава до климата на Северното Черноморие. Характеризира с по-ниски средногодишни и сезонни температури, по-продължителни периоди на заснежаване. Зимата е сравнително мека, пролетта е хладна и настъпва с няколко дни по-рано от тази на крайбре-жието. Валежите са по-високи, но недостатъчни – 500-550 мм ср. г. с максимум през есента и минимум през зимата и пролетта. Засушаванията през топлия сезон нанасят щети на селското стопанство. Преобладаващите ветрове са северозападните. Характерни за района са силните северни ветрове през зимата, които на места издухват снежната покривка и причиняват из-мръзване на есенните култури, а снего-навяванията по пътищата затрудняват транспорта. Ха-

13

рактерно за зимните месеци е и скрежо-образуването и обледяването, водещо до аварии в електрозахранването.

2.2.7. Климатичните характеристики на район мотивират следните изисквания

към ОУП на общината: - формиране на цялостна концепция за усвояване на енергийния потенциал на вятъра,

на която с подходящ механизъм да се подчинят множеството частни инвестиционни инициа-тиви за изграждане на ветрогенератори. Отправно начало на концепцията да бъде недопуска-не обременяването на уникалната панорама на крайбрежния ландшафт със силуета на техни-ческите съоръжения;

- с оглед постигане пълно използване на петмесечното интензивно слънчево греене, да се предложат устройствени мерки за удължаване на курортния сезон. Основополагаща за формирането на мерките да бъде концепцията на областната стратегия за развитие относно туристическото развитие, почиваща на формулата за «носещ и допълващи видове туризъм», като носещият естествено ще бъде морският ваканционен туризъм;

- за да се ограничат неблагоприятните последствия от снегонавяване в Добруджанско-то плато, да се предвиди доизграждане на защитното озеленяване на пътищата, вкл. чрез уши-ряване и уплътняване на крайпътните пояси, където това е възможно.

2.3. Водни ресурси

2.3.1. Хидрографска мрежа

Община Балчик е бедна на повърхностни течащи води. Хидрографската й мрежа се формира от долните течения на реките Батова и Краневска. Територията на общината е на-браздена от множество суходолия, които се пълнят с вода само при обилни дъждове и сне-готопенето. Речният максимум е през пролетта, а минимумът е в средата на лятото и през есента.

Главна водосборна и отводнителна артерия в района е река Батова. Тя има дължина 39 км, а изворът й е извън територията на общината. Има няколко незначителни притока. Долината й е силно изрязана. Залесеността на поречието на реката е 37 % и се състои пре-димно от нискостеблени широколистни гори с обща площ около 130 кв.клм. Тя е единст-вената непресъхваща река от Добружанските реки и има отток 0,634 куб.м/сек, като мини-малният годишен отток е 0,285 куб.м/сек, а максималният – 1,494 куб.м/сек. Водите на река Батова са използвани за напояване на площи по речните тераси от землищата на селата Оброчище, Рогачево и Кранево (напоителна система “Каварна”). Водовземането е с водохващане. Понастоящем хидромелиоративната система почти не функционира.

Елемент на хидрографията и много специфичен ресурс е калното езеро с лечебна морска кал Балчишката «Тузла». Запасите му от лечебна кал са от 38 000 тона и се оценя-ват като достатъчни за бъдещото развитие на едноименния калолечебен курорт. Тузленската лечебна кал е от типа утаечни лиманни калища. За образуването й благоприятства липсата на вълни в лимана, наличието на глинесто-пелоиден материал, органична среда и богат ком-плекс от разтворими соли. Въпреки наличието на варовици, поддържането на оптимален вод-но-солеви режим предотвратява опасността от влошаване качествата на лечебната кал. Калта е с тъмно кафяв до черен цвят, миризма на сероводород и по химичен състав със смесен кар-бонатно-силикатен кристаличен скелет.

2.3.2. Подземни води

Подземните води са основният водоизточник за питейно водоснабдяване на общи-ната. Те се отнасят към Варненския артезиански басейн. Оформени са няколко водоносни хо-ризонта (от долу нагоре):

- Малм-валанжски водоносен хоризонт;

14

- Еоценски водоносен хоризонт (долноеоценски напорен водоносен хоризонт и води в средноеоценските мергели и в горноеоценските мергели и варовици); - Миоценски водоносен комплекс с два водоносни хоризонта: чокрак-карагански напорен водоносен хоризонт и сарматски безнапорен водоносен хоризонт; - Води в кватернерните делувиални и алувиални наслаги. - В платовидната част на района е развит погребан карст на няколко нива, свързан със

сарматските седименти. В основните водоносни хоризонти на подрайона, според характера на вместващите

скали и типа на празнините в различните части, подземните води се определят като: карсто-во-порови, пукнатинно-порово-карстови, порови, пластови.

Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани. По тем-пература са в границите на изискванията на стандарта за питейни води (изключение прави малм-валанжинският хоризонт с температура 30-45 0С). Подземните води в кватернерните отложения и в сарматския водоносен хоризонт са най-често безнапорни, а в малм-валанж-ския - напорни.

Източниците на минерални води са съсредоточени в крайбрежната зона. В Балчиш-ката Тузла изворите са с дебит 13,5 л/сек и температура 32о, в Балчик – 6,0 л/сек и 22о темпе-ратура, в Кранево – 5,4 л/сек и 23о температура. С най-голям дебит е изворът в кк „Албена” – 103,0 л/сек и 30о температура.

2.3.3. Морска вода

Качеството на Черноморските води в района на общината е обусловено от вълновия режим, режима на теченията, температурно-солевия режим и др. хидрофизични показатели.

Силно влияние върху характера на морското вълнение оказва нос Калиакра – на юг от носа вълновият режим е по-смекчен. При подхода към брега вълнението претърпява тра-нсформация и рефракция, а в зоната на нос Калиакра и Калиакренския вал и дифракция.

Крайбрежните вълнови течения формират общата схема на вълнова циркулация на водата в бреговата зона. В дивергентните зони между Балчик и Тузлата при южно вълнение, е възможен мас-пренос от морето към брега. Изградените в района на Балчик вълнолом (ограден пристанищен мол) и буни пресичат надлъжно бреговите вълнови течения и проме-нят съществено крайбрежната циркулация. В зоната на входящите ъгли на буните се създа-ват застойни зони, в които могат да се отлагат и гният водорасли. Буните оказват влияние и на водообмена в акваторията.

Невълновите течения (основно ветрови течения) формират три зони: първата, разпо-ложена непосредствено до водната линия е заета от поток насочен на юг; във втората, до 50-та изобата на изток, е развито противотечение; третата, разположена над континентал-ния склон, е представена от западния клон на основното черноморско течение (Дяволско-то). Ширината на основната струя е 40-80 км и скорост 0,35- 0,4 м/сек. Характерни за Бал-чишкото крайбрежие са възвратно-постъпателните движения, ориентирани паралелно на ге-нералното направление на бреговата линия. Дори при ветрове, духащи фронтално към брега, генерираните ветрови течения се стремят да се насочат успоредно на брега. Същест-вена особеност на теченията в плитководната зона е смяната на посоката им през около 3-4 часа.

Режимът на морското водно ниво се формира от взаимодействието на приливно-от-ливните, сгонно-нагонните и метеорологичните колебания. Общите му колебания са 3-50 см за период, вариращ от няколко часа до две денонощия.

Средната температура на най-горния квазихомогенен слой на морската вода е око-ло 13,30 С, а средният й диапазон на изменение е 18,80 С. Най-ниска е средната температура през февруари - 4,10 С, а най-висока през август - 22,90 С. Замръзване на морето е наблюдава-но само в близост до брега през 1924, 1942 и 1954 г.

Средната соленост на повърхностния слой на морската вода е 17 ‰, а сезонните й ко-лебания не надхвърлят 2-2,5 ‰ с максимум през есента и минимум през пролетта. С тези си

15

характеристики водите на Черно море се отнасят към слабо солените в сравнение с водите на световния океан.

Изискванията към ОУПО, произтичащи от характеристиките и състоянието на вод-ните ресурси на общината са формулирани в раздел ХІ „Състояние и опазване на околната среда”, т. 11.3.5. „Изводи, проблеми и устройствени изисквания”.

2.4. Почви

Общинската територия не се отличава с голямо почвено разнообразие. Най-добре представени са черноземните почви (типични, карбонатни, излужени). Слабо проявление има и на рендзини (хумусно-карбонатни почви).

Основният почвен тип на територията на общината са богати, слабо излужени и из-лужени черноземи, позволяващи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви. По механичен състав са песъчливо-глинести с мощност на хумусния слой от 60 до 70 см. Разположени са основно в северната част на общинската територия.

Карбонатните, силно излужените и тежките черноземи, съответно среднопесъчли-во глинести и леко глинести, с мощност на хумусния слой от 45-50 до 80 см, заемат срав-нително малки площи основно в североизточната част на общината.

В долината на река Батова са разпространени плодородните алувиални и алувиално-

ливадни почви, най-подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури. Хумусно-карбонатните почви (рендзините) са ситуирани основно по крайбрежието

и на отделни петна във вътрешността. Те са предимно тежко песъчливо глинести. Мощност-та на хумусния слой е минимална – около 20-40 см, и са с ниско естествено плодородие. Най-подходящи са за пасища и за отглеждане на лозя.

Изискванията към ОУПО, произтичащи от характеристиките на почвите на терито-рията на общината са формулирани в т. 11.4.3 на раздел ХІ „Състояние и опазване на околна-та среда”, а по отношение опазването и устройството им като основен ресурс на земеделието – в т. 6.3.5..

2.5. Гори

Разпределението на горския фонд по функция на горите на територията на община Балчик към м. май, 2009 г. е следното1:

Функция Землище Площ (ха)

1 2 3

Зелена зона 1 км. край морето Балчик 925,70

Кранево 69,00

Оброчище 548,30

ОБЩО ЗЕЛЕНА ЗОНА 1 КМ. КРАЙ МОРЕТО: 1543,00

Дървопроизводствена и средообразуваща Балчик 55,70

Безводица 357,60

Бобовец 32,50

Гурково 11,20

Дропла 12,00

Дъбрава 146,60

Змеево 5,20

Карвуна 283,40

Кранево 17,60

Кремена 68,70

Ляхово 92,50

Оброчище 138,80

1 Справката е предоставена от Държавно ловно стопанство – Балчик, с писмо №219/19.05.2009 г.

16

1 2 3

Рогачево 826,70

Сенокос 292,90

Соколово 104,20

Тригорци 64,30

Храброво 77,70

Църква 440,80

ОБЩО ДЪРВОПРОИЗВОДСТВЕНА И СРЕДООБРАЗУВАЩА: 3028, 40

Полезащитни горски пояси Балчик 97,30

Безводица 52,60

Бобовец 12,80

Гурково 168,40

Дропла 116,00

Дъбрава 58,80

Змеево 77,10

Карвуна 73,40

Кремена 29,80

Ляхово 8,40

Оброчище 5,40

Рогачево 52,30

Сенокос 41,60

Соколово 118,10

Стражица 34,20

Тригорци 51,00

Храброво 33,40

Царичино 52,30

ОБЩО ПОЛЕЗАЩИТНИ ГОРСКИ ПОЯСИ: 1081,90

ОБЩО ЗА ОБЩИНАТА: 5653,30

От горните данни е видно, че най-висок е делът на горите в землищата, граничещи с

морето и тези от югозападната част на общината: Балчик, Оброчище, Църква, Рогачево. В тях, вкл. Кранево, са концентрирани над 56 % от горските територии. Значително по-големи масиви има и и в землищата на Безводица и Сенокос (вкл. Карвуна). Горите в останалите землища са с малки площи, разпокъсани между обработваемите земи.

Стопанско значение и специфично участие в ландшафта имат полезащитните горски пояси. Те заемат 19 % от горските територии, като най-голям е делът им в землищата със селскостопански характер, като тези на Гурково, Дропла, Соколово и др.

Предвид водещата курортно-туристическа функция на общината, освен защитените територии (поддържания резерват “Балтата” в землището на Оброчище и частта от природния парк “Златни пясъци” в землището на Кранево – вж. по-долу 11.7.4.), горите в еднокилометровата полоса покрай морския бряг са определени в лесоустройствените планове за “зелена зона”. Във връзка с това трябва да се отбележи, че лошите атмосферни и почвени условия по стръмната крайбрежна ивица не позволяват развитие на пълноценни гори, въпреки усилията за залесяване.

Инвестиционната активност пред последните години е довела до намаляване дела на горския фонд в следствие промяна на предназначението на поземлени имоти. Сравнението на предходни данни за териториалния обхват на горите (вж. ОПР) показва намаляване с близо 11%.

Съгласно ОПР, основното направление на лесоустройствената политика, провеждана от Държавното лесничейство Балчик, е подобряването на стопанисването и увеличаването на дела на горите с особени функции.

Задачите на ОУПО по отношение на горските територии са:

17

- отразяване на актуалните границите на горите с различно предназначение, в т.ч. на вододайните зони и ловното стопанство, както и устройствения им статут, съгласно чл. 4 на Закона за горите;

- определяне на обхвата на горите и горските земи, чието предназначение не може да бъде променяно (чл. 45 ал. 2, т. 5 на Наредба 7);

- на база устройствени съображения - формулиране на конкретни предложения за увеличаване дела на курортните гори и горските паркове за сметка на дървопроизводителни гори в рамките на съществуващите горски територии;

- регламентиране на поемния капацитет на горските паркове и обслужващите ги ядра, осигуряването им с транспортен достъп и водоснабдяване, както и свързването им със мре-жите на електроснабдяването.

2.6. В раздел ХІ „Състояние и опазване на околната среда” са разработени със съ-

ответни изводи и изисквания към ОУПО следните проблеми на природните условия и

ресурси:

Земна основа и земна недра, включващи: - Геоложки строеж, инженерно-геоложки условия и сеизъм; - Физикогеоложки процеси и явления; - Морски бряг и шелф; - Полезни изкопаеми;

Ландшафт;

Биологично разнообразие и защитени територии, включващи:

- Растителност; - Лечебни растения; - Животински свят; - Защитени територии; - Защитени зони по Натура 2000; - Зелена система; - Зони за териториалноустройствена защита по ЗУЧК.

2.7. Изводи и изисквания към ОУПО

Най-важните елементи на природното богатство на община Балчик са морето, негово-то крайбрежие и восокопродуктивните обработваеми земи. Природните условия и ресурси, както и тяхното историческо усвояване, са довели до обособяването на две съвсем различни по характер и развитие части от територията на общината – крайбрежна и вътрешна.

Крайбрежната част е разнообразна по релеф и динамика на природните процеси, кое-то е определяло предизвикателно и динамиката в усвояването, заселването и развитието на разнообразни функции и дейности от древността до съвремието. Степента на антропогенно присъствие и антропогенизация на средата е висока и дори рискова, по която причина устой-чивостта на тази територия е твърде крехка.

В контраст с крайбрежната част е селскостопанската Добруджанска равнина, в която богатите почвени ресурси и специфичният климат са фактор за развитието на земеделието и земеделския начин на живот в големите по площ добруджански села. Еднообразният харак-тер на производство и бит върху голяма площ с малко население я определят като периферна и изостанала, но в същото време съхраняват нейния традиционен простор и мащабност и я превръщат в сериозен екологичен ресурс за устойчиво развитие на крайбрежието и страната.

18

От горните обобщени характеристики на природните условия на общинската терито-рия и осъщественото върху тях през годините и вековете човешко въздействие се налагат две съществени и принципни изисквания към ОУП на общината:

- за внимателно и щадящо отношение към природата и при използването на природ-ните ресурси, за да могат да възстановяват своето равновесие. Това изискване визира в ед-наква степен по-нататъшното строително усвояване на територията, както за нуждите на раз-витието на промишлените добивни (манган и въглища, а може би и газ) и преработващи дей-ности, така и на туризма и услугите;

- за търсене на устойчивост и баланс в развитието на общината и съхраняването на природното равновесие, които да се градят върху обмена и функционалното взаимодействие между двете зони при запазване на спецификата на всяка от тях.

ІІІ. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО (КИН)2

Както е видно от историческа справка в увода, община Балчик притежава богато

наследство, включващо материални свидетелства от различни исторически епохи. Със своето многообразие и с познавателните, възпитателните и естетическите си качества, недвижимите ценности представляват ценен ресурс на туризма. Едновременно с това, те са важен елемент на материалната жизнена среда, и в частност – на селищната среда, и в този смисъл са сред факторите, определящи качеството на живот на населението. Последното важи с особена сила за общинския център – гр. Балчик, където исторически формираните структури от различни епохи, в съчетание със специфичните природогеографски дадености, формират градската идентичност, наситена с особен емоционален заряд. Опазването на това качество следва да се възприема като необходимо условие за осигуряване устойчивостта на градската среда. То представлява една от основните цели на устройствената политика и първостепенна задача на планирането.

3.1. Недвижими паметници на културата (ПК) в границите на населените места

Гр. Балчик

Основната част от недвижимите обекти на КИН със статут, определен по реда на Закона за паметницине на културата и музеите, е концентрирана в общинския център.

Според пространствената им структура и и териториален обхват те са: - групови паметници на културата – комплекси – 2 бр.: архитектурно-парков

комплекс “Двореца”, включващ 15 единични ПК, и комплекс на територията на бивша резиденция на ОК на БКП, включващ 1 единичен ПК;

- единични паметници на културата – 109 бр. + 16 бр. в границите на комплексите + 3 бр. площни археологически обекти (вж. по-долу)

Според научната и културната област, към която се отнасят, горните обекти се разпределят, както следва:

• Архитектурно-парковият комплекс “Двореца”3 е обявен за групов архитектурно-строителен паметник и паметник на градинското и парковото изкуство (2002 г.). Обхванатите в неговите граници единични паметници са архитектурно-строителни (11

2 Данните, включени в настоящия раздел, се основават на информацията, предоставена на община Балчик с

писмо № 3235/20.10.2008 г. на НИПК. С приемането на нов Закон за културното наследство (в сила от

10.04.2009 г.) стартира процес на изменение на нормативната уредба и практиката в тази сфера. ОУПО следва

да бъде разработен в съответствие с новите законови изисквания. 3 Според обхвата на ПУП на града, комплексът попада извън неговите граници, но предвид пространствените и

функционални връзки и традициите в ползването е включен тук като елемент на градското наследство

19

бр.) и архитектурно-строителни и художествени (4 бр.). Другият комплекс включва един единичен архитектурно-строителен паметник.

• Площните археологически обекти са обявени като архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието. Те са:

- антична крепост (преустроена през Средновековието), разположена в централната част на Балчик върху 120 дка (об. 1967 г.);

- късноантична и средновековна крепост (кв. Хоризонт), разположена върху 1300 дка и съставена от 4 свързани укрепления;

- античен некропол (об. 1994 г.). Останалите единични ПК са:

- архитектурно-строителни (104 бр.). В тази група са включени основно жилищни, жилищно-търговски сгради, вили и някои сгради с първоначално обществено и др. нежилищно предназначение, между които бившия конак, учебна сграда (“Гемиджи махала”), сграда на бивш киносалон, градските хали, маази (5 бр.), религиозни обекти (джамия, румънската църква в новия квартал), обществени чешми ( 5 бр.);

- архитектурно – строителен и художествен (3 бр. - църквите “Св. Никола”, “Св. Георги”, “Св. Св. “Константин и Елена”);

- художествен ( 1 бр. - църква “Св. Петка”); - архитектурно-строителен и исторически (1 бр. – Килийно училище или

“Взаимно училище”, понастоящем – музейна експозиция). От изброените по-горе обекти на КИН обявени за паметници на културата са само

изброените археологически обекти и архитектурно-парковия комплекс “Двореца”, всички – с “национално значение”. Културно-историческата стойност на единичните паметници в обхвата на архитектурно-парковия комплекс “Двореца” е определена, както следва:

- “национално значение” – 1 бр. (вила на румънската кралица Мария); - “местно значение” – 5 бр. (“Нимфеум”, параклис “Св. Богородица”, кладенец

“Гюмюш бунар”, вила “Сюита” и вилата на принц Николай); - “ансамблово значение” – 9 бр.

Останалите обекти с културно-исторически статут в града са декларирани, с което също са поставени под законова защита. За 107 от тях е определена предварителна категория, както следва:

- предварителна категория “местно значение” – за 60 обекта; - предварителна категория “за сведение” – за 47 обекта.

Видно от горните данни, на територията на гр. Балчик е съхранено богато и

многообразно недвижимо КИН. Съобразно спецификата, значението и териториалното му разположение, за нуждите на устройственото планиране, обектите на КИН могат да се групират, както следва:

• Архитектурно-парков комплекс “Двореца”: паметник с изявени културно-исторически качества, висока атрактивност и установени традиции по отношение социализацията. Привлекателността му за туристическо (познавателно) посещение се увеличава от включената в комплекса Ботаническа градина - най-голямата и богата на Балканите, с над 3000 редки и екзотични вида. Паметникът е разположен на обособена територия в удобна близост западно от същинския град. За управлението и опазването му е приет Устройствен правилник (ДВ, бр. 55/2001 г., с изм.). Строителни мероприятия през последните години са предизвикали известно нарушаване на автентичната среда на паметника – изкраждането на дамбата, прекъснала непосредствения контакт на комплекса с морето, както и разположени в близост от югозапад сгради (в строеж). На територията на двореца по традиция се провеждат културни мероприятия, фестивали, пленери и др., което обогатява възможностите за неговата социализация.

20

• Градско архитектурно наследство. То обхваща преобладаващия брой единични паметници на културата, формиращи историческата градоустройствена тъкан. Нейната неповторимост и особена привлекателност се дължи и на специфичната морфология на терена, предопределила улично-кварталната структура и начина на застрояване. Съвременното функционално използване като цяло е в приемствена връзка с оригиналното, като част от обектите са с висока степен на социализация – обекти на културата, храмове, търговското обслужване и пр. Важни акценти в градската среда представляват обществените чешми. Характерни структури с потенциал за адаптиране за подходящо съвременно ползване са и маазите. Физическото състояние на част от паметниците не е добро, а в някои от случаи (напр. маази) – аварийно.

• Археологическо наследство. То представлява важен дял от материалната памет на град Балчик и, заедно с другите паметници от Античността и Средновековието на територията на общината (вж. по-долу) - част от съсредоточието на значимо по научна и културна стойност археологическо наследство, с което се характеризира районът на северното Черноморие. Научният интерес към това наследство датира още от първите години на ХХ век и се свързва с проучвателната дейност на Карел Шкорпил. Като илюстрация на познавателното значение и атрактивността на археологията в Балчик може да се посочи, че през 2007 г. в града са разкрити останки от храм на Кибела – най-добре запазеният елинистически храм в България и единственият храм на богинята-майка, известен до сега в източната част на Балканския полуостров. За допълване представата за концентрацията на археологическо наследство в и около общинския център, тук следва да се споменат и късноримското и средновековно селище в м. Джини баир (36 дка), както и могилата Мал тепе (антично селище) - и двете в близост до града, обявени за ПК от “местно значение”. В района на летището и в кв. “Левски” са проучени некрополи от периода VІІІ-ХІ в. За крепостта в кв. “Хоризонт” през 2002 г. Националният съвет за опазване паметниците на културата при МК е приел режими за опазване със зониране.

В действащият подробен устройствен план на гр. Балчик е отчетено наличието на недвижими ПК като обекти под особен режим. Значителни участъци от фортификационните съоръжения в кв. Хоризонт са предвидени за експониране в паркова среда. В плана, обаче, не е определена територия с културно-историческо наследство по смисъла на чл. 34 от Наредба № 7/2003 г. на МРРБ и не са разработени специфични правила и нормативи по чл. 13, ал.2 от ЗУТ.

Паметници на културата в останалите населени места.

Архитектурно-строителни ПК са декларирани в селата Бобовец (2 бр. жилищни сгради), Дропла (една. жилищна сграда), Змеево (1 бр. – църквата), Кранево (6 бр. жилищни сгради), Ляхово (2 бр., в т.ч. – джамията и една жилищна сграда), Оброчище (15 бр.жилищни сгради), Рогачево (9 бр. жилищни сгради), Соколово (3 бр., в т.ч. сградата на кметството, “Калевото” – стар кладенец и една жилищна сграда), Храброво (3 бр. жилищни сгради), Църква (2 бр. жилищни сгради).

В границите на с. Дропла - археологически ПК - антично селище (обявен - “местно значение”).

Църквата “Св. Димитър” в с. Гурково е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от “местно значение”.

Църквата “Св. Богородица” в с. Оброчище е декларирана за архитектурно-строителен и художествен ПК.

Особено интересен ПК са останките от мюсюлмански манастир “Теке “Акъязъл”, понастоящем в границите на с. Оброчище, в добре поддържана паркова среда. Паметникът включва две сгради - тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница), между които е гробът на

21

мюсюлманския светия Ак Язалъ баба. Заради изписванията с източни и барокови орнаменти, обектът е обявен за художествен ПК от “местно значение” (1972 г.). Този религиозен култов паметник традиционно се почита както от мюсюлманите, така и от християните. Той е предпочитано място за посещение от жителите на общината и от туристи, особено по време на традиционния местен събор.

Изхождайки от горните данни и съобразно мащабите на отделните населени места,

концентрацията на ПК в тях е сравнително ниска. Историческите структури (освен в самия гр. Балчик), сами по себе си нямат значението на урбанистични фактори, влияещи съществено върху съвременния устройствен процес. Независимо от това, те подлежат на опазване не само по смисъла на нормативните разпоредби, но и като носители на идентичността, на “духа на мястото”, чието съхраняване е сред важните условия за оптимално развитие на общинската територия като туристическа дестинация с разнообразен и привлекателен ресурс.

3.2. Недвижими паметници на културата извън населените места

На територията извън населените места са съхранени и поставени под законова защита основно археологически обекти. Освен вече посочените две селища в землището на гр. Балчик, архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието от “местно значение” са разкрити и в следните землища:

- Кранево - късноантична крепост на брега на р. Краневска (обявен 1976 г., “местно значение”);

- Оброчище - късноантична крепост 1.5 км северно (обявен 1967 г., “местно значение”);

- Храброво – антично селище 5.5. км южно (обявен 1967 г., “местно значение”); - Рогачево – античен некропол 1 км северно (обявен 1967 г., “местно значение”); - Безводица – средновековен некропол (обявен 1967 г., “местно значение”); Надгробни могили съществуват в землищата на Змеево (2 бр.) и Соколово (6 бр.).

Към изложените до тук данни относно териториалното разположение, броя, вида и

културно-историческата стойност на археологическите обекти, включени в списъците, предоставени от НИПК, трябва да се има предвид, че:

- с Разпореждане на МС № 1711/22.10.1962 г. всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове са обявени за паметници на културата от “национално значение”;

- с писмо № 545/27.02.2001 г. на НИПК са декларирани всички новооткрити и неразкрити археологически обекти на територията на страната са декларирани за паметници на културата с предварителна категория “национално значение”;

В този контекст следва да се добави, че освен изброените по-горе изрично обявени археологически паметници, в землището на Рогачево са разкрити следи и от средновековни селища, разположени върху по-ранни (антични) археологически структури. Археологически свидетелства за човешко присъствие са откривани още в землищата на Гурково, Тригорци, Сенокос, Брястово.

Като цяло степента на проученост и социализация на недвижимото археологическо наследство на общината понастоящем е неудовлетворителна.

При разработването на плановите предвиждания, засягащи културно-историческото наследство и неговото опазване, следва да се има предвид още, че с писмо 4349/04.12.1992 на НИПК са декларирани като исторически паметници на културата всички възпоменателни

22

знаци в и извън населените места, издигнати по повод участието на България във войните от 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1944-1945 години.

3.3. Движими паметници на културата

То е представено основно в богатата колекция на Градския исторически музей

Експозицията проследява хронологически историята на Балчик от възникването му през VІ в. пр. Хр. до освобождението на града от румънската окупация през 1940 г. Античният период е представен в първа зала чрез атрактивни артефакти (оригинали и копия), като статуи на божества от гръцкия пантеон, изделия от керамика и стъкло, мраморни детайли, епиграфски паметници, реликварии. Впечатлява възстановката на спортна колесница и макет на гробницата-мавзолей на римски лекар. Във втора зала преобладават находки от Средновековието: образци на сграфито-керамика от периода на Второто българско царство, богата нумизматична колекция, образци на въоръжение. Тук е изложен и макет-възстановка на западната крепостна порта на ранносредновековната крепост в кв. Хоризонт. В третата зала чрез фотоси и документи е представен политическият, стопански и културен живот на Балчик от Освобождението от османско владичество до възвръщането му към България с Крайовския договор.

Взаимното училище представлява възстановка на училищния интериор от периода 1861-1865 г. Експозицията включва класна стая, стая на учителя и фотодокументална зала, представяща Балчик през Възраждането. Отворено е за посещение от 1982 г. Обектът е свързан тематично и функционално с храма от епохата на Възраждането “Св. Никола” (архитектурно-строителен и художествен ПК).

Етнографският музей се помещава в реставрирана възрожденска къща от 60-те години на ХІХ в. В него са представени експонати, свързани с бита и поминъка на балчиклии, както и характерни за региона предмети, оръдия на труда, облекла, накити и пр.

Сред обектите, съхраняващи и представящи културни и художествени материални ценности, е и Художествената галерия. Тя има над 40-годишна история. Разположена е в сграда, строена в началото на миналия век. Фондът на галерията включва творби на живописта, склуптурата и графиката от началото на ХХ век до наши дни. Освен постоянна експозиция, галерията е място за провеждане на рецитали и концерти и център на международни пленери и фестивали.

3.4. Нематериално културно наследство

Законът за културното наследство (ДВ., бр.19 от 13 Март 2009г.) поставя под юридическа защита и нематериалното наследство. Съдържанието на това понятие е описано в чл. 42 от закона. Освен научно-познавателната и възпитателната стойност, това наследство, представено в подходяща форма и среда, представлява важен елемент от туристическия ресурс на общината.

Понастоящем местните традиции и занаяти, както и български фолклор, се представят пред широка публика в Етнографски комплекс “Соколово”. Комплексът функционира от 1997 г.

Практикуват се и фестивални форми за представяне и популяризиране на културното наследство и съвременната култура. Същите са упоменати в т. 6.2.1.

23

3.5. Обща оценка на потенциала, състоянието и проблемите на КИН в общината

Културното и историческо наследство представлява един от ценните ресурси на община Балчик, със значение както за социално-икономическото й развитие, така и като елемент на физическата среда.

Утвърден обект на широк, международен туристически интерес, е архитектурно-парковият комплекс “Двореца”. Новото застрояване в непосредствена близост до паметника, особено от южната му страна – към морето – е носител на реална заплаха по отношение автентичността му и по отношение общото естетико-емоционално въздействие на антропогенната и природната среда.

Исторически формираните структури в централната част на гр. Балчик, в съчетание със специфичните природогеографски дадености, определят особеното очарование на публичните градски пространства и идентичността на града като цяло. Част от архитектурно-строителните паметници на културата са в незадоволително или лошо физическо състояние. Липсват специфични устройствени режими, гарантиращи опазването на средата като цяло и превенцията срещу неадекватна съвременна строителна намеса.

Значителен, но нереализиран в пълна степен е потенциалът на археологическото наследство, като обект на познавателен туризъм, както и като елемент на атрактивна среда за отдих. Паметниците от Античността и Средновековието не са проучени напълно. Структурите са разрушени в значителна степен, основно поради неизпълнение на необходимите защитни и консервационни мероприятия, както и във връзка с ново строителство. Социализацията на това наследство е недостатъчна. Липсва необходимата инфраструктура за превръщането на паметниците в обекти на масово посещение - приемна и информационна инфраструктури, благоустрояване, условия за транспортен и пешеходен достъп и пр.

Обектите, в които се съхраняват и експонират движимите културни ценности, както и различните форми на представяне на местното нематериално наследство, от своя страна обогатяват потенциала на общинската територия за предоставяне на комплексен пакет туристически атракции.

3.6. Изисквания към ОУПО

Общият устройствен план на общината следва да оцени обектите на културно-историческото наследство като елементи на цялостни териториториални и функционални системи, поставящи изисквания и ограничители по отношение устройствената, строителна и друга човешка намеса в средата, към която принадлежат или която съставляват. Той следва да осигури условия за физическото опазване на паметниците и тяхната обстановка, за промотиране и социализация на познавателните, възпитателните, мемориалните, естетико -емоционалните им качества, както и за реализация на стопанския потенциал на онези от тях, като представляват обект на туристически интерес и посещения.

За целта плановите предвиждания следва да се съобразят със спецификата на обектите на наследството:

- според пространствената им структура и териториален обхват; - според научната и културна област, към която се отнасят и принадлежността им към определен исторически период; - според културно-историческата им стойност. В плана следва да се отразят и съблюдават устройствените аспекти на режимите за

опазване на паметниците и тяхната среда, вкл. изричните предписания по отношение опазва-нето, издадени от компетентния държавен орган по законоустановения ред (съществуващи и предстоящи, във връзка с изпълнението на разпоредбите на новия Закон за културното наследство.

24

Планът трябва да установи основанията за прилагане разпоредбата на чл. 34 от Наредба № 7/2003 на МРРБ по отношение определянето на “територия с КИН”, респ. разработване на специфични правила и нормативи по чл. 13, ал.2 и 6 от ЗУТ. Това се отнася и за гр. Балчик, като в случая се предвиди и изменение на действащия подробен устройствен план.

ОУПО може да предпише по-подробни изисквания към последващите нива на ус-тройственото планиране, свързани с опазването и социализацията на паметниците на култу-рата в населените места или в новопредвидени за урбанизация територии, и/или за създаване на други документи (програми, местни наредби и пр.), представляващи необходим инстру-ментариум в комплексния процес на опазването на наследството.

Планът следва да третира устройствените проблеми на достъпа и изграждането на приемната инфраструктура при онези от обектите извън населените места, които представляват ресурс на туризма или имат значение за процесите в живота на местното население.

ІV. ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА И ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ

4.1. Баланс на територията по начин на трайно ползване

В настоящия раздел са представени обобщени данни относно начина на трайно ползване на поземлените фондове в общината като цяло и по землища. Използвана е информацията от цифровия модел на кадастралната карта на община Балчик към м. май 2009 г., която е в процес на доизработване, корекции и актуализация. Към посочения момент базата данни, включена в документа, покрива 93,8 % от общинската територия, като част от поземлените имоти, невключени в базата данни, са с променено първоначално предназначение или в процедура на промяна на предназначението.

Общата площ на общинската територия е 523488 дка. Територията, обхваната в таблицата с определено предназначение, възлиза общо на 490762,9 дка. Извън нея в границите на общината съществува още поземлен фонд в размер на 32725,1 дка. На база сравнение с други картни материали и огледи на място може ориентировъчно да се посочи, че него се включват около 6900 дка залесени площи, основно разположени в землищата на Рогачево, Църква и Оброчище, и територии в обхвата на изградените голф-игрища и голф-селища в размер на 1534 дка. Останалите ок. 24300 дка са с първоначално предназначение земеделски земи или такива без определено стопанско предназначение.

Предвид горните данни и описаните условия, общият баланс на общинската територия по кадастралната карта към момента на изготвяне на Заданието е следният:

Видове територии Площ (дка) Дял

Земеделски територии 384938,7 73,6%

Горски територии 49554∗ 9.5%

Крайбрежна плажна ивица 457,3 0.09%

Урбанизирани територии 36731,2 7,0%

Трансп. и др. техн. инфраструктура извън НМ 15331,4∗∗ 2,9%

Добив на полезни изкопаеми, ТБО, деградирали земи 549.4 0,1%

Водни течения и площи 1129,1 0,2%

Земи със специално и без определено стопанско предназначение

2071,8 0,4%

Неопределени в кадастралната карта 32725,1 6.2%

ОБЩО 523488 100 %

25

∗ в т.ч. 5028,4 дка поземлени имоти в защитена природна среда и 29,9 дка гори и храсти в земеделски земи;

∗∗ в т.ч. летище и пристанище 4668,7 дка.

Земеделските земи заемат основната част от общинската територия – 73,6 % (по данните в кадастралната карта), което отразява преобладаващо земеделския й характер (средната стойност за страната е 58,7 %). От тях:

- ниви – 361208,5 дка (94 % от земеделските земи); - трайни насаждения – 7466,5 дка (1.9 %); - ливади, пасища, мери – 16263,7 дка (4,1 %).

Горските територии заемат втория по размер дял от площта на общината – 9.5 %. С най-голям дял гори са землищата на селата Рогачево, Кранево, Църква и Оброчище – над 30 % от целия фонд. Характерни за територията са полезащитните горски пояси, ограждащи земеделските максиви на платото. Останалите гори са с малки площи и разпокъсани между обработваемите земи. Разпределението на горския фонд по функция на горите е представено подробно в т. 2.5.

Населените места и другите урбанизирани територии съставляват общо 36731,2 дка или 7 % от площта на общината. От тях населените места заемат 52,8 % (19400 дка); поземлените имоти с производствено-складово предназначение – 13,7 % (5040 дка); вилните зони – 7.4 % (2700 дка); гробищните и др. извънселищни паркове, обекти на КИН и др. - 3,5 % (1270 дка). Останалите ок. 22,6 % % от урбанизираните територии са заети от курортите и другите образувания с курортно-рекреационни функции, смесени с обитаване. Съгласно направените по-горе уточнения, реалният дял на земите с предназначение за урбанизация е по-голям и постоянно нараства.

Конкретните данни за териториалната структура общо за територията и по землища са представени в приложение №1 Община балчик: Площи по начин на трайно ползване по

землища.

Данни за съществуващото и перспективно ползване на акваторията в едномилната зона са представени върху приложената карта в М 1:100000, предоставена от Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна (приложение № 2).

4.2. Тенденции в промяната на земеползването. Инвестиционна активност

Настоящият анлиз е предназначен да очертае доминиращите тенденции в промяната на земеползването, проявяващи се пред последните 10-15 год. Сравнението с данните за баланса на теритоията, посочени в предходни проучвания (към ТУП’97, ОПР и др.), води до основния извод, че в границите на общината нараства делът на урбанизираните територии за сметка на земеделски земи и гори. Делът на урбанизираните територии е нараснал с 2.4 пункта спрямо този през 1996 г. и с 2 пункта спрямо 2005 г., основно за сметка на земеделски, както и на някои горски територии. Както бе изяснено по-горе, в ход са допълнителни промени в баланса на територията, основно в землищата на Рогачево, Оброчище, Църква, Кранево, Балчик, Ляхово.

Актуалните промени на предназначения са главно за курортно-рекреационни функции, в т.ч., като най-площоемки обекти - голф-игрища и голф-селища (вж. по-долу, р-л 6.2.), концентрирани предимно в землищата от южната приморска част на общината и по поречието на р. Батова. Във вътрешността, по откритите части на платото, преобладаващата

26

част от текущите процедури по промяна на предназначение на земеделски земи е за изграждане на ветрогенератори. При това се променя предназначението на цели поземлени имоти, независимо от тяхната площ, което не изключва възможността за използване за земеделие на частите от имотите, останали свободни след изграждане на самото съоръжение.

4.3. Изисквания към ОУПО

В обощение на горните данни може да се посочи, че като цяло традиционното за

общината разпределение на поземления фонд по начин на трайно ползване е съхранен. Все пак, устройственото развитие през последните близо две десетилетия се характеризира основно от тенденцията към увеличаване на дела на урбанизираните територии за сметка на земите от земеделския и горския фонд, особено в приморската част.

С оглед коректен анализ на съществуващото състояние и тенденции, общият устройствен план на общината следва да се основе на данни, актуални към момента на изготвянето. При изработването на ОУПО горните стойности следва да се сравнят с актуализираната база данни към кадастралната карта относно начина на трайно ползване.

V. ДЕМОГРАФИЯ И ТРУДОВ ПОТЕНЦИАЛ

5.1. Численост и динамика на населението

През 2008 г. населението на община Балчик по постоянен адрес наброява 22898 д. – 10,6% от населението на областта. Населението по настоящ адрес възлиза на 22496 д.

През последните 50 г. в демографското развитие на общината се наблюдават няколко етапа: до средата на 70-те години на миналия век броят на населението нараства; в периода 1975-1992 г. намалява с ок. 7.8 %; в периода между преброяванията от 1992 и 2001 г. не се променя съществено, като през 2001 г. наброява 22 354 д. През годините до 2004 постепенно нараства, като достига 23243 д. Между 2004 и 2008 г. общата тенденция е към намаляване на населението и тя се проявява в почти всички населени места.

Броят на жителите на общинския център нараства до 1985 г.; между 1985 и 1991 г. намалява с ок. 4 %; между 1991 и 2004 г. нараства с ок. 12 %, за да достигне 13912 д. (при преброяването през 2001 г. то е 12509 жит.). През следващия период числеността на населението не търпи чувствителни изменения - спадът до 13813 жит. през 2008 г. възлиза на по-малко от 1%.

Селското население на общината е с тенденция на намаление от 60-те години на миналия век. В периода 2002-2003 г се наблюдава процес на ре-миграция на население от по-високите възрастови групи, довел до известен прираст на населението в някои от селата. Към 2004 г. такъв се констатира в селата Оброчище, Бобовец, Ляхово, Соколово – всички в териториална близост и с удобни връзки с общинския център и с крайбрежието. Сравнително постоянна е числеността на жителите на селата Гурково, Дропла, Кремена. В останалите села ръстът е отрицателен, най-чувствително в Храброво, Църква, Змеево, обезлюдените Карвуна и Брястово.

27

Промените в числеността на населението в предходния петгодишен период и състоянието към 2008 г. по населени места са видими от данните в следващата таблица4:

Населено място Население 2004

(постоянен адрес) Население 2008

(постоянен адрес) Ръст

(%)

Население 2008

(настоящ адрес)

Гр. Балчик 13912 13813 - 0,5 13087

С. Безводица 370 347 - 6,2 379

С. Бобовец 145 151 + 4,1 89

С. Гурково 626 549 - 12,3 579

С. Дропла 391 356 - 9,0 345

С. Дъбрава 209 187 - 10,5 215

С. Змеево 357 312 - 12,6 308

С. Кранево 680 731 + 7,5 1005

С. Кремена 149 141 - 5,4 142

С. Ляхово 488 482 - 1,2 455

С. Оброчище 2546 2490 - 2,2 2511

С. Преспа 228 221 - 3,1 237

С. Рогачево 197 190 - 3,6 190

С. Сенокос 664 635 - 4,4 679

С. Соколово 1180 1144 - 3,1 1011

С. Стражица 369 451 + 22,2 487

С. Тригорци 154 155 174

С. Храброво 78 71 - 9,0 83

С. Царичино 184 162 - 12,0 165

С. Църква 316 310 - 1,9 355

ОБЩО: 23243 22898 - 1,5 22496

Нарастване на населението по постоянен адрес през последните пет години има

само в три населени места – Кранево, Стражица и Бобовец (последното – незначително в абсолютна стойност). Данните за динамиката на населението като цяло сочат отрицателен естествен прираст. Сравнително ниската стойност на намаляване числеността на населението се дължи на положителен механичният прираст – един от най-високите сред общините в област Добрич (вж. Стратегия за регионално развитие на област Добрич 2005-2015 г.). През последните години броят на новородените варира между 170-230 годишно. Смъртността е с по-високи стойности.

От гледна точка на териториалното разпределение на населението е налице сериозна неравномерност. Настоящото население на гр. Балчик по постоянен адрес възлиза на 60,3 % от цялото население. То, заедно с разположените в югозападната част на общината Кранево, Рогачево, Оброчище и Църква, обхващат близо 77% от общинските жители. Още около 5 % от тях са концентрирани в с. Соколово – населено място, разположено на републикански път ІІ-27, осигуряващ пряка връзка с общинския център и крайбрежната част, както и с областния център гр. Добрич.

За нуждите на устройственото планиране е необходимо да се акцентира върху обстоятелството, че освен населението с постоянна адресна регистрация, в част от населените места сезонно или целогодишно обитава и население с постоянна адресна регистрация в населени места извън общинските граници. През последните години в и около населените места, намиращи се в близост до приморската част от общинската територия, като Кранево, Оброчище, Рогачево, Гурково, Соколово, Ляхово, както и в землището на

4 По данни от служба ГРАО при общинската администрация

28

Балчик, се наблюдава засилена инвестиционна активност в строителството на сгради и комплекси за отдих (в т.ч. вилни сгради, ваканционни и голф-селища и пр.) и за обитаване.

Сравнението на данните от горната таблица сочи, че броят на населението по настоящ адрес в Кранево, Оброчище, Рогачево, Стражица, Църква, Тригорци, Преспа, Гурково, Дъбрава, Сенокос, Безводица, Храброво надвишава този по постоянен адрес, като напр. в Кранево това надвишение възлиза на 37.5 %.

Числените стойности на реално пребиваващото в тях “външно население”, особено през летните месеци, са значително по-високи. Като илюстрация, платените нощувки на туристи през 2008 г. в и около Балчик (без вилните зони) са 143234; Кранево – 208607; Оброчище – 669; Рогачево – 476 и т.н., като в тези числа не са включени пребиваващите в собствени вили и жилища и техните гости, както и настанените в к.к. “Албена”. В ОПР е посочено, че пребиваващите през сезона удвояват броя на местното население. Всъщност, само легловата база за наемане в обектите за настаняване надвишава броя на населението по постоянен адрес с над 2000 бр. 5.

5.2. Възрастова структура.

Възрастовата структура на населението е по-благоприятна от тази за областта, региона и страната, но се очертава постепенно намаление на броя и дела на контингента 0-17 год. възраст; съответно нараства делът на контингентите в средните и високите възрастови интервали. Промяната в съотношението, настъпила в рамките на една година (2007-2008), е видима от следните данни6:

Възрастова група 2007 г. 2008 г. Разлика

0-17 год. 18,1 % 17,4 % Намаление с 0.7 пункта

18 - 58 (жени)/62 (мъже) 62,7 % 63,1 % Увеличение с 0.4 пункта

Над 58 (жени)/62 (мъже) 19,2 % 19,5 % Увеличение с 0.3 пункта

Горните данни илюстрират регресивния характер на демографската структура,

установил се през последните години Възрастовата структура по населени места има значителни различия.

Град Балчик е с благоприятна възрастова структура: контингентът 0-17 год. включва 18,0 % от населението; 18-58/62 год – 65.6 %, а хората на възраст над 58/62 год. съставляват общо 16.4 %. Благоприятно е съотношението и в селата Безводица, Бобовец, Кремена, Ляхово, Оброчище, Стражица, Тригорци. В останалите села се констатира трайна тенденция на застаряване. Най-неблагоприятна е възрастовата структура в селата Гурково, Змеево, Царичино, Храброво, в които делът от населението, попадащ в третата група, е от три до над шест пъти по-голям от този на населението в първата група.

Възрастовата структура по населени места към 2007 г. е следната:

Възраст 0-17 год. Възраст 18-58 ж./ 62 м. Възраст над 59 ж. / 62 м. Населено място брой % брой % брой %

1 2 3 4 5 6 7

Гр. Балчик 2358 18,0 8590 65,6 2144 16,4

С. Безводица 94 24,4 220 57,0 72 18,6

С. Бобовец 24 24,5 60 61,2 14 14.3

С. Гурково 69 12,0 260 45,2 246 42,8

С. Дропла 34 9,5 185 51,8 138 38,7

С. Дъбрава 34 15,2 116 51,8 74 33,0

С. Змеево 24 7,5 145 45,0 153 47,5

5 Състоянието на туризма и туристическата инфраструктура са разгледани по-подробно в т. 6.2. 6 Изчислено по публикувани данни от Главна дирекция ГРАО

29

1 2 3 4 5 6 7

С. Кранево 106 12,1 558 63,7 212 24,2

С. Кремена 34 23,6 81 56,2 29 20,2

С. Ляхово 105 23,4 284 63,4 59 13,2

С. Оброчище 553 21,7 1699 66,6 300 11,7

С. Преспа 42 18,0 132 56,4 60 25,6

С. Рогачево 39 16,7 125 52,5 74 31,1

С. Сенокос 88 13,6 341 52,7 218 33,7

С. Соколово 191 18,3 586 56,3 264 25,4

С. Стражица 146 30,7 296 62,2 34 7,1

С. Тригорци 42 26,1 89 55,3 30 18.6

С. Храброво 14 16,5 30 35,3 41 48,2

С. Царичино 14 8,1 79 45,7 80 46,2

С. Църква 49 14,2 215 62,1 82 23,7

ОБЩО: 4060 18,1 14091 62,7 4324 19,2

5.3. Полова структура

Относно съотношението по полов признак, публикуваните данни на ГД ГРАО към 09.02.2008 г. сочат превес на мъжете: на 100 мъже се падат 98 жени. В общинския център числата са почти изравнени, с минимален превес на мъжете. Незначителен превес на жените има само в селата Рогачево, Соколово и Тригорци.

5.4. Образователно равнище

Както е отбелязано в стратегическите документи, образователното равнище както на областно, така и на общинско ниво е с обща тенденция към подобряване. Това се изразява в абсолютно и относително нарастване на лицата с висше и средно образование. Едновременно с това, сред основните проблеми в сферата на заетостта и безработицата в ОПР се посочва високият дял на лицата с ниско образование, без специалност и професия (вж.по-долу, т. 5.6.)

Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в гр. Балчик.

5.5. Етническа структура

По етнически признак населението е структурирано, както следва7: - 72 % българи; - 14.2 % турци; - 11.6 % роми; - 2.2 % други.

5.6. Икономическа активност и безработица

Община Балчик попада сред осемте високо развити общини (от общо 30 общини в

регион Варна), според изследването на индекса на човешко развитие (ИЧР)8.

Икономическа активност

Основна характеристика на икономическата активност, респ. заетостта, в общината,

е сезонността в основните отрасли – туризъм и селско стопанство. Коефициентът на

икономическа активност се изчислява на 59 %. По данни, заложени в ОПР, основният тренд,

7 Изчислено по данни от Статистически справочник Добрич 2003-ТСБ Добрич 8 По данни, изложени в Областната стратегия за развитие на област Добрич (2005-2015 г.)

30

характеризиращ развитието през последните години, е нарастването на дела на заетите в

третичния сектор (услугите – основно туристическо обслужване – хотели и ресторанти; само

в Албена са заети над 1500 души-3/4 от общия брой на наетите), който вече надвишава 65,5

%, както и в първичния сектор (селско, горско, ловно и рибно стопанство) - 8,4 % (около

два пъти над средния за страната). Останалата част от заетите са във вторичния сектор, като

делът е около 10 пункта под средното за страната. Близо 72 % са ангажирани в частния

сектор, основно в сферата на услугите.

Безработица

Средногодишното равнище на безработица в общината през последните пет години

(до края на 2008 г.) намалява около два пъти. През първите три месеца на 2009 г. се

констатира покачване с 2.58 % спрямо края на 2008 г., като по публикувани обобщени

справки от Бюрото по труда, към март 2009 без работа е близо 8 % от активното население.

Тази стойност е равна на средната за областта.

От всички регистрирани безработни 69,8 % са жени. Според образователния ценз, безработните висшисти съставляват ок. 7 %, а тези със средно образование – 37,5 %. Общо

64 % са без специалност и професия. По възрастов признак, най-висок е делът на

регистрираните безработни над 55 год., а най-нисък – на тези на възраст до 19 год.

Делът на продължително безработните е сравнително висок – 47 %.

Като основни проблеми в сферата на заетостта и безработицата в ОПР са посочени:

- неравномерната заетост (сезонност);

- висок дял на продължително безработните;

- висок дял на лицата с ниско образование, без специалност и професия.

В контекста на глобалната икономическа криза, през следващите години може да се

очаква динамика в показателите за трудовата заетост. Развитието на този процес ще доведе

до временни или трайни промени в икономическата активност, особено по отношение

заетите в приоритетния за общината сектор туризъм.

5.7. Прогнозиране на демографските процеси

Сравнението между посочените по-горе данни за числеността на населението на общината през 2008 г. и това през 1992 г. (22367 д.) води до извода, че не се потвърждават параметрите / темповете на намаляване на населението, определени в проекта за ТУП’97 на база документа на НЦТРЖП при МТРС “Прогноза за демографско развитие на Република България за периода 1992 -2020 г.” по метода на интерполацията. Както бе посочено и по-горе, сравнително ниската стойност на намаляване числеността през последните пет години се дължи на положителен механичният прираст – един от най-високите сред общините в област Добрич. Все пак, процесът на намаляване на населението както в национален, така и в регионален и в общински план, е необратим.

Актуалният анализ потвърждава предходните прогнози относно промените във възрастовата структура. Увеличава се делът на контингента в надтрудоспособна възраст и намаляването на този в подтрудоспособна. През следващите години този процес ще продължи, като ефектът му ще бъде най-осезаем в населените места с подчертано регресивен характер на демографската структура, посочени в част 5.2.

Предвижданията сочат постепенно подобряване на показателите по отношение един от основните фактори при прогнозирането на демографското развитие – фертилността (определя се от контингента жени в детеродна възраст, броя живородени момичета и

31

брачността). На основание тенденциите от последните 10-15 год. се очаква към 2020 г. коефициентът на интегрална фертилност да се стабилизира между 1,85-1,95. Изпълнението на тази прогноза е функция на социално-икономическите условия. Настъпващата икономическа криза с продължителност, непредвидима на този етап, може да наложи ревизия на посочените стойности, респ. забавяне на процеса.

За нуждите на ОУПО следва да се посочат още следните фактори, имащи отношение към непосредствените перспективи в демографското развитие, респ. планирането и оразмеряването на функционалните системи:

- очакван процес на ре-миграция - завръщане на икономически мигранти от чужбина или от други части на България, като следствие от актуалните глобални икономически процеси;

- допълнителното антропогенно натоварване на територията от сезонно или целогодишно пребиваващи с постоянна адресна регистрация в населени места извън границите на общината. В условията на икономическа криза може да се предвиди временен застой в нарастването на този контингент.

5.8. Изводи и изисквания към ОУПО

• Постоянното население на общината намалява. Намалява естественият прираст в следствие траен спад на раждаемостта и увеличение на смъртността. Промените в тази тенденция са във висока степен функция на социално-икономическите процеси.

• Важен фактор в демографската характеристика е механичният прираст, в следствие на който темповете на намаляване на населението са по-ниски от прогнозните.

• Около 65 % от населените места са със регресивна или стационарна възрастова структура В тези населени места е налице процес на застаряване на населението. Трайна е тенденцията към намаляване на дела на населението в подтрудоспособна възраст в общината като цяло.

• Урбанизацията на населението е в процес на затихване и установяване в константна величина. Като резултат от вече протеклия процес на урбанизация е налице сериозна неравномерност в териториалното разпределение на населението.

• Високият дял на лицата с ниско образование, без специалност и професия оказва неблагоприятно въздействие върху икономическата активност.

• Икономическата активност се характеризира от неравномерната заетост (сезонност).

• Антропогенното натоварване на територията и експлоатацията на ресурсите се обуславя в значителна степен от временно или постоянно пребиваващи с постоянна адресна регистрация в населени места извън границите на общината.

• Настъпващата глобална икономическа криза с непредвидима продължителност ще повлияе на демографските процеси, като може да забави подобрението на показателите на естествения прираст и предизвика динамика в механичните демографски процеси. За този период може да се прогнозират промени в структурата на икономическата активност и ръст на безработицата.

В съответствие с горните изводи към ОУПО се адресират следните изисквания:

32

• Да се предложат устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното териториално разпределение на населението (диспропорциите между отделните части на общинската територия);

• Перспективното развитие на населените места и селищните образувания да се определя не на база демографска прогноза, а на базата на капацитета на териториите и ресурсовите възможности, като се съблюдават изискванията за осигуряване устойчивост на ресурсите и се събразяват действащите специални режими. Проектното оразмеряване на системите да се извършва на база въведените с Плана устройствени и застроителни правила и нормативи за отделните устройствени зони и територии.

• Предвид настъпващите динамични промени в социално-икономическата обстановка, разработването на проектоплана да се основе на актуализирана информация и анализи по отношение демографските процеси, икономическата активност на населението, както и относно инвестиционната активност по вид и териториална насоченост. Да се изследва динамиката в контингента пребиваващи (сезонно, целогодишно) жители на други общини, като един от факторите на антропогенното натоварване.

VІ. ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНОСТИ – СЪСТОЯНИЕ И

ТЕНДЕНЦИИ. УСТРОЙСТВЕНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

6.1.Обща характеристика и структура

Балчик е сред общините, имащи структурна значимост сред общините в черноморския регион. Още по-съществено е значението й за икономиката на областта. Основен фактор за развитието на общината са богатите природни ресурси и благоприятните географско положение. Това определя водещото значение на туризма и селското

стопанство за икономическата структура на общината. В Общинския план за развитие 2005-2013 г. (ОПР) именно тези отрасли са заложени в основата на стратегическите цели и визията за бъдещото развитие на общината.

6.2. Туризъм

6.2.1. Туристически ресурси

Развитието на отрасъла се основава на многообразието на ресурсите, предизвикващи развитието на туристически активности. На първо място между тях са:

Рекреационните ресурси

Балчишкото крайбрежие притежава както общите за цялото Черноморие условия и ресурси, така и специфика, придаваща му екзотика и допълнителна атрактивност. Основен ресурс на морския ваканционен туризъм е крайбрежната плажна ивица с прилежащата морска акватория. В югозападната част на общината е разположен обширният Краневско-Батовския плаж с неговия горист “тил”; на североизток и изток крайбрежната ивица се отличава с богато релефно разнообразие от ерозирали скални стени и “уютни” плажни тераси. Общата площ на крайбрежната плажна ивица по кадастралната карта на общината е 457279 кв.м. Не всички участъци от нея са подходящи или пригодени за “плажуване”. Някои от участъците (напр. плажовете на Тузлата и “Робинзон 2”) през последните години са неохраняеми. Охраняемите плажове са с обща площ 347894 кв. м.9. Те се разпределят, както следва:

9 По данни за 2007 г., публикувани в Интернет-сайта на общината

33

Плаж Площ (кв.м.) Дължина (м) Ширина

(ср., м)

Морски плаж "Вили "Чайка" БАЛЧИК 2912 115 25

Морски плаж "Балчик-централен” 22 274 250 45

Морски плаж "Балчик-Двореца" 15 538 490 30

Морски плаж "Фиш-фиш" ВИЛНА ЗОНА 10 668 440 25

Морски плаж "Моби Дик" АЛБЕНА 3393 143 34

Морски плаж "Албена" 149 543 2458 61

Морски плаж "Батовски" 52 965 790 67

Морски плаж "Кранево-север" 13 368 282 50

Морски плаж "Кранево - Международен детски лагер" 10 500 369 30

Морски плаж "Кранево-централен" 57 601 470 120

Морски плаж "Кранево-юг" 9132 296 38

Рекреационният капацитет10 на плажовете е общо около 31200 човека. Както е

отбелязано и в ОПР, още през 1997 г. се констатира, че капацитетът им е изчерпан. Новоизграденото брегозащитно съоръжение (дамба) между Балчик и к.к. “Албена”

прекъсва непосредствения контакт между плажа и прилежащата акватория. Така в известна степен се компрометира рекреационния потенциал на тези участъци от плажната ивица.

Заявени са частни инвестиционни намерения за изграждане на изкуствени плажове в района на “Робинзон”.

Минералните води са другата привлекателна за туризма природна даденост – в Албена (103 л/сек., 300 С), Кранево (5,4 л/сек, 230 С), Балчик (6,0 л/сек, 220 С) и Балчишка Тузла (13,5 л/ск, 320 С, също и запаси от 38 хил.т. лечебна кал). Възможността за обогатяване на основния туристически продукт с балнеолечение и профилактика е добре оползотворена само в к.к.”Албена”.

Защитените територии - Поддържан резерват “Балтата”, частта от Природен парк “Златни пясъци” (вж. и т. 11.7.4 “Защитени територии”); лесопарковете, курортните гори и зоните с разнообразен релеф във вътрешността са места за практикуване на еко- и фото-туризъм. Тези дадености правят територията привлекателна и за развитие на конен (конна база - в с. Стражица, в к.к. Албена), вело-туризъм и др. Така, освен познавателната си стойност, те са ресурс и на активния отдих.

Ловното стопанство, обхващащо площ общо 132 хил.хектара горски и поземлен фонд в границите на шест общини (в т.ч. Балчик), е база за развитие на ловен туризъм.

Богатото културно-историческо наследство (вж. и р-л ІІІ “Културно-историческо наследство”) на общината провокира развитието на културно-познавателен туризъм. Тук следва да се добави и Етнографски комплекс “Соколово”, където се представят местните традиции и занаяти, както и български фолклор.

Културни прояви, фестивали, плененери и др. Културният календар на общината се отличава с богатство и разнообразие. Част от проявите са се утвърдили като традиционни. Между тях са Фестивал за религиозна музика “Св. Атанас” в Оброчище с международно участие, Фестивал на българските вина “Дионисополис”, Дворцов фестивал на цветята, Международния фестивал “Славянски венец” в Кранево, Международния детски конкурс за сценично изкуство “Усмивките на морето”, Международен детски фестивал на изкуствата “Трикси”, Международен фестивал за късометражно кино, Медиен фестивал в Албена и др. Местните събори са други форми за популяризиране на местните традици, предизвикващи туристически интерес.

10 Определен от Териториално устройствен план на община Балчик, 1997 в съответствие с Наредба № 2/1995 за

правила и нормативи за териториалноустройствено планиране на Черноморското крайбрежие

34

Традиционният бит и поминък на населението от селата Оброчище, Соколово, Рогачево, Безводица, Гурково и др. представляват потенциал за развитие и на селски туризъм.

Добре развитата инфраструктура на туристическото обслужване и в частност – базите за настаняване и хранене, предоставят благоприятни възможности за стимулиране на делови, конгресен и фестивален туризъм (к.к. “Албена разполага с конферентен център и –засега - 3 хотела с целогодишно функциониране). Спортните съоръжения в к.к. “Албена” са предпоставка за развитие и на спортен туризъм. Принос в тази посока има и все по-разширяващата се база за голф.

Така, наличните ресурси създават условия за формиране и предлагане на разнообразен туристически продукт, като доминиращият морски ваканционен туризъм може да се обогати с балнеолечение, еко- и културно-познавателен, конгресен, фестивален и спортен туризъм. Макар и с по-скромни мащаби, налице са условия за развитие и на ловен и селски туризъм. Някои от посочените видове могат да се развиват целогодишно.

6.2.2. Състояние на сектор “Туризъм”

Туризмът е водещ сектор в икономиката на общината. Заедно със съпътстващите услуги (търговия и транспорт), той формира около 65% от приходите и 40% от заетостта. Основният продаван продукт е морски ваканционен туризъм, допълнен с балнеолечение и анимиран с културно-познавателни програми.

6.2.2.1 Основна инфраструктура на туристическото обслужване

Легловата база за наемане е съсредоточена основно в к.к. “Албена”, с.Кранево, гр.Балчик и вилните зони, както и в землищата на селата Оброчище, Рогачево и Гурково. През 2008 г. тези локализации са предлагали общо 24921 легла в стандартни и семейни хотели, квартири, къщи, вили, почивни станции, туристически и ваканционни селища, къмпинги, бунгала. Разпределението по видове подслон е представено в долната таблица11:

Вид подслон Общ брой в общината Брой стаи Брой легла

Хотели 76 9856 20061

Туристически и ваканционни селища 2 77 154

Семейни хотели 29 429 912

Бунгала 13 432 878

Къмпинги 1 196 392

Почивни станции 10 413 1038

Къщи 32 227 471

Вили 2 30 60

Самостоятелни стаи 143 450 955

ОБЩО 308 12110 24921

Териториалното разпределение на горната инфраструктура е показано на следващата

таблица:

Населени места / селищни образувания Брой обекти Брой стаи Брой легла

1 2 3 4

Балчик 97 1319 2804

Вилни зони 34 196 404

Кранево 122 3038 6572

Албена АД 37 7040 14041

Албена (други) 6 422 847

11 Данните са от Програма за развитие на туризма на територията на община Балчик за 2009 г.

35

1 2 3 4

Гурково 2 6 12

Оброчище 4 66 192

Рогачево 6 23 46

Заведенията за хранене и развлечения са друг основен елемент на развитата в

общината инфраструктура за обслужване на туризма. Капацитетът на категоризираните заведения към 31.12.2008 г. е показан в следващата таблица12:

Установен капацитет Тип обекти Общ брой в

общината Общ капацитет В т.ч., капацитет

закрито

В т.ч., капацитет

открито

Ресторанти 125 24150 14672 9433

Питейни заведения 29 1730 1031 699

Кафе-сладкарници 24 1159 805 354

Заведения за бързо обслужване 148 11357 4416 6941

Барове 95 7104 3550 3554

ОБЩО 421 45455 24474 20981

Други елементи на туристическата инфраструктура с отношение към устройствената проблематика и потенциал за обогатяване на туристическия пакет и целогодишно обслужване, са:

- спортната база к.к.“Албена”, включваща 8 футболни игрища, 17 тенис корта (4 закрити), 25 басейна с минерална вода (4 закрити), 9 игрища за плажен волейбол, модерна конна база, модернa многофункционална спортна зала, в която могат едновременно да се упражняват 11 спорта, боулинг зала и др.

- база за голф: изградени са две голф-игрища “шампионатен тип” (с 18 дупки) върху платото североизточно от града, в м. “Табията”. Окомплектовани са с бази за настаняване и други съоръжения за спорт и отдих - тенис-кортове, футболни игрища, басейни СПА-центрове, фитнес-зали, и пр. Предвижданията за териториално развитие на тази инфраструктура включва и приморската част в района на Тузлата, като вече е изградена пътната връзка откъм платото. Заявени са намерения за изграждане на игрища и друга голф-инфраструктура и в района на Момчил, както и между Кранево и Рогачево. През м. февруари 2008 г. правителственият пресцентър публикува намеренията на правителството да развива голф-инфраструктурата, чрез “Голф развитие" ЕООД със 100% държавно участие. Предвидено е изграждане на нов голф-комплекс край Балчик, в местността "Сребристия бряг" - част от Държавна дивечовъдна станция "Балчик";

- добре развитата база на конното стопанство в с. Стражица; - яхтеното пристанище на Балчик с капацитет 70 яхти - база за водни спортове и

атракции (заявени са инвестиционни намерения за разширението му, както и за изграждане на поне още едно съоръжение за приставане на яхти, както и за рибарско пристанище в района на “Робинзон”); морската гара на Балчик също е част от туристико-обслужващата инфраструктура, доколкото от нея чрез хидробуси се осъществяват връзки с к.к."Златни пясъци" и к.к. "Св. Св. Константин" край Варна, като основният пътнико-поток е туристически;

- към транспортната инфраструктура, осигуряваща допълнителна атрактивност за развитие на туризма, може да се причисли и бившето военно летище, за което се

12 Териториалното разпределение на заведенията за хранене е показано в раздел VІІІ “Социална

инфраструктура”

36

предвиждат и граждански функции - обслужване на полети с развлекателен характер;

- в процес на обновяване е базата на санаториума и калолечебницата в Балчишката Тузла;

- информационни туристически центрове в Балчик, КК “Албена” и Кранево

6.2.2.2. Териториално разпределение и актуално състояние на основните

туристически дейности

Курортен туризъм

Видно от горните данни, близо 60 % от легловата база е концентрирана в курортния комплекс “Албена”, в т.ч. над 95 % от базата, категоризирана с четири и пет “звезди”. Освен високата категория и доброто състояние на базата и предлаганите услуги, потенциалът му се подкрепя от набор допълваща инфраструктура, позволяваща развитие освен на сезонен рекреационен туризъм, също и на целогодишно обслужване на други видове туризъм, като балнеолечебен, делови, конгресен, фестивален, спортен туризъм. Комплексът представлява и база за форми на еко-туризъм (близостта до поддържания резерват “Балтата”) и др. През активния сезон в комплекса работи персонал от над 2000 души, около 600 от които - жители на община Балчик.

Курортът Балчик (градът, заедно с курортните и вилните си зони) предлага около 3200 легла за наемане, предимно в хотели и частни квартири. Преобладават нискокатегорийните малки семейни хотел (с една или две “звезди”). По-големи обекти за настаняване с три и четири “звезди” са разположени в крайбрежната зона на града, по протежението на брега. В града са концентрирани и други важни елементи от туристическата инфраструктура и туристически атракции – обекти на културата и културно-историческото наследство, описаните по-горе транспортни обекти и др. С изграждането на дамбата с пешеходна алея, свързваща Балчик с к.к. “Албена”, са създадени допълнителни възможности за достъп до туристико-обслужващите им ресурси, респ. за взаимно обогатяване на предлагания пакет услуги и атракции.

Курортната инфраструктура в обхвата на Балчишката Тузла е в лошо състояние и понастоящем почти не функционира. Заявени са инвестиционни намерения за нейната реконструкция и ревитализация за курортни функции.

Курортът Кранево бележи развитие предимно в количествен аспект. Новото строителство в неконтролирани мащаби е довело да преуплътняване, еднообразно предлагане и намаляване на привлекателността на курорта. За илюстрация, през 2008 г. само лицензираните обекти за настаняване са разполагали с леглови фонд, надвишаващ 9 пъти броя на населението по постоянен адрес. Стандартът е сравнително нисък: 82 % от предлагания леглови фонд е в обекти с категория една и две “звезди”, а останалите 18 % - в три “звезди”. Ориентацията е към вътрешния и руския пазар. Предлагането на допълнителни услуги и анимация е ограничено, предвид капацитета.

Макар и със значително по-малки леглови фондове за наемане, значителни концентрации на обекти, свързани с отдиха край море, са налични (действащи или в процес на изграждане) в землищата, обхващащи югозападната част от общинската територия – Оброчище, Рогачево. Засилва се интересът и към землището на Ляхово, където по данни от кметството през последните пет години са построени 134 къщи от външни инвеститори. В тези землища са в ход и процедури за промяна на предназначението на още значителни по площ земеделски земи за посочените нужди.

Значителен е и легловият фонд за наемане и продажба в голф-селищата (“Лайтхауз голф ризорт” – хотел пет “звезди” със 192 стаи и апартаменти и 900 жил. единици; “Блек сий рама” – 500 жил. единици; предстои изграждане на хотел).

37

Ловен туризъм

Ловният туризъм е друга форма с известно самостоятелно развитие. Условия за него предлага Държавна дивечовъдна станция Балчик, която охранява общо 132 хил.хектара горски и поземлен фонд в границите на шест общини, от които общо 8 хил.хектара държавни ловни райони. Разполага с ловен дом в Батовската гора с четири двойни стаи, както и друга необходима инфраструктура и организилано обслужване – заслони, специализиран транспорт, водачи, кучета. Основният ползвател на ресурса по туристическа линия е Съюзът на ловците и риболовците в България чрез договори с тур-оператори. Престоите са краткотрайни (2-5 дни) и с ясно изразена сезонност в зависимост от ловните сезони. Организира се лов на благороден елен, елен-лопатар, дива свиня, сърна, заек, фазан, пътпъдък, бекас, патици и гъски, както и отстрел на хищници – чакал и лисица. През последните години бракониерството, интензивното земеделие и недостатъчните грижи за дивеча са довели до силното му намаляване. Предлагането на другите видове туризъм, в съчетание с ловния, почти не се практикува.

Лечебен туризъм

Условия за развитие на лечебен туризъм има в калолечебния и морски курорт “Балчишка Тузла”. Наследената материална база (калолечебница, санаториум, поликлиника и бунгала) е крайно амортизирана. Понастоящем сградата на санаториума е в реконструкция. Курортът е с потенциал за възстановяване и ново развитие с обогатени функции, за което има заявени инвестиционни намерения. Важно условие, отнасящо се за бъдещата ревитализация на територията, е максималното опазване на заварената естествена среда. Подобно изискване е отбелязано и в ОПР.

В допълнение следва да се посочи, че натовареността на легловия капацитет е

неравномерна, като най-голям брой нощувки се концентрират в летния период- м. юли и август. Подчертана сезонност и сравнително ниска средногодишна пълняемост се обуславят от недостатъчно развитото продуктово “меню”.

Показателна за непълноценната реализация на ресурсите, респ. ниската атрактивност на предлаганата услуга, е низходящата тенденция в посещаемостта, видна от сравнението на данните за броя туристически посещения и нощувки в обекти за настаняване през последните години, показани в следващата таблица:

Година Туристи (бр.) Нощувки (бр.)

2003 248 735 1 694 843

2004 228 945 1 603 734

2005 207 417 1 438 969

2006 186 205 1 296 205

2007 176 207 1 224 872

2008 190 564 1 179 371

Горните данни сочат, че броят на нощувките между 2003 и 2007 год. е намалял с по-

вече от 30 %. Може да се предвиди, че в периода на икономическа стагнация, понижаването на посещаемостта ще продължи. За това ще допринася и по-високата атрактивност на офертите от конкурентни курортно-туристически дестинации.

Във връзка с горното следва да се спомене, че в ОПР сред слабите страни и заплахите за бъдещото развитие на общината е посочена силната зависимост на общинската икономи-ка от туризма (основно – курортния туризъм). Отбелязано е, че е необходимо планирането на алтернативи, за да се избегнат сътресения при евентуален срив.

38

6.2.3. Изводи относно състоянието на сектор “Туризъм”

Основните изводи, имащи отношение към териториалноустройствената проблематика, могат да се обобщят така:

• Общината разполага с богат и многообразен туристически ресурс, вкл. с потенциал за развитие на алтернативни форми на туризъм, както по крайбрежието, така и във вътрешността. Значителна част от тези ресурси не се използват пълноценно.

• Основният ресурс, свързан с отдиха край море – плажната ивица край морето, е с изчерпан капацитет. Изградените брегозащитни съоръжения допълнително ограничават ползването му.

• Кранево, Албена, вилните зони, както и землищата в югозападната част, изпитват натиска на строителната експанзия. Констатира се потребност от пренасочване на инвестиционните инициативи към други модели и към вътрешността;

• Сегашната туристическа индустрия страда от подчертана сезонност, едностранчиво предлагане, не-координирано информационно обслужване, ниска натовареност на легловия капацитет и ниска ефективност. Наличната инфраструктура, стимулираща развитието на целогодишни форми, не е достатъчна за преодоляване на този недостатък. Все пак, поставено е началото на “обръщане” на туристическата индустрия към елитните сегменти на туристическите пазари, чрез изграждане на инфраструктура за голф, яхтинг и др. Има заявени частни намерения за инвестиране в нова инфраструктура за развитие на подобни дейности, за изграждане на изкуствени плажове и пр., което е база за бъдещо ПЧБ с очакван положителен ефект за общинската икономика.

• Налице е регрес в някои от видовете туризъм с установени позиции, като ловния и балнеолечебния туризъм.

• Въпреки богатството на КИН, в преобладаващата си част то не е в състояние (осъществени консервационно-реставрационни мероприятия, експониране, приемна инфраструктура, популяризация), съответстващо на потенциала му като част от туристическия ресурс на общината.

6.2.4. Перспективи за развитие на отрасъл “Туризъм”

Съгласно предвижданията на стратегическите документи (Областната стратегия за регионално развитие 2005-2015 и Общинския план за развитие 2005-2013) относно развитието на отрасъла, Община Балчик и в бъдеще “ще се обляга основно на морския туризъм”. Едновременно се отчитат посочените по-горе неблагоприятни характеристики и тенденции, като изчерпването на капацитетите, сезонността, бедния пакет туристически атракции, също и обстоятелството, че количествено, туристическата база на общината, използвана основно за нуждите на ваканционен туризъм край море, е достигнала пределите на разумния капацитет на територията. Ниската натовареност на легловия капацитет резултира в ниска ефективност на отрасъла като цяло. Констатира се възможност за развитие на нов за общината модел на “поливалентен устойчив туризъм”, чрез реализацията на множеството неусвоени туристически ресурси.

За преодоляване на недостатъците се лансира формулата за “носещ и допълващи видове туризъм”. Носещ ще продължи да бъде морският ваканционен туризъм. В допълнение, следва да се намерят форми за пълноценна реализация на общинските потенциали за алтернативни форми на туризъм - както по крайбрежието, така и във вътрешността. Ще се подкрепят инвестиционни инициативи, насочени към “елитните сегменти на туристическите пазари”. Ще се провежда “агресивна политика” за реализация на културно-историческото наследство като туристически ресурс чрез привличане на средства и ускорени действия по проучване, консервация и експониране и пр.

39

В изпълнение на горното, Приоритет 1 “Развитие на устойчив туризъм” на ОПР обхваща няколко специфични цели, респ. мерки с отношение към устройствената поблематика:

1. Планово, организационно и информационно усъвършенстване на туристическия сектор, включваща между другите мерки и изработване на общинска стратегия и на специализирана устройствена схема за развитие на туризма

2.Диверсификация на туристическите продукти, разработена в две насоки: - развитие на голф- инфраструктурата; - стимулиране реализацията на потенциалите на природното и културно-

историческото наследство, както и на населените места в аграрните райони чрез развитие на алтернативни форми / продукти на туризма. В тази връзка са включени и мерки, като “проучване на подходящи локализации за изграждане на “туристически чифлици” – нова форма на туристическата инфраструктура, интегрирана с качествена природа и представително фермерство.

3. Подобряване и доразвитие на туристическата инфраструктура. 4. Екологизация на туризма в общината. Мерките тук се основават на принципите на

устойчивостта и насочени към промяна на модела на туристическо усвояване и предлагане, с оглед “удължаване живота” на туристическата дестинация. Това се свързва с:

- ограничаване екстензивното развитие на туристическата инфраструктура (свръх-урбанизиране), премахване на натиска върху защитените територии и ландшафти, избягване на големите застроени обеми и тежки инфраструктури;

- опазване, поддържане и развитие на зелените площи и “меката инфраструктура”, с конкретни задачи, като създаване на зелени площи в района на Двореца, входните артерии на гр. Балчик, подхода към Албена, с. Кранево, с. Оброчище (около църквата); Създаване на пешеходни и вело-алеи и вело-паркинги; предвиждане на търговско-обслужваща зона и туристически информационен център по алея “Двореца”; допълнително залесяване в активната туристическа зона.

В рамките на други приоритети ОПР предвижда още конкретни мерки за устройство на функционалните системи и опазване на ресурсите, които имат пряко или косвено отношение към осигуряването на “поливалентност” и “устойчивост” на туризма. Такива са свързаните с развитието на техническата, в т.ч. – транспортната инфраструктура, благоустрояването на населените места, развитието на социалната инфраструктура, като допълнение към туристическото обслужване (напр. обекти на културата, спорта), укрепването и поддържането на мрежата от защитени територии, опазването и възстановяването на ценни ландшафти и пр. Всички те са разгледани детайлно в съответните раздели на настоящото задание.

6.2.5. Изисквания към ОУПО по отношение териториалното развитие на

туристическата инфраструктура и опазването на туристическите ресурси

ОУПО създава устройствената основа за развитието на отрасъла, респ. неговата инфраструктура, съгласно предвижданията на стратегическите документи. За целта, с устройственото зониране и правилата и нормативите за устройство и застрояване следва да се осигури:

• Отразяване на актуалното състояние на инвестиционните реализации в сферата на отдиха и туризма и съобразяване с тях на предвижданията за устройство на прилежщите територии, развитието на елементите на техническата инфраструктура, предписания, свързани с опазването на ресурсите и природозащитни мероприятия и пр.

• Ограничаване териториалната експанзия на селищните образувания в приморската част.

• Определяне на нови територии за развитие на рекреационни и туристически дейности във вътрешността, при съобразяване на следните обективни ограничители:

40

- действащи режими на особена териториалноустройствена защита; - съществуващо едроразмерно озеленяване; - характерни елементи на ландшафта; - водни площи и условието за осигуряване на безпрепятствен достъп до тях; - висококатегорийни земеделски земи; - локални геофизически условия; - възможности за изграждане на довеждаща транспортна инфраструктура, предвид

наличието на горните ограничители.

• Прилагане на принципа на “прекъснатата урбанизация”. Вклюване на изискване към подробните планове за предвиждане на озеленени “цезури” между териториите за застрояване. В приморските части – запазване в максимална степен на възможните пешеходни връзки между вътрешността на урбанизираната територия и крайбрежието.

• Предвиждане на “щадящи” естествената среда нормативи за устройство и застрояване на зоните за развитие на дейности, свързани с отдиха и туризма. Определянето на пределния им капацитет и устройството и застрояването им става по действащата нормативна уредба, както и съобразно следните нормативи и оразмерителни стойности:

o за ваканционно селище - начин на застрояване – свободно, Пзастр.-15-30 %, но

не повече от 150 кв.м. ЗП за всеки обем от основното застрояване в границите на УПИ; Н - 7м.,

o за балнеоложки комплекси - 270 л минерална вода на процедура и до 30 кг калолечебна кал на калолечебна процедура;

o по отношение обектите за настаняване: задължително осигуряване в границите на УПИ на необходимите “зелени плажове” и плувни басейни и съпътстващите ги анекси и съоръжения, оразмерени съобразно предвидения капацитет на съответния обект.

• Новопредвидените брегозащитни съоръжения в източна посока, съгласувано с компетентните органи и институти, да бъдат проектирани по начин, осигуряващ създаването на нови плажове по естествен път. Дамбата да бъде предвидена като пешеходна и велосипедна алея. Съоръженията за транспортен достъп и обслужване на плажните ивици да се проектират във вътрешността, в основата на клифа, с оглед ненарушаване връзката плаж-акватория.

• Развитие на допълваща специализирана инфраструктура за обезпечаване на морския ваканционен туризъм и за стимулиране алтернативните форми на туризъм или туристически атракции, като: - разположение, териториален/акваториален обхват, устройствени и застроителни правила за изграждане на изкуствени плажни площи, съоръжения за обслужване на яхтинга (вкл. разширение на съществуващото яхтено пристанище) и други водни спортове, водни атракциони; - екопътеки, алеи и трасета за вело- и конен туризъм.

• Развитие на зелената система на общината – условие за нейната привлекателност като мяксто за отдих и туризъм, чрез: - увеличаване дела на курортни гори, респ. устройването им като горски паркове (лесопаркове). С плана се определят, респ. предписват към последващите нива на устройствено планиране, изисквания за оразмеряване на ядрата, обслужващи горските паркове, осигуряването им с транспортен достъп и възможното им водоснабдяване и свързването им със мрежите на електроснабдяването. С оглед опазване на средовите характеристики в тях, оразмеряването да се основава на поемния капацитет на горските паркове (лесопарковете). Съгласно нормативите (ДВ, бр.101/82 год.) капацитетът на лесопарковете е средно 700 кв.м на човек, което означава 12 души/ха (за гранично се

41

приема натоварването в гора 10 души/ ха, а за поляните 15 души/ха), като при оразмеряване на обслужващите обекти се отчете сменността; - развитие на озеленените площи за широко обществено ползване, в населените места, в т.ч. в селата от вътрешността. В правилата за прилагане на ОУПО да се включат конкретни предписания към последващите подробни устройствени планове относно обезпечаването и устройството на озеленените площи за широко обществено ползване, включително уличното озеленяване, както и за опазване на съществуващото едроразмерно озеленяване; - при определянето на правилата и нормативите за устройство и застрояване на урегулираните поземлени имоти да се предвидят максимално възможните за съответните устройствени зони незастроени озеленени площи.

• Физическото опазване и социализацията на обектите на природното и културното наследство, като се решат устройствените проблеми на достъпа и изграждането на приемната инфраструктура на онези от тях, за които планът предвижда широко туристическо посещение.

• Развитие на социалната и техническата инфраструктура и благоустрояване на населените места, както с оглед стабилизиране на селищната мрежа и балансирано териториално развитие, така и за увеличаване привлекателността им за практикуване на форми на алтернативен туризъм. За целта ОУПО да проучи възможностите и да предложи подходящи локализации на обслужващи ядра в извънселищни територии, особено във вътрешната част от общината.

За изпълнение на горните изисквания, отнасащи се за приморската част от общинската територия, планът следва да предпише изработването и определи конкретния обхват на цялостен подробен устройствен план на формиралото се там “агломерационно образувание”, включващо населени места, други урбанизирани територии (вкл. Тузлата), инфраструктура, свързана с отдиха край море, ползването на акваторията, укрепителните мероприятия, ценни природни ресурси и пр.(вж. и т. 7.7.2.)

6.3. Селско стопанство

Селското стопанство е втората по значение икономическа опора за общината, след туризма. Природните условия са изключително благоприятни за развитието на диверсифициран и ефективен аграрен сектор. Добивите са високи, стабилни и с високо качество. Въпреки това, растениевъдството се оценява като моно-профилно, а животновъдството – слабо и натурализирано. Макар и експлоатирани, морските аквакултури и морския риболов са далеч под оптималното оползотворяване на този ценен ресурс.

6.3.1. Растениевъдство

Над 73 % от територията на общината е заета от земеделски земи, като 94% от тях са плодородни ниви (вж. част 4.1.). Основна култура е пшеницата, следвана от слънчоглед, царевица и бобови. Първите три култури заемат 73,5% от обработваемата земя13. Пшеницата от района е утвърден търговски продукт с добра реализация, но липсва икономически стимул за разширение на производството й, поради ниска доходност. Фуражните култури са с незначителни и намаляващи площи.

Преобладаващото производство е върху окрупнени масиви, с добра агро-култура и сравнително обновен машинен парк. Стопанските субекти са представени основно от кооперации, които обработват повече от половината от нивите. Значителен е и делът на

13 По данни от ОПР

42

арендуваната обработваема земя. По-малко от 4 % от земята се обработва от частни земеделски стопани.

Трайните насаждения са слабо застъпени и заемат само около 2% от земеделските земи. Представени са от овощни видове (ябълки и праскови) и лозя (предимно винени, разположени по крайбрежието). Повечето са изоставени. Нови масиви не се създават. Подобна е и картината на зеленчукопроизводството – крайно редуцирано производство поради загубените възможности за напояване, трудоемкостта и високата себестойност. Добивите от трайни насаждения и зеленчуци са далеч под местните потребности, особено в туристическия сезон.

Около 2 % от земеделската земя - лозя, овощни градини, фуражни култури, раз-положена основно в долината на р. Батова, е била напоявана от изградена хидро-мелиоративна система. Други 3200 дка са били напоявани чрез малки напоителни системи от местни сондажни кладенци. След 1990 г. поливното земеделие в общината постепенно деградира, като съоръженията не се поддържат, разрушават се или се разграбват.

Както беше отбелязано и по-горе, през последните години е променено предназначението на част от земеделските земи за инвестиционни реализации, насочени към отдиха и туризма. Основно те са концентрирани в землищата от югозападната част на общината. Към етапа на разработване на настоящото задание, земеделските земи в землищата на Кранево и Рогачево са почти изцяло с променено предназначение.

Специфична за община Балчик през последните години е и масовата промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – ветроелектрогенератори, заедно с необходимата електропреносна мрежа. Към периода на изработване на настоящото задание са допуснати над 150 ПУП за такава промяна на предназначението. Те се отнасят за отделни, мозаечно разпръснати поземлени имоти, разположени изключително на плато-видната централна и северна част от общинската територия, като “разкъсват” окрупнените масиви обработваема земя.

Описаните процеси на промяна на предназначението на земеделски земи за други нужди през последните години и понастоящем са особено динамични. Може да се прог-нозира известно забавяне на този процес, както и “замразяване” реализацията на вече стартирали инициативи, в периода на икономическа стагнация. Поради това, при изра-ботването на ОУПО е необходимо да се актуализират данните за състоянието на поземления фонд по предназначение, както и развитието на инвеститорския интерес.

6.3.2. Животновъдство

Традиционни за общината са говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. Понастоящем животновъдството е дребно, съсредоточено в частния сектор и полу-натурализирано.

Говедовъдството се развива изцяло в дребни (с1-3 крави) и няколко средни ферми (5-10 крави). Подобни са характеристиките в отглеждането на останалите животни (овце, кози, прасета, зайци, птици). В с. Безводица е разработена частна ферма за отглеждане на щрауси, чиято продукция (яйца и месо) се пласира на външен пазар. Пчеларството също е застъпено, като носи характеристиките на описаните по-горе производства – дребно, полу-натурално. Отсъствието на близко предприятие за разфасовка и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и за преработка на восък и производство на восъчни основи, затруднява контрола върху качеството и пазарната реализация на меда.

Като цяло, технологичната съоръженост и ефективността на производството са ниски. Удребнената структура, както и отсъствието на условия за спазване на хигиенните стандарти, въведени в ЕС, ограничават обема на пазарно-ориентираната продукция. Това се оценява като стагниращ фактор по отношение разширяването и специализацията на

43

съществуващите стопанства. Може да се обобщи, че животновъдството е далеч от оптималния си капацитет.

6.3.3 Основни изводи относно състоянието

• Положителните аспекти на състоянието и условията за развитието на сектора се изразяват в:

• Благоприятни почвено климатични условия за отглеждане на характерните за общината земеделски култури.

• Стабилни добиви с високо качество на растителната продукция.

• Традиции и опит в земеделието.

• Наличие на стабилни стопански субекти (земеделски кооперации, крупни арендатори и производители в растениевъдството), което е основа за развитие на крупно модерно земеделие.

• Неблагоприятните страни са:

• Слабо, разпокъсано и неефективно животновъдство (натурализирано).

• Неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар.

• Ниско ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно ниво.

• Липса на стокова борса.

• Голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти.

• Разрушени мелиоративни съоръжения, неизползван потенциал на поливните площи.

• Неоползотворен потенциал за биологично земеделие.

• Сезонното присъствие на потребители, удвояващи броя на местното население, е още неоползотворен фактор за активизиране на аграрния сектор и хранителната индустрия. • Непълноценно се използват “даровете на морето” (“аква-стопанства”-риболов, миди).

Основен извод: Понастоящем конкурентноспособността на аграрния сектор е ниска. Така той не

може да изпълни пълноценно функцията си на “втори стълб” и алтернатива на туризма в социално-икономическото развитие на общината. Като резултативен ефект, това води и до задълбочаване на изолацията и застой в развитието на вътрешните части от територията на общината.

6.3.4. Перспективи за развитие на селското стопанство

Общинската стратегия за развитието на сектора е заложена в специфичните цели и мерките по Приоритет 3 на ОПР: “Развитие на интегриран аграрен сектор, интегриран с хранително-вкусова индустрия и туризъм”. Мерки за преодоляване ниската конкурентноспособност на аграрния сектор в общината, в частност такива, насочени към развитие на индустрия за преработване на продукцията на зърнопроизводството и животновъдството, за развитие на морската индустрия, за създаване на регионални клъстери и бизнес мрежи, са заложени и в Приоритет 2: “Създаване на високотехнологична и екологично чиста индустрия, щадяща богатите природни ресурси”.

Мерките за развитие на сектора с отношение към устройството на територията, предвидени в ОПР, могат да бъдат обобщени така:

• Възстановяване на напоителните системи и напоителните полета.

• Създаване на масиви от трайни насаждения, в т.ч. нови лозови масиви; възстановяване на зеленчукопроизводството.

• Изграждане на съвременни животновъдни ферми.

• Изграждане на друга инфраструктура: за обслужване на селскостопанските дейности, за преработка и за реализацията на продукцията.

44

• Развитие на морската индустрия чрез разширяване дейността на пристанището, като същата бъде обвързана по-тясно с производствената специализация на района (преди всичко – за износ но селскостопанска продукция), както и чрез подкрепа за развитието на аквакултури и рибарство

• Интегриране на аграрния сектор с туризма – по линия на потребление на продуктите, инфраструктурите, експонирането на ферми и технологии (като част от познавателен туризъм по специални интереси и рекреация).

6.3.5. Изисквания към ОУПО

Общият устройствен план на общината следва да осигури условия за реализация на предвижданията на стратегическите документи, както и за други инициативи, допринасящи за развитието на сектора, доколкото не са в противоречие с описаните по-горе общи устройствени принципи. За целта, чрез устройственото зониране и правилата за устройство и застрояване, с плана следва да се въведат ограничения относно промяната на предназначението на висококатегорийна земеделска земя (І-V категория), териториите с трайни насаждения и териториите, подходящи за разширяване на поливните полета и хидромелиоративните съоръжения.

За опазване и увеличаване на поземления фонд за земеделски нужди е необходимо още:

- доизграждане на мрежата от защитни горски пояси; - рекултивация на нарушените терени от различен вид и определяне на подходящите

сред тях за земеделско ползване. Да се предвидят зони за развитие на различни видове инфраструктура на сектора или

свързана с неговото обслужване, като животновъдни ферми, ферми за аква-култури, съоръжения за складиране и първична обработка на продукцията, бази за селскостопанска техника и съоръжения за нуждите на растителната защита, земеделски тържища и борси и пр.; тук могат да се включат и предвидените в ОПР преработвателни предприятия от хранително-вкусовата промишленост. В изпълнение на това, планът следва да:

- определи устройствени зони за разполагане на отделните видове обекти на инфраструктурата, в т.ч. – в акваторията за отглеждане на аква-култури, при отчитане възможностите и условията за съвместяване, съобразно санитарно-хигиенните изисквания;

- предпише изграждане на локални пречиствателни съоръжения за отпадните води към съществуващите и новопредвидените обекти на животновъдството и преработката на животинска продукция, респ. в устройствените зони, в които е допустимо разполагането на такива обекти;

- предвиди съответното изолационно озеленяване. Териториалното насочване на устройствените зони за изграждане на инфраструктура,

обслужваща селското стопанство, трябва да бъде съобразено с другите природни и териториални ресурси, имащи значение за регионалното и социалното развитие по места, за да се избегне рискът от компрометирането им. Предвид заложената в ОПР конкретна мярка за създаване на съсредоточие на преработващи предприятия в района на с. Сенокос, необходимо е ОУПО да посочи подходящата локализация и териториален обхват на зоната. Да се прилага принципът на дублиращите локализации

При оформянето на плановите решения за локализация на нови обекти на селскостопанската инфраструктура в максимална степен следва да се използват дворовете на бившите ТКЗС и ДЗС, доколкото още не са изчерпани резервите им.

Да се приложат и общите правила за устройство и застрояване на зони с производствено-складово предназначение, описани по-долу, в т. 6.4.4.

45

6.4. Индустрия

Индустрията в община Балчик е с минимално значение за общинската икономика, както по отношение броя на наетите лица, така и според обема на приходите. Тя е структурирана основно от добивната и преработващата индустрии.

6.4.1. Добивна индустрия

Добивната индустрия в общината е представена от две варовикови кариери - “Момчил” (обрязан камък, чакъл) и “Ляхово” - взривена скална маса, както и от мината за добив на манган при Оброчище и Църква. Добруджанското въглищно находище не се експлоатира за добив на въглища поради голямата дълбочина, сложни геоложки условия и неприложимост на наличните технологии. Има решение на МС, с което е отстъпена концесия за търсене, проучване и добив на природен газ-между между въглищните пластове.

През последните години е налице засилена инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура за енергодобив от възобновяеми източници – ветроелектрогенератори. Сам по себе си този вид енергодобив не влияе съществено върху трудовата заетост.

6.4.2. Преработваща индустрия

Преработващата индустрия понастоящем има слабо влияние и участие във формирането на общинската икономика (3% от нетните приходи). В община Балчик основно се развиват производствени дейности в сферата хранително-вкусовата промишленост. Понастоящем индустрията, свързана с преработка на селскостопанска продукция, включва производството на растителни (слънчогледови) масла, преработка на животински продукти в мандрите при Сенокос и Царичино, консервна фабрика при Гурково. Общата оценка, посочена в ОПР е, че настоящата ориентираност на преработващата индустрия към аграрния сектор е слаба.

Незначителен дял в структурата на общинската икономика заемат предприятията от текстилния под-сектор – шивашки фирми.

От останалите производства, по-значими са метало-обработката и електро-техническата индустрия. Водещи предприятия в тези производства са “Геомашремонт” (за производство и ремонт на оборудване за геологията) и “Елпромтермо” (за производство на електропещи). Заетостта в тези производства е скромна.

6.4.3. Перспективи за развитие на сектор “Индустрия”

Перспективното развитие на сектора представлява фактор за социално-икономическото развитие на общината и в този смисъл представлява интерес за цялата общност. В тази връзка в Общинския план за развитие е заложен набор от мерки за развитието на сектора, включени в Приоритет 2: “Създаване на високопродуктивна и екологично чиста индустрия, щадяща богатите природни ресурси”. Предвижда се стимулиране развитието на съществуващи и създаването на нови индустриални производства, обвързани в регионални клъстери и бизнес-мрежи. Сред мерките с отношение към устройственото планиране на ниво ОУПО са:

- предвиждане на терен за създаване на високотехнологичен парк (зона за изграждане на предприятия с високотехнологични производства);

- развитие на базата на хранително-вкусовата промишленост; - развитие на морската индустрия.

6.4.4. Изисквания към ОУПО

В допълнение към посоченото в 6.3.5. относно създаването на устройствени условия за разработване на предприятия и дейности, подкрепящи развитието на аграрния сектор, планът следва да предвиди и зона (зони) за разполагане на малки и средни предприятия с незамърсяващи (в т.ч. и високотехнологични) производства, като определи правила за

46

устройството, застрояването и инфраструктурното им обзавеждане, гарантиращи опазването на околната среда. За целта, да се занижи плътността на застрояване в зоните предназначени за производствени нужди – макс.60% (вкл. всички технологични пътища и обслужващи открити площи) и увеличи процентът на озеленяване – мин. 40%. Да се предвиди необходимото изолационно озеленяване.

Развитието на довеждащата и обслужващата ги пътна инфраструктура да се планира по начин, недопускащ допълнително транспортно натоварване на териториите на населени места, селищните образувания с жилищни и рекреационни функции, защитени територии, обекти на туристическо посещение и на спорта (вж. и по-долу, р-л ІХ “Транспортна инфраструктура”)

За стимулиране на предприемаческата активност, осигуряването на терени за структурообразуващи обекти може да стане чрез окрупняване на принципа на комасацията на поземлени имоти общинска и държавна собственост. В тази връзка, в Правилата за прилагане на плана да се включи изискване селищните образувания да се устройват на база цялостен подробен устройствен план, разработен съгласно разпоредбите на чл. 16 от ЗУТ, като се прилага “комасационен” принцип при формирането на урегулираните поземлени имоти. Включването на висококатегорийни земеделски земи да се ограничи до максималната възможна степен. Да се съобразят вече настъпилите промени на предназначението на земеделски земи.

VІІ. СЕЛИЩНА МРЕЖА И НАСЕЛЕНИ МЕСТА – СЪСТОЯНИЕ

И УСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

7.1. Историческо развитие

Според обяснителната записка към ТУП’97, съществуващата селищна мрежа на общината се е формирала в резутат на продължително историческо развитие, в което отчетливо се откройват няколко периода, обусловени от силно въздействащи исторически процеси и събития.

Град Балчик е основан през шестото столетие пр.н.е от елински колонисти, а с. Сено-кос е възникнало като римско гранично поселище. Повечето от останалите селища са създа-дени през турското робство главно край турски чифлици. Ситуирани са изключително удач-но край главни пътища и кръстовища, в защитени от вятъра места, с добро ослънчаване, в близост до места с високи подпочвени води и горски масиви. По-късно преселници от Тра-кия и северна Добруджа създават села като Църква, Царичино и др., разположени в по-рядко населени части от територията. По този начин се е формирала относително гъста и равномер-но разположена мрежа от населени места.

В периода след Втората световна война мрежата от населени места се обогатява с но-ви застроени територии, свързани с уедряването на селското стопанство и създаване на дър-жавни земеделски стопанства (ДЗС), които не винаги са разположени удачно спрямо ветро-вете и условията на ослънчаване – ДЗС северно от с. Кремена, силно развилото се от 1950 г. с. Стражица до конезавода „Стефан Караджа”. Такива нови застроени територии са дво-ровете на ТКЗС и АПК, които допълват и разширяват територията на селата и на гр. Балчик. Като правило са застроени разточително върху големи площи.

Периодът на следвоенна индустриализация слага отпечатък главно върху града, чиято територия се разширява с присъединяването на бившето село Васил Левски като квартал и с новоизградените промишлени зони в северната и северозападната му част. В част от селата се появяват малки промишлени цехове. Във връзка с добива на манган край с. Църква се из-граждат някои допълнителни производствени площи.

47

Особено силно отражение върху селищната мрежа по крайбрежието дава бързото раз-витие на масовия туризъм след 60-те години на миналия век. Край Балчик се застрояват няколко вилни и курортни зони, а под формата на земи, раздадени за земеделско ползване и отдих, площта на фактическите вилни зони нараства неимоверно, в много случаи без съобра-зяване с геоложките условия и свлачищните терени. Формира се тенденция на непрекъснато ленточно застрояване на брега. С изграждането на корортния комплекс „Албена” и курорт-ните зони край Балчик и с. Кранево и при Балчишката Тузла, както и на вилните зони между Балчик и Албена се допълва селищната мрежа от населени места и селищни образувания на територията на община Балчик.

Върху сегашната селищна мрежа най-дълбок отпечатък е дала земеделската функция при феодализма и масовият туризъм в наше време. За развитиете на града решаваща роля са изиграли други фактори – свързани най-вече с морето (търговско-пристанищните функции), занаятчийското производство, административната функция, културната функция и др. В дне-шно време масовият туризъм е една от най-силните селищнообразуващи функции.

7.2. Структура на селищната мрежа (вкл. ВЗ и земи по § 4 на ЗСПЗЗ)

7.2.1. Селищната мрежа на общината включва 20 населени места – 1 град и 19

села. Средната й гъстота от 4,2 селища на 100 кв.км е по-малка от средната гъстота за стра-ната (4,8), много близка до средната гъстота на северночерноморските общини (4,3), но доста по-висока от тази на всички черноморски общини (3,6). За гъстотата на селищната мрежа е показателен и проксимитета й (средното разстояние между населените места) от 5,9 км, който обаче варира от 1 (Бобовец-Стражица) до 13 км (Царичино-Кремена). До 60-те години на миналия век гъстотата на селищната мрежа е била по-висока, но през периода 1960-1976 г. селата Търновка и Ралица са присъединени към с. Дропла, селата Поляна и Македонка – към с. Гурково. Селата Момчил, а в по-ново време и Карвуна и Брястово, са заличени като самостоятелни селища.

Средната площ на землищата е 23 827 дка., но варира в доста широки граници. Най-малко е землището на с. Бобовец (6 293 дка), а най-голямо това на с. Гурково (56 062 дка) и на гр. Балчик (74 366 дка). Независимо от тези различия, средната площ на землищата в бал-чишката община е по-голяма от средната за страната (~ 20 000 дка), което потвърждава, че общината разполага със значителен териториален ресурс. За да се очертае пълната картина на селищната мрежа на общината, към населените месста трябва да се прибавят 7 вилни зони с обща площ ок. 1 700 дка - Фиш-фиш, Изгрев, Бели ска-ли, Момчил, Овчаровски плаж и Сборно място в района на Балчик, вилната зона в района на Кранево. За строени са и части от земите за земеделско ползване по § 4 на ЗСПЗЗ, които заемат площ от 1 624 дка. (м.Кулака, Две чешми, Сухите лозя, Орехите, Ак Бунар), в т.ч. 963 дка в землището на Балчик и 661 дка на Кранево (м. Поляните).

Особено място в селищната структура на общината заемат селищните образувания – курортни територии. Най-значимото от тях е курортният комплекс „Албена” с площ от 1280 дка, база за настаняване от близо 14900 легла и богата гама от обслужващи обекти. На второ място е курортът „Балчишка Тузла” с площ от 485 дка и капацитет 100 целогодишни легла и 400 легла за сезонно ползване. Изгражданите понастоящем “голф-селища” със значителна площ и голяма леглова база – по над 2000 легла, засега нямат статут на селищни образувания, но също би следвало да се отчитат като елемент на селищната мрежа.

Териториалното разпределение на броя на селата и населението им между крайбреж-ната зона, вкл. и долината на р. Батова и платото е в съотношение 4:15, т.е. 21,05 % към 78,95 % за броя на селата и 43,16 към 56,84 % за числеността на населението. Очевидно е, че крайбрежната и долинна зона е достигнала горната граница на допустимо населяване и не трябва да бъде натоварвана с повече допълнителни дейности, респ. с допълнително урбани-зиране на извънселищните й територии.

48

7.2.2. Динамиката на населението на населените места за периода 1934 – 2008 г. е показана на долната таблица. Населени места 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2004 2007 2008

Гр. Балчик 5168 6131 8006 8711 11062 12763 12159 12509 13912 13676 13087

с. Безводица 600 643 665 570 442 395 356 414 370 346 379

с. Бобовец 396 418 227 229 154 122 100 102 145 151 89

с. Брястово∗ 83 115 106 45 28 18 10 5 (?) 6 (?)

с. Гурково 733 957 1230 1514 1204 897 774 617 626 562 579

с. Дропла 859 899 926 1059 783 597 503 390 391 357 345

с. Дъбрава 427 479 583 497 349 276 224 239 209 187 215

с. Змеево 1008 1101 1120 1107 841 626 469 440 357 327 308

с. Карвуна∗ 151 160 287 350 16 75 120 94 (?) 6 (?)

с. Кранево 382 417 465 521 764 724 817 971 680 713 1005

с. Кремена 108 138 807 912 588 325 209 144 149 140 142

с. Ляхово 287 332 292 363 435 468 411 432 488 473 455

с. Оброчище 937 1296 1482 1581 2650 2489 2458 2395 2546 2486 2511

с. Преспа 585 610 600 623 380 288 269 254 228 214 237

с. Рогачево 533 549 478 358 331 245 228 240 197 189 190

с. Сенокос 589 651 913 1180 984 898 729 760 664 648 679

с. Соколово 1236 1230 1454 1565 1470 1363 1150 1041 1180 1130 1011

с. Стражица 100 91 707 789 628 491 360 414 369 423 487

с. Тригорци 317 376 350 299 194 179 143 193 154 154 174

с. Храброво 316 466 413 354 217 168 151 109 78 74 83

с. Царичино 295 341 531 504 355 235 197 206 184 161 165

с. Църква 365 405 456 407 379 348 346 385 316 314 355

Общо 15770 18127 22214 23538 24254 23990 22183 22354 23243 22737 22496

В града 5168 6131 8006 8711 11062 12763 12159 12509 13912 13676 13087

В селата 10602 11926 14208 14827 13192 11227 10024 9845 9331 9061 9409

До 60-те години на миналия век общо взето всички населени места са увеличавали на-

селението си. При преброяването през 1965 г. е отчетена най-голяма численост на население-то в преобладаващата част от селата. Оттогава селското население започва да намалява пора-ди миграцията към градовете. Встрани от този процес остават селата Оброчище, Кранево и Ляхово поради развитие на добивната промишленост.

До 1985 продължава да нараства населението на гр. Балчик, но след това до 1991 г. има известно намаление. През периода между 1991 и 2004 г. населението му отново нараст-ва, а намалението му след този период до 2008 г. е незначително.

За разлика от колебанията в градското население, населението на селата показва трайна тенденция на намаление. В периода 2002-2003 г е налице известна ре-миграция на възрастно население, довела до прираст на населението в някои от селата, като Оброчище, Бобовец, Ляхово, Соколово – всички в териториална близост и с удобни връзки с общинския център и с крайбрежието.

През всичките наблюдавани години се увеличава относителният дял на градското на-селение – от 33 % през 1934 г. до 58 % (по настоящ адрес и 60,3 % по постоянен адрес) през 2008 г., като продължава да остава по-нисък от средния за страната от 67 %.

7.2.3. Административна структура

На долната таблица са показани категоризацията, административният статут, населе-нието по постоянен и по настоящ адрес, коефициентът на възрастова зависимост и периодът на възникване на населените места в общината.

49

Население 2008 по Населени места

Кате-гория

Администра-

тивен статут

постоянен

адрес

настоящ

адрес

К

възр. зав/ст

%

Възникване

1 2 3 4 5 6 7

Община 3 ф.т. Община 22 898 22 496 59 1977 г. Гр. Балчик 3 Общински център 13 813 13 087 52 ІІІ-ти век пр.н.е.

Села общо 9 085 9 409 71

с. Безводица 7 Кметство 347 379 75 Римско време

с. Бобовец 8 Кметство 151 89 63 Турско владичество

с. Брястово∗ 8 - - - -

с. Гурково 6 Кметство 549 579 121 (?)

с. Дропла 7 Кметство 356 345 93 Турско владичество

с. Дъбрава 7 Кметство 187 215 93 (?)

с. Змеево 7 Кметство 312 308 122 (?)

с. Карвуна∗ 8 - - - -

с. Кранево 5 Кметство 731 1 005 60 [Римско време]

с. Кремена 8 Наместничество 141 142 78 Турско владичество

с. Ляхово 6 Кметство 482 455 58 Турско владичество

с. Оброчище 5 Кметство 2 490 2 511 50 (?)

с. Преспа 7 Кметство 221 237 77 (?)

с. Рогачево 7 Кметство 190 190 90 (?)

с. Сенокос 6 Кметство 635 679 90 Турско владичество

с. Соколово 6 Кметство 1 144 1 011 78 (?)

с. Стражица 6 Кметство 451 487 61 Турско владичество

с. Тригорци 7 Кметство 155 174 81 Турско владичество

с. Храброво 8 Наместничество 71 83 183 (?)

с. Царичино 7 Кметство 162 165 119 Края на ХІХ век

с. Църква 7 Кметство 310 355 61 Края на ХІХ век

* Заличени като самостоятелни населени места и присъединени съответно Брястово към

Гурково и Карвуна към Сенокос. Според Закона за административно-териториалното устройство на страната, населе-

ните места на общината се групират по категории, както следва: гр. Балчик е от 3-та катего-рия. Селата Кранево и Оброчище са от 5-та категория; селата Гурково, Ляхово, Сенокос, Соколово и Стражица – от 6-та, селата Безводица, Дропла, Дъбрава, Змеево, Преспа, Рогаче-во, Тригорци, Царичино и Църква – от 7-ма, а селата Бобовец, Кремена и Храброво – от 8-ма категория.

7.2.4. Структура по големина на селищата

Категории населени места в община Бачик към 2008 г.

Малки градове Големи

села

Средни

села

Малки

села

Много малки

села

Общо

10х.-30 х.ж. 2000-5000 ж. 1000-2000 ж. 250-1000 ж. под 250 ж.

бр. насел. бр. насел. бр. насел. бр. насел. бр. насел. бр. насел.

19 22 496 1 13 087 1 2 511 2 2 016 8 3 583 8 1 299

За структурата на селищната мрежа по големина на населените места най-характерно-

то е преобладаващият дял на малките и много малките села. Средните села са само 2, а голе-мите – 1. Преобладаващият дял на малките и много малките села свидетелства за отражени-ето на остаряването на населението на общината и депопулацията й върху селищното разви-тие. Всички малки и много малки села, с изключение на Църква и Рогачево, са разположени на Добруджанското плато, докато 2 от трите средни и големи се намират в долината на Бато-ва и контактуват директно с морето. Трябва да се отбележи също така, че територията на землищата на много малките села представлява 32,28 % от общинската територия и 37,62 %

50

от територията на селските землища, а заедно със землищата на малките села – съответно 68,59 % и 79,93 %. Следователно продължаването на тенденцията на обезлюдяване на тери-торията на платото поставя въпроса за съхраняване в стопански оборот на поземления ресурс на тези села, който е основата на селскостопанското развитие на общината.

7.3. Функционални характеристики на населените места и функционални връзки

Анализът на функционалните характеристики на селищата в общината, измерени с набора и нивото на развитие на жизнедейностните функции (количествено и качествено) в отделните й населени места е направен по отношение на предлаганите от тях комплексни ус-ловия за обитаване, възможностите за трудова реализация, за образование на подрастващите и за здравна помощ. Поради липсата на статистическа информация за заетостта на ниво насе-лено място и за ежедневните трудови пътувания, основните междуселищните функционални връзки са изведени въз основа на оскъдни анкетни данни, получени от кметовете на селища-та (без претенции за статистическа точност), както и на анализа на структурата на основните обслужващи дейности.

7.3.1. Групиране на селищата по функционални характеристики

Групирането е направено експертно и подлежи на проверка и евентуално коригиране в процеса на изработване на ОУПО. Очертани са следните три групи без град Балчик:

7.3.1.1. Селища със силно редуцирани икономически и селищни функции

Към тази група са отнесени селата с ограничени възпроизводствени възможности (с коефициент на възрастова зависимост над средния за селата), в които за трудова реализация се предлагат работни места само или преимуществено в аграрния сектор, трудовите ресурси не се реализират или се реализират в минимална степен в други населени места и отсъстват обслужващи обекти на образованието, здравеопазването и културата.

Това са села от 7-ма и 8-ма категория, а именно: Бобовец, Дъбрава, Змеево, Кремена, Преспа, Рогачево, Тригорци, Храброво и Царичино. Четири от тези села обаче показват приз-наци за развитие на функция туризъм, доколкото в тях има закупени къщи от чужденци и/или в землищата им се изграждат по-големи или по-малки ваканционни селища. Това са селата Кремена, Рогачево, Тригорци и Царичино.

7.3.1.2. Селища с относително стабилни икономически и селищни функции

Това са малки села от 6-та и 7-ма категория, които предлагат на жителите си известно число работни места и в сферата на услугите, а някои от тях и в собствени или разположени в съседни села промишлени предприятия. Обслужващите обекти в тези села в повечето слу-чаи обслужват и близкоразположени съседни села. И в част от селата от тази група се из-граждат като техни квартали или в самостоятелни структури вилни и ваканционни обекти, което показва наченки за развитие на туристическа функция. Повечето от селата в групата са с възпроизводствени възможности по-добри от средните за селатата в общината. Те, заедно със селата от следващата група, са със стабилизиращо значение за селищната мрежа. Към та-зи група принадлежат селата Безводица, Гурково, Ляхово, Стражица и Църква.

7.3.1.3. Селища със стабилни икономически и селищни функции Това са селищата, които разполагат със значителен контингент хора в трудоспособна

възраст (чувствително по-ниски от средния за селата на общината коефициент на възрастова зависимост) и реализират като цяло доста пълноценно трудовия си потенциал, включително и значителна част от него в рамките на съответното село. Това се дължи на наличието на по-развит набор от обекти на общественото обслужване, вкл. клубове, информационни центро-ве, музейни експозиции и особено на индустриални обекти, както и на развита туристическа функция. В тази група са включени села от 5-та и 6-та категория и само едно от 7-ма. Става дума за селата Оброчище, Кранево, Соколово, Сенокос и Дропла.

51

7.3.1.4. Град Балчик, макар и в категорията на малките градове (3-та), притежава богат спектър от функции, което го прави пълноценен общински център. Вторичният сектор е представен от индустриалната функция и по-слабо от строителната. Секторът на услугите е с много богата функционална гама – транспортна функция, представена от пристанищния ко-мплекс; курортна функция, застъпена предимно от атрактивни средства за подслон и заве-дения за хранене, туроператори и агенти, въпреки относително бедната плажова ивица; ад-министративна функция в пълен обем, включваща и районен съд; финансово-кредитна – ма-териализирана от няколко банкови институции; образователна, обслужваща с гимназиално ниво повечето от селата на общината, предлага и професионална подготовка в сферата на туризма; градът предлага болнично здравно обслужване на високо качествено ниво; в кул-турната функция доминира експозицията на художествени и културно-исторически ценности и в по-малка степен сценични прояви (музикални и театрални), ограничавани основно от не-достатъчната материално-техническа база.

Тъй като устройството на градската територия не е в предмета на ОУПО, поради на-личието на актуален цялостен ПУП за нея, горната функционална характеристика на града е предназначена единствено за очертаване на посоката на голяма част от функционалните връ-зки, които обвързват селищната система в единно цяло.

7.3.2. Функционални връзки и транспортната им осигуреност

7.3.2.1. Връзки по линията на трудовата реализация

Връзките по линията на трудовата реализация не са мащабни и имат в немалка степен сезонен характер, поради това, че една от най-значителните концентрации на работни места е в курорта „Албена”. Индустрията на Балчик също привлича работна сила от някои от близко разположените села. Ежедневни трудови пътувания фокусират и в мангановата мина в райо-на на с. Църква. Град Балчик също отдава трудов ресурс към някои от селата. Това са главно квалифицирани кадри за училищата, лекарските и стоматологични практики и някои кметски администрации.

7.3.2.2. Връзки по линията на образованието

По отношение на нивото на средното и на професионалното образование всички села, с изключение на групата около с. Оброчище, където има СОУ, са свързани с гр. Балчик. По отношение на основното образование връзките са локални – напр. на Тригорци, Царичино, Гурково, Храброво, Ляхово, Стражица с Балчик, на Кранево, Църква, Рогачево – с Оброчище, на Бобовец и Стражица със Соколово, на Безводица, Преспа, Дъбрава, Кремена, Дропла, Змеево - със Сенокос. Аналогична е картината с целодневните детски градини. Отново са налице връзки на Бобовец със Стражица и на Змеево и Кремена с Дропла.

7.3.2.3. Връзки по линията на доболничната здравна помощ

Доколкото в селата на общината има само 6 практики на общопрактикуващи лекари, връзки между селата се реализират под формата на периодично лекарско обслужване от при-хождащи лекари, както и от обслужване на съседни села от обща здравна служба. Жителите на Царичино се обслужват от лекари със седалище в Балчик (9 практики). Принципно същото се отнася и за стоматологичната помощ – 3 практики в селата Кранево, Сенокос и Оброчище и 7 практики в Балчик. Има връзки между много от селата и при ползването на аптекарски услуги, тъй като има разкрити само 3 селски аптеки. На сходен принцип е организирано и ветиринарното обслужване – връзките, освен към Балчик, са към клоновете в Соколово, Оброчище и Сенокос.

7.3.2.4. Групово водоснабдяване

Функционална обвързаност на селата има и по линията на груповото водоснабдяване, което се осигурява от водоснабдителни групи «Балчик» (гр.Балчик), «Балчик-селата» (Царичино, Соколово, Брястово), «Оброчище» (Оброчище, Безводица, Бобовец, Ляхово,

52

Стражица, Храброво, Карвуна), «Дропла» (Дропла, Дъбрава, Змеево, Кремена, Преспа, Сенокос). Селата Гурково и Тригорци са вързани на водоснабдяването на Добрич от Шабла.

7.3.2.5. Връзки по линията на пощенското обслужване

По отношение на пощенското обслужване са налице следните връзки: Рогачево и Цър-ква с Оброчище, на Тригорци и Брястово с Гурково, на Бобовец, Ляхово и Храброво със Стражица, на Пряспа, Дъбрава и Безводица със Сенокос, на село Кремена и бившето ДЗС Кремена с Дропла.

7.3.2.6. Транспортна осигуреност на функционалните връзки

Транспортното обслужване е добре организирано. Община Балчик е включена в транспортната схема на междуобщинската автобусна мрежа, която свързва Добрич, Каварна, Шабла и Балчик. Има и три общински линии и линия Балчик – Албена, които обслужват населените места, където няма покритие с маршрути на областната транспортна схема. Децата, които ползват детски градини и училища в други села се транспортират със специализирани училищни автобуси, собственост на общината и/или на транспортна фирма.

7.4. Градоустройствени характеристики на населените места

7.4.1. Територия и гъстоти на обитаване Площта, която заема селищната територия на населените места (без останалите урба-

низирани територии), възлиза на 19 400 дка и представлява 3,71 % от общинската територия. Този процент не се различава съществено от същия национален показател, дори е доста по-нисък от него. Когато обаче, този показател се сравни с гъстотата на населението (42,91 ч/кв.клм в община Балчик при 72,01 ч/кв.клм за страната), се вижда, че населените места заемат твърде голяма площ. Тази констатация се отнася основно за селата, в които живее 41,83 % от населението, а те заемат 77,5 % от общата площ на селищните територии.

Бруто гъстота на обитаване в селата и град Балчик за периода 1965 – 2008 г

Селища / период Население–бр.ж. Площ НМ - дка Гъстота бруто

ч/ха Площ на 1

жител – кв.м/ч

2008 г. 22 496 19 400 11,6 862

1994 г. 21 895 19 122 11,4 873

Общо

1965 г. 23 538 14 267 16,5 606

2008 г. 9 409 14 823* 6,4 1 575

1994 г. 9 847 14 823 6,6 1 505

Села

1965 г. 14 823 12 462 11,9 840

2008 г. 13 087 4 577 28,6 350

1994 г. 12 048 4 299 28,0 357

Град

1965 г. 8 711 1 805 48,3 207

* Прието е, че същинската жилищта територия на селата не е нарастнала.

Таблицата показва, че за разлика от предходния тридесетгодишен период, през пос-

ледните 10 години не са настанали съществени промени в интензивостта на използването на селищните територии. Повишила се е съвсем малко в града и съответно е намаляла несъще-ствено в селата.

7.4.2. Структура на територията на селата

Тъй като информационният регистър на актуалната кадастрална карта не разгранича-ва урбанизираните територии на населени места, селищни образувания и застроени имоти в

53

останалите фондове, структурата на територията на селата се коментира на базата на данните за площите от 1994 г.

Жители Тери-

тория

Жилищни

терени

Обществени

терени

Озеленени

площи

Улици и

площади

брой дка дка кв.м/ж дка кв.м/ж дка кв.м/ж дка кв.м/ж

Села общо 9 409 14 823 9 090 966 563 60 801 85,0 2 817 299

с. Безводица 379 979 789 2 081 9 24 43 113 130 343

с. Бобовец 89 168 103 1 157 2 22 28 315 35 393

с. Гурково 579 1 290 919 1 587 27 47 24 41 320 553

с. Дропла 345 708 471 1 365 9 26 18 52 124 359

с. Дъбрава 215 687 246 1 144 12 56 11 51 151 702

с. Змеево 308 1 130 838 2 720 16 52 12 39 123 399

с. Кранево 1 005 1 470 547 544 79 79 50 50 204 203

с. Кремена 142 182 106 746 2 14 21 148 53 373

с. Ляхово 455 257 196 431 13 29 7 15 41 90

с. Оброчище 2 511 1 314 971 387 80 32 293(?) 117 476 190

с. Преспа 237 925 653 2 755 23 97 19 80 155 654

с. Рогачево 190 425 302 1 589 21 111 3 16 80 421

с. Сенокос 679 1 214 687 1 012 52 77 63 93 251 370

с. Соколово 1 011 1 646 1190 1 177 52 51 52 51 295 292

с. Стражица 487 276 118 242 38 78 47 97 73 150

с. Тригорци 174 398 174 1 000 14 80 18 103 52 299

с. Храброво 83 557 326 3 928 16 193 9 108 73 879

с. Царичино 165 477 303 1 836 17 103 3 18 93 564

с. Църква 355 348 234 659 20 56 44 123 50 141

От горната таблица е видно, че като правило всички площни показатели са далеч над

нормативните величини, което потвърждава направената по-горе констатация, че населените места заемат твърде голяма площ и говори за ниска ефективност на използване на селищните територии. Този факт има неблагоприятно влияние върху възможността за повишаване на степента на благоустроеността им, но от друга страна създава възможности за по-висок стандарт на обитаване. Едновременно с това данните показват съществени различия между отделните населени места, както и в задоволеността с различни площи в едно и също село. Това изисква ОУПО да подходи индивидуално към бъдещото териториално развитие на всяко едно село.

7.5. Изграденост и благоустроеност на населените места

Изградеността, социалната им и техническа инфраструктурна осигуреност, както и благоустроеността на селата в общината, обуславящи качеството на жизнената среда във всяко едно от тях, са от съществено значение за собственото им по-нататъшно развитие, респ. за ролята, която могат да играят в стабилизиране на структурата на селищната мрежа. Характеризирането на тези параметри на селата е направено частично въз основа на официална, но като правило много оскъдна информация и частично въз основа на анкетни данни от кметовете на селищата. Основава се и на огледи на място.

7.5.1. Жилищна изграденост

Непреодолимата бюрократична бариера пред ползването на данните за жилищния фонд по населени места, събрани при преброяването през 2001 г., прави невъзможна напра-вата на един пълноценен анализ на състоянието му на обективна информационна основа. Такъв подробен анализ се съдържа в обяснителната записка на ТУП’97, но той в определена степен, или по-точно за част от селата, е загубил актуалността си. Общите му констатации, обаче не са претърпели съществени промени. Така подължава да бъде вярно, че преобладаващата част от жилищните сгради са с масивна конструкция. И ако към 1991 г.

54

процентът от тях със стоманобетонна конструкция е бил минимален, то с новото строителство на ваканционни и вилни сгради, а частично и на жилщни, този процент е в постоянен процес на нарастване. В преобладаващата си част жилищният фонд е годен за обитаване. Всички жилища са електрифицирани и водоснабдени, а близо половината са и канализирани (независимо от липсата на селищна канализация). С изключение на ведомствените блокове в с. Оброчище, жилищното застрояване повсеместно е малоетажно, като преобладава традиционната едноетажна добруджанска къща. Само къщите, строени през 70-те години на миналия век и след тях, са дву- и триетажни. С такава етажност са и част от новоизгражданите във ваканционните структури сгради за обитаване. За жилищния фонд в селата е характерен относително високият процент на многостайните жилища – 32 % са тристайните и 40 % четири- и петстайните.

Благоприятни са и показателите за жилщна задоволеност. През 1994 г. жителите на селата са разполагали с 15 до 30 кв.м жилищна площ. Като се отчете прогресивно намалява-щото селско население и осъщественото ново сторителство, степента на задоволеност със жилищна площ безспорно е нарастнала, вкл. в такива села като Бобовец, Ляхово и Стражица, в които тя е била най-ниска. Показателят среден брой обитатели в жилище от 1,95 също гово-ри за много добра задоволеност към 1994 г., задоволеност, която се е повишила допълни-телно към 2008 г.

7.5.2. Социална инфраструктура

Осигуреността на селата с обекти на социалната инфраструктура е представена по-дробно в раздел VІІІ “Социална инфраструктура”. Това, което е съществено да се отбележи от гледна точка на селищното развитие, е че териториалното разпределение на инфраструк-турата на общественото обслужване е повлияло върху йерахизацията на селищната мрежа. Функционалните връзки, благодарение на които се реализират възможностите част от жизне-дейностните потребности на населението/обитателите да може да се удовлетворяват в близко разположени и лесно достъпни съседни населени места, са изявили определени села като центрове, предлагащи такива възможности и способни по тази причина да играят ролята на опорни центрове на селищната мрежа. За такива опорни центрове следва да се смятат селата Дропла, Гурково, Сенокос, Соколово и Оброчище. Такава стабилизираща роля играе и село Кранево, независимо, че не е формирало собствен обслужващ ареал, освен по отношение на заобикалящите го обширни територии с ваканционни функции.

7.5.3. Техническа инфраструктура

Осигуреността на селата с техническа инфраструктура не показва различия между от-делните населени места, които да влияят върху йерахичното им съподчиняване. Нивото на осигуреност е практически равностойно. По-скоро някои общи за всички или за повечето се-ла открити проблеми са с неблагоприятно влияние върху развитието им. Това е на първо мяс-то липсата на канализация, която за селата, които ползват подземни водоизточници от карс-това земна основа, крие сериозни здравно-хигиенни рискове. Освен това трябва да се посочи ограниченият достъп до Интернет, както и бавно осъществяваната цифровизация на телефон-ната мрежа, респ. липсата на телефонен достъп до някои села.

7.5.4. Благоустроеност и комунално обслужване Както е видно от подробния анализ на схемите на обществения транспорт, обслужва-

щи общината, действащата система на транспортно обслужване осигурява връзки на всички села с общинския център и с локалните опорни центрове, но честотата на следване се оценява като недостатъчна, а са налице и случаи, когато връзките се осъществяват с прекач-ване, удължаващо допълнително времето за пътуване.

Селата са общо взето с висока степен на изграденост на уличната мрежа. В пове-чето от тях цялата улична мрежа е с трайни настилка. Изключение правят селата Дропла, Тригорци, Храброво и Дропла, в които с трайни настилки са обхванати от 60 до 90 % от улиците. Повсеместно, обаче техническото състояние на настилките не е добро, поради лошо

55

поддържане, а на много места е необходимо основно рамонтиране. Недостатъчно е развито уличното осветление и бавно се внедряват енергоспестяващи осветителни тела.

Организираното сметосъбиране е обхванало само част от селата, а където функцио-нира, състоянието на съдовете е неудовлетворително (Кранево, Стражица).

Селата разполагат със значителни по квадратура обществени озеленени площи – средно по 85 кв.м на жител, но като правило поддържането им, с много малко изключения, е крайно неудовлетворително.

Всяко село разполага със собствен(-и) гробищен(-и) парк(-ове) – в някои случаи от-делни за християнското и мюсюлманското вероизповедание. Част от тях се нуждаят от по-добро благоустрояване и ограждане (Безводица и Кранево). В селата Безводица, Кранево, Тригорци и Храброво е необходимо разширяване на гробищните паркове.

Като неудовлетворително се оценява почистването на коритото на р. Батова в Об-рочище, а в Кранево е необходимо продължаване на корекцията на р. Краневска.

7.5.5. Инвестиционна активност

Във всички села с единични изключения през последните пет години се регистрира висока инвестиционна активност. Изразява се в изграждане на нови жилищни сгради от ме-стни жители, изграждане на втори жилища и вили от външни инвеститори, вкл. чужденци, закупуване на къщи от външни хора, промяна предназначението на земеделски и горски земи за изграждане на ваканционни селища, голф игрища и други курортни структури, изграждане на магазини и ресторанти и на складови и други стопански сгради. Степента на инвестиционна активност нараства от вътрешността на общината към крайбрежните й територии. Най-висока е тя в Кранево, Оброчище, Ляхово, Рогачево, Църква. Следват Сенокос, Соколово, Кремена и Дропла.

Налице е и засилващ се инвестиционен интерес за изграждане на ветрогенератори, като в редица случаи е вече материализиран със закупуване на земеделски земи и промяна на предназначението им. Проявен е най-силно в землищата на селата Кремена, Ляхово, Преспа, Тригорци, Сенокос и Соколово.

7.5.6. Планова и проектна осигуреност

В момента е в процес на процедиране кадастрална карта на община Балчик. Центърът на общината и останалите населени места имат действащи устройствени

планове, както следва:

Населени места и селищни

образувания

Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване

Улична регулация Дворищна регулация

1 2 3 4

Гр. Балчик – на части

2006-2007 год.

с. Безводица - 323 / 09.06.1989 г -

с. Бобовец - - -

с. Гурково 196 / 1991

с. Дропла 1789 / 08.06.1950 1788 / 08.06.1950

с. Дъбрава 4825 / 08.12.1950 4825 / 08.12.1950

с. Змеево 1214 / 27.03.1950 и 624 / 11.02.1959

1213 / 27.03.1950 и 624 / 11.02.1959

с. Кранево 1008 / 28.06.2007

с. Кремена

с. Ляхово Р-е на ОС № 475 / 31.08.2006

56

1 2 3 4

с. Оброчище 705 / 15.07.1972

с. Преспа 4821 / 08.12.1949 4820 / 08.12.1949

с. Рогачево 121 / 04.02.1993

с. Сенокос 120 / 04.02.1993

с. Соколово 197 / 07.03.1991

с. Стражица 288 / 13.08.1992

с. Тригорци 3215 / 24.07.1950 3216 / 24.07.1950

с. Храброво Р-е на ОС № 476 / 31.08.2006

с. Царичино

с. Църква 116 / 19.03.1990

В.з. Сборно място 26 / 04.11.1985

В.з. Бели скали 27 / 04.11.1985

В.з. Изгрев 25 / 04.11.1985

В.з. Фиш-фиш 24 / 04.11.1985

В.з. Овчаровски плаж

26 / 04.11.1985

В.з. Момчил 1616 / 28.12.1987

К.з.Двореца-2 Р-е на ОС № 281 / 31.10.2005

Без действащи устройствени планове са селата Кремена, Брястово, Бобовец, както и

Карвуна. Видно от горните данни, устройствените планове на преобладаващата част от

населените места в общината (с изключение на този на гр. Балчик и 3 села), са стари и са създадени при предходните социално-икономически условия и нормативна уредба.

7.6. Пространствени характеристики на селищната мрежа

Селищната мрежа на общината е формирана от компактно изградени населени места, като само селищните територии на с. Соколово и в по-малка степен на селата Безводица и Змеево са с издължена форма. Застроените терени извън селищата, разположени на Добру-джанското плато, са рядкост и в тази част от територията на общината не се установява тен-денция за пространствено сливане на урбанизирани структури. За разлика от платото, в край-брежната зона по протежение на брега тенденцията за пространствено сливане между Бал-чик, изградените западно от него шест вилни зони, строително усвоените като земи по § 4 на ЗСПЗЗ части от територията и курортния комплекс „Албена” е толкова силно проявена, че има всички основания да се говори за формирането на една селищно-курортна агломерация. Такава констатация е направена и в проекта на ТУП’97.

7.7.1. Изводи

Мрежата от селски населени места е сравнително равномерно разположена на общин-ската територия, формирана е от компактно изградени села и има гъстота от 4,2 селища на 100 кв.км. - относително по-малка от средната гъстота за страната (4,8) и съвсем близка до средната гъстота на северночерноморските общини (4,3).

Преобладават малките и много малките села, като средните и големите са само 3 от 19. Елементи на селищната мрежа с висока степен на усвоеност са 7-те вилни зони и местностите със земеделски земи по § 4 на ЗСПЗЗ. Селата са с различен потенциал за развитие и съвременната им изграденост и инфраструктурна съоръженост е формирала йе-

57

рархична функционална структура, в която определени села се открояват като опорни цен-трове на селищната мрежа. За такива опорни центрове следва да се смятат селата Дропла, Гурково, Сенокос, Соколово и Оброчище. Такава стабилизираща роля играе и село Кранево, независимо, че не е формирало собствен обслужващ ареал, освен по отношение на заобика-лящите го обширни територии с ваканционни функции.

Развитието на селищната мрежа се характеризира с изявена териториална неравно-мерност. Териториалното разпределение на броя на селата и населението им между край-брежната зона, вкл. и долината на р. Батова и платото, е в съотношение 4:15, т.е. 21,05 % към 78,95 % за броя на селата и 43,16 към 56,84 % за числеността на населението. Очевидно е, че крайбрежната и долинна зона е достигнала горната граница на допустимо населяване и не трябва да бъде натоварвана с повече допълнителни дейности, респ. с допълнително урбани-зиране на извънселищните й територии.

Функционалните характеристики на селата показват съществени разлики както по от-ношение на стопанските, така и на селищните си компоненти. На платото доминираща е аг-рарната компонента, докато в крайбрежната и долинната зона превес показва туристичес-ката, а индустриалната е с инцидентно проявление и не показва териториална обусловеност. Налице са сериозни признаци за дифузия на туристическата функция в посока от брега към вътрешността, вкл. и с изграждане на специализирана туристическа инфраструктура – голф игрища със затворени селища.

Селата са с добра жилищна изграденост и с висока степен на жилищна задоволеност. Близки до или отговарящи на съвременните стандарти за благоустроеност са жилищните сгради, строени през последните 20 – 30 години в голяма част от селата на общината и осо-бено къщите, строени през последните 5 - 10 години, които са и с относително добра топло-изолация. Жилищните сгради, строени в по-ранен период, в преобладаващата си част не отговарят на съвременните жилищни стандарти и само малка част от тях биха могли по пътя на реконструкцията да ги постигнат. Този проблем е от значение, както за комфорта на трай-ните им обитатели, така и за постигане на изискванията за посрещане на чуждестранни гости за практикуване на селски туризъм.

Социалната инфраструктура в селата е развита неравномерно – образование, здравео-пазване, пощенски услуги – и е един от основните фактори, обуславящ йерархичната струк-тура на селищната мрежа. Това в много по-малка степен важи за осигуреността с техническа инфраструктура. Всички села са водоснабдени и електрифицирани и практически всички са без канализация. Различията са в достъпа до и качеството на телефонните улуги, ползването на интернет и на другите съвременни далекосъобщителни услуги.

Селата в преобладаващата си част се характеризират с добро ниво на благоустрое-ност, независимо от силно влошеното поддържане на уличната мрежа, обществените прост-ранства и озеленените площи. Незадоволително е събирането и третирането на твърдите битови отпъдаци и отпадъците изобщо. От по-добро устройство и поддържане се нуждаят и повечето гробищни паркове.

В почти всички села през последните години се проявява висока и растяща инвести-ционна активност, включваща изграждане на жилищни, туристически и стопански сгради и промяна на предназначение на горски и земеделски земи, както и продажби на къщи на вън-шни хора. Засилва се и интересът за изграждане на ветрогенератори.

7.7.2. Изисквания към ОУПО

Подробният анализ на състоянието на селищната мрежа и на формиращите я населени места (и селищни образувания), изявените проблеми и обобщените изводи, представени в т. 7.7.1 мотивират следните устройствени изисквания към ОУП на общината:

- да се създадат устройствени условия (в допълнение на тези, предвидени с режимите на усвояване и устройство на извънселищните територии) за постепенно преодоляване на ди-спропорциите в селищното развитие между крайбрежната и долинна зона от една страна и Добруджанското плато от друга страна. Това следва да се постигне с предлагане на подхо-

58

дящи локализации за туристическа инфраструктура – специализирана и от общ характер във вътрешността, вкл. и върху земи общинска собственост и формиране на сътветни селищни образувания с надеждно инфраструктурно осигуряване;

- стабилизирането на селищната мрежа на територията на платото да се основава на предимственото развитие на средищните/опорните селища, като едновременно с това се съз-дават условия за реализиране на специфичните потенциали за развитие на всяко от групира-ните около тях села. Под потенциал на развитие на населените места следва да се оценяват както наличните ресурси за селскостопанско производство, други традиционни стопански дейности, присъствието на обекти на материалното и нематериално КИН, природни забеле-жителности, неизползван сграден фонд, свободни урегулирани поземлени имоти, така и възможностите за поемане на нетрадиционни функции – съвременни технологии за прера-ботка на селскостопански суровини, туристическа инфраструктура и др.;

- за овладяване на установения процес на формиране на селищно-курортно агломера-ционно образувание Балчик-Албена (вероятно с включване на Кранево, а евентуално и Рогачево) и подчиняването му на цялостен устройствен замисъл, ОУПО следва да определи неговите граници, да формулира правилата, на които да се подчинява по-нататъшното му устройство и да предложи действия по изработването на цялостен подробен устройствен план съгласно членове 18 и 22 на ЗУЧК;

- важна задача на ОУПО е да обоснове и защити потребностите от териториално раз-витие на всяко село и да определи новите му граници, независимо, че сумарната селищна те-ритория, с която разполагат селата, е много по голяма от средната за страната. Основен резерв за териториално развитие следва да се считат инфраструктурно осигурени терени, потребността от чиято първоначална функция е отпаднала (необходимо е детайлно проучване на статута и използването на дворовете на бившите ДЗС и ТКЗС), както и прилежащи нискокатегорийни земеделски земи, с теренни и геоложки характеристики, подходящи за застрояване и за инфраструктурно обзавеждане. При това трябва да се определят диференцирано терени за разширение на жилищните зони, за производствени и други стопански дейности, за обслужващи функции. В селата с значителен неизползвани остарял жилищен фонд може да се предложи и промяна на предназначението на част от жилищната им зона за нежилищни нужди. Т.е ОУПО трябва да реши проектното площоразпределение на всяко село. Освен това ОУПО трябва да осигури с конкретно териториално насочване на съответните програмни предвиждания на ОПР;

- формулиране на принципни предложения за използване на освобождавания сграден фонд от закриване на училища и други обществени сгради за разширяване на спектъра от функции на съответните селища;

- определянето на перспективното развитие на отделните населени места не следва да се извършва въз основа на демографската прогноза, а на базата на капацитета на територи-ите, при спазване на оразмерителните параметри за отделните устройствени зони и терито-рии;

- предвиждане за всички (до)изграждане на инженерната инфраструктура, осигурява-не на необходимите за развитието им количества енергия и вода, благоустрояване и кому-нално обслужване, изпълнение на мероприятия, осигуряващи ненарушаване екологичната обстановка, вкл. изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води;

- разкриване на подходящи територии в селищна или природна среда за създаване на структури за висококатегорийно обитаване в индивидуални поземлени имоти с площ не по-малка от два декара, с ниска плътност и малка гъстота на обитаване;

- Определяне на подходящи локализации за бъдещо формиране на селищни образува-ния за нуждите на:

o туризма (ваканционни селища, голф-игрища и други обекти на специализира-ната туристическа инфраструктура);

59

o обслужващата селскостопанска инфраструктура (складове, временни тържища, бази за растителна защита и др.); оранжерии и др., както е посочено в част 6.3.;

o преработваща (основно – хранително-вкусова) промишленост, микро-предприятия (сувенири, екобрикети, пакетиране на храни). и др., както е посочено в част 6.4.;

o обслужващи извънградски центрове и др.п.; При определянето на изброените видове селищни образувания да се прилага принципът на дублиращите локализации;

- Определяне на окончателния поземлен и устройствен статут на местностите със зе-ми по § 4 на ЗСПЗЗ.

VІІІ. СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА

8.1. Образование

8.1.1. Предучилищното образование включва 14 детски градини, от които 3 в гр. Балчик и 11 в селата. За периода 2005-2008 г. в селата са закрити две детски градини (в Змеево и Дъбрава).

Детските градини обхващат около 770 деца в 34 групи. В ОДЗ гр. Балчик функционира и 1 яслена група.

Децата от селата, в които няма детски градини се извозват с ученическия транспорт в най-близката ЦДГ: от Царичино - в гр. Балчик, от Рогачево - в Оброчище, от Дъбрава – в Сенокос, от Змеево и Кремена – в Дропла, от Тригорци – в Гурково.

Въпреки това задоволеността с места в ДГ е висока – над 100 места на 100 деца. Към общото намаление на числеността на децата в предучилищна възраст се прибавя и известно намаление на посещаемостта. Сградите на детските градини са в относително добро състояние, но се нуждаят от обновяване.

8.1.2. Общообразователната и професионалната мрежа разполага с 6 общински и 2 държавни училища, както и с Общински детски комплекс. В тях се обучават общо 2056 ученика. Общинските общообразователни училища (3 в града и 3 в селата Оброчище, Сенокос и Соколово) включват 4 основни (ОУ) и 2 средни училища (СОУ). И тук, както в предучилищното образование, има изявена тенденция на намаление на числеността на учениците (8 % за три години), като особено голямо е в началните класове. Положителен факт е увеличеният интерес към изучаване на чужди езици, както и обстоятелството, че около 39 % от завършилите средните училища продължават образованието си във ВУЗ.

Във всички общински училища учат деца от съседни села, в които няма училище, като ежедневно пътуват около 340 ученика, за които е осигурен транспорт.

Професионалното образование е представено гимназия "Алеко Константинов" - за кадри в обслужващата сфера. Числеността на обучаваните е с постоянна тенденция на увели-чение (с 8% повече от предходната).

Специални училища са помощното училище в с. Кранево (за бавноразвиващи се де-ца) и основно санаториално училище в гр. Балчик.

Преобладаващата част от училищата разполага с открити спортни площадки и физ-културни салони. Оборудването е добро и осигурява възможности за нормално обучение. Ка-бинети по информатика функционират в 5 училища и продължава процесът на създаването и оборудването на компютърни кабинети и в останалите.

Състоянието на сградния фонд с малки изключения е добро. Подробна справка за училищата и детските градини е дадена в Приложение № 3.

8.2. Здравеопазване

60

8.2.1. В община Балчик функционират следните лечебни заведения: - Многопрофилна болница за активно лечение МБАЛ „Балчик” – с 92 легла и 6

отделения; - филиал за спешна медицинска помощ; - медицински център; - специализирана болница за активно лечение в курортния комплекс „Албена”; - специализирана болница за рехабилитация в „Тузлата” - специализирана психиатрична болница в с. Карвуна с 4 отделения Доболничната здравна помощ се осигурява от 13 общопрактикуващи лекари, които

покриват изцяло обслужването на града и останалите населени места в общината, но в някои малки населени места честотата на посещения на общопрактикуващите лекари и условията за работа са неудовлетворителни. При проведената анкета, проблеми със здравното обслужване на място са посочили кметовете кметските наместници на Ляхово, Кремена, Тригорци, Безводица, Храброво и дори Оброчище, където при население ок. 2500 д. и две лекарски практики не е осигурено 24-часово обслужване.

Стоматологично обслужване се осигурява от 10 стоматолози и е осигурено за град Балчик и селата Сенокос, Кранево и Оброчище.

Справка за лекарските и стоматологични практики е дадена в Приложение № 4.

8.3. Социални грижи

На територията на общината функционира Домашен социален патронаж към община Балчик.

Да се проучат потребностите и териториалните възможности за реализиране на заявеното в ОПР изграждане на дом за стари хора и инвалиди.

8.4. Култура

8.4.1. Читалищната мрежа е основата на културната инфраструктура на общината. В гр. Балчик съществуват 2 читалища с общо 750 места в зрителните им зали. Читалища има в селата Стражица, Гурково, Дропла, Змеево, Сенокос, Соколово, 2 обекта в Оброчище и незавършен културен дом в Кранево без зрителна зала. Тези читалища разполагат с общо 2180 места, които осигуряват задоволеност 96,9 места на 1000 души, която е малко по-ниска от средната за страната. Селските читалища са рядко посещавани, библиотеките им са с остарял книжен фонд. В някои от читалищата по селата има групи за автентичен фолклор.

В някои населени места читалищата не функционират (Безводица, Дъбрава, Царичино и др.). Многообразна дейност развиват само читалищата в града.

8.4.2. Основната част от културния живот на общината е концентрирана в града. Към двете читалища има създадени хорови, театрални и танцови състави, детски школи, фолклорни вокални и инструментални състави. Балчик разполага с Градски исторически му-зей, Етнографски музей, Възрожденски комплекс, Художествена галерия.

Общинският културен календар е изпълнен с множество прояви с местно, нацио-нално и международно значение, основно ориентирани към гост-туристите през активния сезон. Могат да се посочат обединяващите прояви Седмица на морето, Празниците на културата, както и поредица традиционни тематични прояви, изброени в т. 6.2.1. Част от тях се провеждат в к.к. “Албена” (вкл. извън курортния сезон), както и в други населени места (Оброчище, Кранево).

8.5. Спорт

61

Спортната инфраструктура на общината е недостатъчно развита и като правило на ниско техническо ниво. Изключение прави спортната база на курортния комплекс „Албена”, както и яхтеното пристанище в Балчик. Регистрирани са заявки и за нови яхтени пристани-ща. Качествено нов момент в спортната база на общината внасят двата голф комплекса, ко-ито вече функционират. В тях се изграждат и съоръжения за практикуване на други спортове.

8.5.1. Открити спортни обекти

В Балчик има два стадиона с открити лекоатлетически писти в стария град и в кв. "Левски", тенис корт на мястото на бивше баскетболно игрище. Не е завършено строителст-вото на два открити плувни басейна (50 и 25 метрови).

Затревени стадиони за футбол в посредствено състояние има в селата Дропла, Соко-лово, Сенокос, Стражица, Гурково и Змеево. Открити спортни площадки има и към всички училища в града и селата. Към конезавода в Стражица има хиподрум. Като цяло откритата спортна база, с изключение в известна степен училищната е не само недостатъчна по площ (около 3,5 кв.м на човек от населението), но и недобре поддържана.

8.5.2. Покрити спортни обекти

Общо общината разполага с 10 салона за спортни игри. Общата им площ осигурява ниска задоволеност - 0,14 кв.м. на човек, което е около 59 % от средното за страната.

Покритите спортни площи в град Балчик се изчерпват с трите физкултурни салони към училищата. Не е завършено строителството на спортна зала в кв."Левски", а залата за борба е реституирана и превърната в склад.

В селата на общината покрити спортни обекти почти не са изградени. Тази функция се изпълнява от физкултурните салони към основните училища в Гурково, Дропла, Сенокос, Стражица и средното училище в Оброчище.

8.5.3. Представителният спортен комплекс на к.к."Албена" съдържа всичко необ-ходимо за професионално и любителско практикуване на широк диапазон летни спортове. Той включва 8 футболни игрища, 17 тенис корта (4 закрити), 25 басейна с минерална вода (4 закрити), 9 игрища за плажен волейбол, конна база, многофункционална спортна зала, боулинг зала и др.

В обобщение може да се посочи, че преобладаващата част от поддържаните съвременни спортни съоръжения обслужват сравнително ограничен контингент, основно туристи (летовници), и не осигуряват условия за масов спорт на местното население.

8.6. Административно и финансово-кредитно обслужване

Административното обслужване на населението се осъществява от общинската адми-нистрация в град Балчик, кметовете в преобладаващата част от селата и кметските намест-ници в две от селата.

Правораздавателната система е представена единствено в града - от районен съд, ра-йонна прокуратура, адвокатски и нотариални кантори. Сградата на съда и прокуратурата е застрашена от свлачище.

В общината няма районно управление на Министерството на вътрешните работи, а за нея отговаря Регионалната дирекция на полицията в Добрич.

Финансово-кредитното обслужване също е съсредоточено основно в град Балчик, къ-дето са клоновете и офисите на представените в общината банкови институции. Банкови кло-нове и офиси има и в курортния комплекс „Албена”, а също и в някои от селата

62

8.7. Пощенски услуги

Пощенските е телефонни услуги се осигуряват от долу описаната мрежа от пощенски станции и клонове. Пощенска станция с два постоянни и два сезонни пощенски клона („Дво-реца” и в.з. „Овчаровски плаж”) функционира в град Балчик. Нейните клонове в селата об-служват следните групи:

- Пощата в Кранево е самостоятелна и собствена сграда, обслужва с. Кранево; - Пощата в Оброчище в собствена сграда обслужва селата Рогачево и Църква; - Пощата в Гурково в собствена сграда обслужва селата Тригорци и Брястово; - Пощата в Стражица, разположена в кметството обслужва селата Бобовец, Ляхово и Храбро-

во; - Пощата в Сенокос в обща сграда с кметството обслужва селата Пряспа, Дъбрава и Безво-

дица; - Пощата в Соколово обслужва само селото; - Пощата в Дропла в обща сграда с кметството обслужва село Кремена и бившето ДЗС Кре-

мена; - Пощата в Змеево в самостоятелна, но не собствена сграда обслужва само селото. Курортният комплекс "Албена" се обслужва целогодишно от собствена пощенската станция,

разположена в собствена сграда. Телефонните услуги, които се характеризират със сравнително висока задоволеност с теле-

фонни постове, се осигуряват от няколко АТЦ – в гр. Балчик, к.к. "Албена" и селата Кранево, Сенокос, Дропла, Гурково и Соколово. Сградите им в селата Сенокос, Соколово и Дропла са комбинирани и се ползуват заедно с поща и кметство.

Все пак трябва да се посочи, че цифровизацията на телефонната мрежа се осъществява бавно. Проблеми със състоянието на телефонизацията в този смисъл се констатират в Дропла, Стражица, Тригорци, Дъбрава (в Дъбрава няма покритие и на мобилните оператори и ТV-сигналът е лош). Все още ограничен е и достъпът до Интернет.

8.8. Обекти за търговско обслужване и хранене

Обектите за търговското обслужване и храненето са съсредоточени предимно в град Балчик, курортен комплекс „Албена” и селата Кранево и в по-малка степен в Оброчище:

Населено място Магазини хранителни стоки

Магазини нехранителни стоки

Заведения за хранене и ресторанти

1 2 3 4

Гр. Балчик 89 107 144

С. Кранево 27 10 127

С. Оброчище 11 3 12

КК „Албена” 26 75 154

С. Безводица 3 -

С. Бобовец 1

С. Гурково 1 -

С. Дропла 2 1

С. Дъбрава 2 -

С. Змеево 2 -

С. Кремена 1 -

1 2 3 4

С. Ляхово 2

С. Преспа 3 1

С. Рогачево 4 1

63

С. Сенокос 3 3

С. Соколово 3 2

С. Стражица 1 1

С. Тригорци -

С. Храброво 1

С. Царичино 1 -

С. Църква 3 2

Търговското обслужване в малките населени места се ограничава до ежедневното

осигуряване със стоки от първа необходимост. Битови услуги практически не са развити. Те, както и периодичното и епизодично обслужване, са осигурени в общинския център.

Подробна справка за обектите на търговията и храненето е представена в Приложение № 5.

8.9. Изводи и изисквания към ОУПО

Като цяло община Балчик се характеризира със сравнително добре развита социална инфраструктура, която разполага със сгради и съоръжения в относително д обро състояние. Едновременно с това, някои от системите й като цяло, а други в определени свои аспекти притежават съществени недостатъци с устройствени измерения, част от които пораждат про-блеми на обслужваното население.

В системата на образованието намаляването на числеността на децата в предучилищ-на и ранна училищна възраст мотивира преструктуриране на мрежите от детски градини и основни училища. В резултат ще се освободят и биха останали неизползвани сгради.

Неудовлетворително и състоянието на здравното обслужване в част от селата. Сценичните форми на културния живот на общината и в частност на града не търпят

развитие поради липсата на подходяща(-щи) зала(-ли). Ограничени са възможностите за спорт и физкултурни занимания на населението,

както в града, така и в селата; липсва база, особено покрита, за значими спортни прояви; лип-сва база за разнообразни видове спорт и в частност за игри с топка, както и за плуване през зимния сезон.

Не са налице устройствени условия за по-нататъшно развитие на пристанищната ин-фраструктура за водоплаващи спортове.

Силно ограничени до липсващи са в селата финансово-кредитните услуги. Горните нерешени проблеми мотивират следните изисквания към ОУП на общината: - да определи условия за рефункционализацията (конверсия) на обекти от социалната

инфраструктура с отпаднало първоначално предназначение, напр. неизползваните сгради на селските училища, респективно настаняване в тях на други подходящи обекти със социално предназначение;

- в рамките на селищно-курортната агломерация или на друго(-ги) подходящо(-щи) място(-та) да се предвиди локализиране на комплексен спортен център с възможности за из-граждане на широк спектър от спортни съоръжения;

- в рамките на града (при актуализацията на устройствения му план) или на селищно-курортната агломерация да се определи подходящо място за изграждане на зална сграда с културно и/или универсално предназначение;

- по крайбрежието да се предвидят подходящи фронтове за изграждане на яхтени пристанища с възможности за собствен сухопътен транспортен достъп без преминаване през градската територия. Локализациите да се съгласуват с компетентните органи и институти;

- при определяне на перспективните потребности от териториално развитие на селата, респ. при теренното насочване на това развитие, да се отчитат и потребностите от по-ната-тъшното развитие на социалната им инфраструктура;

64

- да се предвидят извънселищни обслужващи центрове.

ІХ. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА

9.1. Пътна инфраструктура

Външните връзка на общината се осигуряват от пътищата от републиканската пътна мрежа:

- Първокласен път І-9 (Е 87) е основният обслужващ път за общината. Той обслужва крайбрежното направление: Румъния /Дуранкулак/ - Балчик – Варна – Бургас - Малко Търново - Турция. Разположен е периферно в южната част на общината, успоредно на бреговата линия, и обслужва главно туристическите потоци по крайбрежието и преките връзки с регионалния център Варна. Пътят е в сравнително добро състояние.

- Второкласната пътна мрежа е представена от: � ІІ-27 Балчик – Соколово – Сенокос – Добрич – Нови пазар, а оттам и

връзка с автомагистрала „Хемус” и първокласния път І-2 Русе – Варна. Този път осъществява връзките на общината с вътрешността на страната в северозападна и западна посока.

� ІІ-71 Оброчище – Батово – Стефаново – Добрич – Силистра. Двата второкласни пътя осъществяват пътните връзки за сухоземно прехвърляне на

товари от пристанищата Русе и Силистра към пристанище Балчик и обратно. - Третокласният път ІІІ-902 Оброчище - Кичево - КК "Св. Константин" – Варна

преминава успоредно на първокласния път І-9 и успешно се използва за поемане на товарното и транзитното движение, особено в летните месеци. Прекатегоризираният път ІІІ-9002 Царичино – Дропла – Генерал Тошево обслужва северозападната част от общината.

Общата дължина на републиканската пътна мрежа в община Балчик е 91,4 км, като по-голямата част от нея е в добро състояние. Заедно с добрата пространствена организация и гъстота (174,6 км / 1000 км2) изводът е, че изградеността на републиканската пътна мрежа в общината е добра.

Общинската пътна мрежа включва 108 км бивши четвъртокласни пътища и 28 км местна пътна мрежа, обслужваща главно вилните зони. Гъстотата на общинската пътна мрежа за общината е по-висока от средната за областта и страната. От общо 20 населени места, 15 се обслужват от общински пътища, изградени предимно с асфалтова настилка.

Като цяло, пътната мрежа в общината е добре развита и в относително добро състояние. Пътищата от високи класове не са изчерпили пропускателната си способност, като пътищата от трети клас са с резерв от пропускателна способност. Достъпността до областния център, както и до регионалния център Варна е добра, особено от крайбрежната част на общината, която се обслужва от първокласния път. Има известни затруднения за придвижване до общинския център от най-далечната, северозападна част на общината, което се дължи на сравнително лошото състояние на път ІІІ-9002.

Конфигурацията на пътната мрежа е предимно радиална, насочена към общинския център. Напречните връзки между селата от средната зона на платото са недостатъчни. Селата Тригорци и Дъбрава са тупиково, с достъп през други села, което затруднява връзките, както и организацията на обслужването с обществен транспорт.

Липсват преки връзки между крайбрежието и платото в цялата източна част от територията на общината. Изграденият път между голф-комплекса “Лайтхауз голф ризорт” и м. “Робинзон” се ползва само от гостите на комплекса (функционира като частен път).

65

Град Балчик и с. Оброчище имат изградени обходни пътища, което разтоварва комуникационно-транспортната мрежа на тези населени места от транзит.

Изисквания към ОУПО: - проектът за ОУПО да предложи рационализиране на съществуващата пътна мрежа в

общината, както и на връзките със съседни общини, чрез изграждане на нови трасета и / или промяна в класовете на съществуващи.

- да се съобразят и адаптират при необходимост предвижданията за усъвършенстване и доизграждане на пътната мрежа, заложени в предходни планове и проекти;

- да се осигурят допълнителни връзки на локалната с републиканската пътна мрежа; - да се създаде възможност за подобряване на директните транспортни връзки между

населените места в общината, както и с населени места в съседни общини, като във втория случай предвижданията бъдат съгласувани със съответните администрации;

- да се предложи доизграждане на общинската пътна мрежа за обслужване на съществуващи и нови селищни образувания (селскостопански, производствени, обслужващи, курортно-рекреационни), както и обекти на масово туристическо посещение;

- да се се създадат условия за свободен транспортен достъп между платото и крайбрежната част по цялото й протежение, чрез изграждане на общински пътища и прекласификация и трансформация на съществуващи частни пътища в общински;

- да се проучи възможността за трасе на обходен път на с. Кранево; - ОУПО следва да определи изрични изисквания за крайпътно озеленяване по

съществуващи и новопредвидени пътища, с оглед ограничаване снегонавяванията.

9.2. Морски транспорт

Пристанище Балчик е част от пристанищен комплекс Варна. Изградено е и функционира от 1969 г. Нарежда се на трето място по големина сред пристанищата по Черноморското ни крайбрежие. Разполага със 165 м кейове, оборудвани с два 5-тонни портални крана. Пристанището може да приема до 2 малки кораба (5000-6000 т.). За обработване на товарите се използват около 2000 кв.м. открити складови площи, граничен контролно-пропусквателен пункт и вътрешен път. Товарите от и за пристанището се превозват с автомобилен транспорт. Профилирано е само като товарно, осъществява се само износ.

Пътническото движение по море се обслужва от морска гара Балчик. Извършва се с хидробуси до КК "Златни пясъци" и "Св. Св. Константин" до Варна, откъдето се осъществява връзката с Южното Черноморие. Основният пътнико-поток е туристически и е намалял чувствително.

От 1983 г. в град Балчик е изградено яхтено-рибарско пристанище с капацитет за 70 яхти. Пристанището е собственост на община Балчик и се стопанисва от нея. Има зявени намерения за изграждане на ново яхтено пристанище в източната част от общината в района на Тузлата.

Изводи и изисквания към ОУПО: - товарното пристанище има възможност да поеме очаквано нарастване на товарите

за износ. Във връзка с това ОУПО следва да осигури теренно изграждането на допълнителни складови площи;

- наличието на яхтено-рибарско пристанище е добра предпоставка за развитието на туризма. ОУПО следва да проучи възможностите за разширение на съществуващото яхтено пристанище и определи места за изграждане на нови яхтени пристанища, съгласувано с компетентните органи и институти.

9.3. Въздушен транспорт

66

Източно от град Балчик е изградено летище със специално предназначение. Пистата е в посока север-юг и полетите се осъществяват над морето.

ОУПО следва да осигури условия за развитието на довеждаща и обслужваща инфраструктура, с оглед бъдеща цялостна или частична конверсия на летището.

9.4. Железопътен транспорт

За изграждане на жп линия на територията на община Балчик са извършвани вариантни проучвания. Жп линията е била предвидена основно за транспортиране на въглищата от Добруджанското каменовъглено находище. В ТУП’97 е отразено трасето на избрания вариант.

ОУПО следва да запази проектното трасе на жп линия.

9.5. Масов обществен пътнически транспорт

Транспортното обслужване е добре организирано. Община Балчик е включена в транспортната схема на междуобщинската автобусна мрежа, която свързва Добрич, Каварна, Шабла и Балчик. Има и три общински линии и линия Балчик – Албена, които обслужват населените места, където няма покритие с маршрути на областната транспортна схема.

От проведената анкета с кметовете на населените места и проучване на транспортните схеми се установяват някои проблеми на траспортното обслужване на някои населени места, свързани най-вече с:

- малка честота на преминаване (напр. селата Стражица, Бобовец, Ляхово и Храброво се обслужват 1 път на ден);

- проблеми с пряката връзка с областния и/или общинския център (напр. Дропла, Кремена, Оброчище, Кранево и др.)

Условие за подобряване на транспортното обслужване е доизграждането и рационализирането на пътната мрежа.

Х. ДРУГА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

10.1. Водоснабдяване и канализация

10.1.1. Водоснабдяване Питейната вода в община Балчик се добива от два водоносни хоризонта чрез

каптирани извори и сондажни кладенци. Водоснабдяването на населените места и курортните комплекси се осъществява от водоснабдителни групи "Балчик", "Оброчище", "Дропла" и множество местни водоизточници.

Водоснабдителна група

Населено място Водоизточник Дебит (л/сек)

1 2 3 4

Балчик Гр. Балчик 1 сондаж, 1 шахтов кладенец и 5 каптажа

90

1 2 3 4

Балчик-селата с.Царичино с.Соколово с.Брястово

3 сондажа, 7 каптажа 2 шахтови кладенеца

17

Оброчище с.Безводица 8 сондажа, 1 шахтов кладенец, 64

67

с. Бобовец с.Карвуна с.Ляхово с.Стражица с.Храброво

7 каптажа

Дропла с.Дропла с.Дъбрава с.Змеево с.Кремена с.Преспа с.Сенокос

41 сондажа, 6 шахтови кладенеца

305

Данните в горната таблица са съгласно ТУП’97

Самостоятелно водоснабдяване имат селата Кранево, Оброчище и Църква. Някои села

като Гурково и Тригорци се водоснабдяват чрез отклонение от магистралния водопровод от Шабленските сондажи към Добрич, пресичащ община Балчик от изток на запад.

Населените места се водоснабдяват от помпените станции ПС “Балчик” 1 и 2, Царичино, Дропла, Кранево, Рогачево, Оброчище, Църква, Гурково, Дъбрава и ПС “Албена”. По-голямата част от населените места и к.к. “Албена” имат селищни водоеми с достатъчен обем, но за град Балчик е необходимо завършването на водоема при ПС Царичино, който да служи като денонощен изравнител.

Всички населени места в община Балчик са водоснабдени, няма населени места с режим във водоснабдяването, но относителният дял на полезно използваната от общата подадена вода непрекъснато намалява, поради лошото състояние на водопроводната мрежа, което е причина за чести аварии и големи загуби на вода. Подмяната на водопроводите е основният проблем за водоснабдяването на населените места.

По отношение на водоснабдяването ОУПО трябва да се изследва и определи: - източници - капацитет, състояние, в т.ч. идентифициране и включване в съответните

групови системи на допълнителни подземни водоизточници за развитието на новите курортни и други локализации;

- магистрални водопроводи - капацитет и състояние, възможност за поемане на допълнително натоварване, нови трасета;

- резервоари – оценка за достатъчност на изградения обем на резервоарите; - изследване на необходимостта и определяне на места за съоръжения в някои

населени места в общината; - Правилата за прилагане на плана да изискват от последващите подробни

устройствени планове реконструкция на разпределителните мрежи в населените места чрез подмяна на съществуващите с тръби с подходящи параметри.

10.1.2. Канализация

Населените места в общината имат много ниска степен на изграждане на канализационнат мрежа. Частично изградена канализационна мрежа има само в курортните селища по крайбрежието – гр. Балчик, с.Кранево и к.к. “Албена”.

На север от града е разположена съществуващата пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ), която има само механично стъпало и е с капацитет от 68 л/с.

В процес на изграждане е нова пречиствателна станция в непосредствена близост до съществуващата. Схемата за пречистване е класическа - механическо и биологично стъпало и два основни потока за пречистване. Приемник на пречистените води ще е Черно море (ІІ категория приемник). ПСОВ-Балчик ще пречиства отпадъчните води, формирани изцяло в града, които имат чисто битов характер.

68

В к.к. Албена е изградена канализационна мрежа, отвеждаща отпадъчните води от комплекса до ПСОВ "Албена" (западно от комплекса) с биологично пречистване и водно количество 116 л/с.

В село Кранево степента на изграденост е около 35 %. В останалите населени места няма изградена канализационна мрежа и пречистване на

отпадъчните води. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замърсяване на подземните води и провокира свлачищни процеси.

Общинският план за развитие предвижда доизграждане на канализационната инфраструктура в крайбрежната зона (гр. Балчик и с. Кранево) и изграждане на нова за вилните зони и селата Рогачево и Оброчище.

По отношение на канализацията ОУПО трябва да се изследва и определи: - начин на отвеждане на отпадъчните води и определяне на места за локални

пречиствателни съоръжения на с. Оброчище, на крайбрежните вилни зони, както и за поетапно канализиране на други селища в райони с повишена опасност от инфилтрацията им във водоносните хоризонти;

- да се реализират възможностите за „групова” канализация в района на „Албена”, Кра-нево-Рогачево;

- главни колектори - капацитет, възможности за поемане на допълнителни натоварвания при необходимост от провеждане на водни количества по-големи от тези в момента, необходимост от нови;

- Правилата за прилагане на плана да изискват от последващите подробни устройствени планове изработване на схеми за канализация на населените места и селищни образувания.

10.2. Eнергийна инфраструктура

Електрозахранването на общината се осигурява от общата електроенергийна система на страната посредством трансформаторните подстанции 110/20кв - п/ст “Балчик” и п/ст “Албена”, във всяка от които инсталираните трансформаторни мощности са 2х25 ква.

Подстанция “Балчик” е включена двустранно в системата 110 kV посредством: - ВЕ 110 кV „Момчил” – с п/ст „Албена”; - ВЕ 110 кV „Брястово” – с п/ст „Каварна”. Понастоящем има свободен капацитет около 60 %, но като се има пред- вид

развитието на територията, тенденцията е към нарастване на товарите. Предвижда се към резервното поле на подстанцията в бъдеще да бъде присъединен

ВЕ 110 кV към бъдещата подстанция на с. Топола. Подстанция “Албена” е присъединена към електропреносната мрежа посредством: - ВЕ „Момчил” - ВЕ „Екрене”, който осъществява връзката с п/ст „Златни пясъци”. Подстанцията няма свободни килии за присъединяване на нови консуматори 20 кV. В плановете на „Електоенергиен системен оператор ЕАД” се предвижда изграждането

на нови ВЕ 110 кV, които преминават през територията на общината – между п/ст „Добрич” и новата п/ст „Маяк”, между п/ст „Балчик” и новата п/ст до с. Топола и между п/ст „Каварна” и п/ст „Варна-север”, а също така и реконструкция на ВЕ 110 кV „Момчил” и „Енрене”. Във връзка с това е необходимо осигуряване на сервитутни зони

Във връзка с повишения инвестиционен интерес за изграждане на вятърни енергийни паркове и необходимостта от присъединяването им към електро-преносната мрежа ще се наложи реконструкция на съществуващите и изграж-дане на нови съоръжения на електропреносната мрежа, за които следва да се осигурят трасета и сервитутни зони.

69

Населените места се захранват от 20 броя изводи 20 кв от подстанциите, като електроразпределителната мрежа е добре развита. В по-голямата си част тя има възможност за допълнително натоварване, но във връзка с интензивното строителство по крайбрежието се налага разширяването й и изграждане на нови възлови станции – в района на с. Кранево и с.Рогачево.

Изводи и изисквания към ОУПО: а) територията на общината е обезпечена с електроенергия и с въздушни

електропроводи високо напрежение; б) доизграждане на мрежата СрН и необходимост от изграждане на нови

трафопостове, най-вече в крайбрежната част на общината; в) поради инвестиционни интереси за изграждане на алтернативни енергийни

източници ОУПО да изследва необходимостта от реконструкция и изграждане на нови ВЕ; г) недобро състояние на мрежата ниско напрежение за отделни части на град Балчик,

вилните зони и селата Кранево и Рогачево. Правилата за прилагане на ОУПО да изискат от последващите подробни устройствени планове за тези територии и схемите на електроснабдяването към тях да предвидят развитието и реконструкцията на мрежата ниско напрежение.

10.3. Съобщителна инфраструктура

Община Балчик се обслужва от една цифрова АТЦ "Сименс", монтирана в кк "Албена", с изнесени абонатни стъпала (RSU) в с. Кранево и гр. Балчик и от пет броя крайни аналогови АТЦ в селата с общ капацитет 10 000 номера.

Всички крайни централи са включени към цифрова АМТЦ - Варна, чрез която имат входяща и изходяща връзка с националната съобщителна мрежа. Чрез възлова АМТЦ - Балчик се осъществява връзка със селищата в Добричка област. Изградената кабелна мрежа в общината и монтираният капацитет в централите дават възможност да се удовлетворят почти 100 % от исканията за телефонни постове, като телефонната плътност достига 38 тел. п./100д. Въпреки това, съществуват определени териториални диспропорции - в селата Обро-чище, Преспа, Безводица, телефонната плътност е около два пъти по-ниска, а в селата Бобовец, Ляхово и Храброво не е развита телефонна мрежа. В същото време, в селата Рогачево и Царичино телефонната плътност е около два пъти по-висока, а в Кранево достига до 73 тел.п./100д. За град Балчик плътността е 48 тел.п./100д.

Модернизирането на съобщителната инфраструктура в общината напредва бързо, като степента на цифровизация достига 85,6%. Инсталираният цифров капацитет позволява откриване на цифрови номера за бизнеса и населението с разширяване набора от услуги: монтиране на ISDN телефонен пост; интернет-връзка по комутируема и некомутируема телефонна линия; цифрови и аналогови селищни и междуселищни наети телефонни линии и др.

Всички селища от община Балчик имат покритие от мрежата на мобилните оператори. Въпреки, че изградеността на съобщителната инфраструктура е добра, свързана

основно с изпреварващото съоръжаване на крайбрежните курортни селища, телефонната мрежа в някои населени места не е развита и за по-голяма част от населението се предлага само традиционната гласова телефония. Модерни съобщителни услуги се предлагат главно в общинския център, курорта Албена и Кранево.

Общо принципно изискване към развитието на техническата инфраструктура е отчитането на предпоставящото и лимитиращо значение на част от системите за реконструкцията и интензификацията на урбанизираните територии, респ. за усвояването на нови територии, като двата вида дейности се планират взаимообвързано.

70

Правилата за прилагане на ОУПО да регламентират условията от инфраструктурна гледна точка за промяна на предназначението на земеделски земи.

Мрежите да се оразмеряват на базата на възможната емкост на територията, независимо, че реалното усвояване или предвиденото натоварване на някои части от територията може да настъпи в по-далечен етап.

При необходимост от изграждане на нови (или реконструкция на съществуващи) съоръжения, необходими за функционирането на съответната мрежа, да се предложат подходящи площадки.

ХІ. СЪСТОЯНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

11.1. Общи положения

11.1.1. Предходни програми и планове, третиращи екологичните проблеми Необходимите действия за подобряване на състоянието на околната среда на терито-

рията на община Балчик са обект на специализирани проучвания и планиране още от средата на 90-те години на миналия век и са отразени в Териториално-устройствения план на общи-ната от 1997 г. (не влязал в сила), Общинската програма за опазване на околната среда (2005-2008), Програмата за управление на отпадъците на община Балчик (актуализирана през 2008), Общинския план за развитие (2007-2013) и Областната стратегия за развитие (2005-2015).

11.1.2. Обща характеристика Като цяло екологичната обстановка в общината се оценява като добра. Тя се наблюда-

ва и контролира по компоненти и фактори на околната среда от РИОСВ и РИОКОС Варна в съответствие с нормативните изисквания. Добрата екологична обстановка е обусловена от ед-на страна от липсата на мащабни източници на замърсяващи емисии, а от друга – от благо-приятния ветрови режим и залесеността на значителна част от крайбрежната територия. Едно-временно с това най-атрактивните крайбрежни зони са подложени на активна свлачищна дейност. Ефективното управление на отпадъците е един от откритите проблеми на околната среда в общината.

11.1.3. Общи изисквания към ОУП на общината Общото добро състояние на околната среда на територията на общината е основание

при разработване на ОУПО акцентът да се постави върху превантивните мерки за нейното опазване. Мерки с такъв характер са:

- недопускане на непрекъсната урбанизация и разрастване на урбанизираните терито-рии нито по протежение на морския бряг, нито за сметка на ценни земеделски земи;

- изключване на възможността за замърсяване над допустимото на морската аквато-рия и подземните води с непречистени отпадъчни води;

- осигуряване и подходящо устройване на буферни зони около защитените територии; - териториална организация на озеленените площи (естествени и култивирани) с оглед

изпълнение на изолационни и защитни функции; - приоритетно развитие и използване на възобновяеми енергийни източници. В случай, че до изготвянето на проекта за ОУП на общината бъде разработена, респ.

влезе в сила Специализираната устройствена схема за територията на Черноморското край-брежие по чл. 18, ал. 1 на ЗУЧК, планът следва да бъде съобразен с предвижданията й, отна-сящи се за община Балчик и в частност с онези от тях, отнасящи се до екологичната пробле-матика.

11.2. Атмосферен въздух – състояние и устройствени изисквания по опазването му

71

11.2.1. Система на наблюдения и контрол на АВ

Поради липса на големи източници на атмосферно замърсяване, на територията на об-щината не е установено системно наблюдение на качеството на атмосферния въздух. Наблю-дения се извършват само чрез мобилни станции за емисионен контрол на РИОСВ – Варна. През периода 1998-2004 г. в центъра на гр. Балчик са правени замервания на серен двуокис, азотен двуокис и оловни аерозоли. Паралелно са наблюдавани и фонови данни за метеороло-гични условия в приземния слой: посока, скорост на вятъра, атмосферно налягане, темпера-тура на въздуха, слънчево греене и влажност на въздуха. Установените концентрации на се-рен и азотен двуокис са под допустимите и не крият здравен риск.

11.2.2. Замърсяване и емисионни концентрации Установените от измерванията с мобилни станции концентрации на серен двуокис ва-

рират в границите 1,5 до 61,5 µg/m3 при нормативна ПДК = 500µg/m3. Констатирана е опре-делена сезонна неравномелност – по-високи концентрации през зимата, която обаче е раз-лична в различните години.

По отношение на азотния двуокис резултатите от измерванията показват, че за петго-дишния перод на наблюдение, независимо от вариациите на средногодишните концентрации се поддържа едно сравнително ниско фоново замърсяване, под допустимите норми.

Наблюдението през същия петгодишен период за замърсяването с азотен окис също показва, че концентрациите са значително под ПДК, както средногодишните така максимал-ните часови. Установената сезонна динамика – по-високи концентрации през лятото и по-ниска през зимата, се дължи на увеличения автомобилен трафик през курортния сезон.

Концентрацията на фини прахови частици е измервана само за тригодишен период, но ги очертава като характерен замърсител на атмосферния въздух в гр. Балчик. Най-висока

стойност е установена през 2000 г. – средно 115,4 µg/m3, като е превишена допустимата норма

2,6 пъти (СГН+ДО = 45 µg/m3). След 2000 г. се очертава постепенна низходяща тенденция, но концентрациите остават над нормата. Намаляването на концентрацията под допустимата норма единствено през 2004 г. не омаловажава ролята на ФПЧ като характерен замърсител на атмосферния въздух в гр. Балчик.

Данните от мониторинга на атмосферния въздух за въглероден окис свидетелстват, че той не е сериозен замърсител на въздушната среда в град Балчик.

Функционира система за автоматичен контрол на озон (О3) в атмосферния въздух. Той е вторичен замърсител, който се образува в резултат на фотохимични реакции на летливи ор-ганични съединения, азотни и въглероден окиси в присъствие на ултравиолетова слънчева радиация. Установените за петгодишния период на наблюдение средногодишни концентра-ции на О3 са под установената норма. Независимо, че са налице и случаи на максимални концентрации над нормата, както и нейното сезонно надвишение през топлия летен период, експертите смятат, че на сегашния етап озонът не представлява проблем за замърсяването на атмосферния въздух.

11.2.3. Основни източници на замърсяване на АВ Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на общи-

ната са: селскостопанските дейности (главно пренос на прах от вятъра); трафикът по главните пътища от републиканската пътна мрежа (основно по път І-9) и градските улици; битовото отопление през студения период; откритите площи с насипни материали (депа, кариери, сметища и др.). В Общинската програма за опазване на околната среда по изчислителен път е определен „приносът” на отделните източници в общото замърсяване на атмосферния въздух, което като цяло остава в границите на нормите. От всички източници с най-съществено значение са автомобилният транспорт и обработката на земеделските земи, която в много сухи години предизвиква прашни бури.

11.2.4. Природни фактори, влияещи върху замърсяването на въздуха

72

С положително влияние за ефективното разсейване на замърсителите на територията на общината са относително високите средни скорости и постоянни посоки на местните ве-трове, близостта на Черно море, предимно равниният характер на територията, както и нис-кият процент тихо време (около 15%).

Отрицателно върху способността на въздушния басейн да се самопречиства влияе го-лемият брой дни с мъгли. Слънчевото греене и радиация са способни да засилят вредния ефект от веществата, емитирани с изгорелите автомобилни газове.

11.2.5. Изводи, проблеми и устройствени изисквания Направеният анализ показва, че за община Балчик проблемите със състоянието на

атмосферния въздух са относително незначителни. Вредните емисии са доста по-ниски от средните за страната. На територията й не са разположени крупни промишлени замърсители, а високата ветровитост и благоприятният релеф спомагат за бързото и ефективно разсейване на вредните вещества. Основни източници на замърсяване са автомобилният транспорт и отоплението на битовия сектор. Проблем са и прашните бури, характерно явление за района.

От горните изводи следват четири изисквания към ОУП на общината: - развитие на мрежата от лесозащитни пояси и на зелената система в нейната цялост; - благоустрояване и прилагане на трайни настилки на уличните мрежи на всички сели-

ща и останалите урбанизирани територии; - предвиждане на обходни пътища на селищата; - газоснабдяване на битовия сектор.

11.3. Води – състояние и устройствени изисквания по опазването им

11.3.1. Водоснабдяване на общината

Всички населени места в община Балчик са водоснабдени, няма населени места с ре-жим във водоснабдяването, но относителният дял на полезно използваната от общата пода-дена вода непрекъснато намалява, поради лошото състояние на водопроводната мрежа.

Водоснабдяването е само от подземни води чрез каптирани извори и сондажни кладен-ци като се използват води от сарматския и малм-валанжския водоносни хоризонти. Водоснаб-дяването на населените места и курортните комплекси се осъществява от водоснабдителни групи "Балчик", "Оброчище", "Дропла" и множество местни водоизточници.

По принцип потенциалът на обхванатите водоизточници е достатъчен да покрие водо-потребителните нужди през близките години. Но проблеми с количеството на водата могат да настъпят при по-нататъшно интензивно застрояване на крайморската част с ваканционни и курортни селища.

Подземните води, използвани за питейно водоснабдяване в някои случаи нямат необ-ходимата микробна чистота, но въпреки това се използват без пречистване. Съгласно Наредба № 9 на МЗ за качеството на водата, предназначена за питейно–битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.), те се подлагат само на хлориране. Подземните води от сарматския водоносен хори-зонт са застрашени от замърсяване, дължащо се на липсата на канализация и пречиствателни станции за отпадни води, наличието на множество неизолирани сметища, интензивното то-рене и химизацията на селското стопанство и животновъдството.

11.3.2. Канализация на урбанизираните територии Изградена канализационна мрежа има само в курортните селища по крайбрежието –

гр. Балчик, с. Кранево и к.к.“Албена”. Към този момент, общо за града е изградена 47 % от ка-нализацията и с канализационна мрежа е обхванато 37,8% от населението на Балчик. На севе-роизток от града е разположена съществуваща пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ), която има само механично стъпало и е с капацитет от 68 л/с. В непосредствена бли-зост до нея се намира площадката за новата пречиствателна станция, чието въвеждане в екс-плоатация е предстоящо. Приемник на пречистените води е Черно море.

73

В останалите населени места и многобройните вилни зони няма изградена канализа-ционна мрежа и пречистване на отпадъчните води. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замър-сяване на подземните води и провокира свлачищни процеси. Съществува възможност за из-граждане на групова канализация между селата Кранево и Рогачево и к.к. “Албена”, чиято ПСОВ има свободен капацитет.

От гледна точка на Директиви №№ 91/271/ЕЕС и 98/15/ЕЕС, които изискват канали-зиране и пречистване на отпадъчните води в съответствие с нормите до 2007 г. на населените места с повече от 10 000 ж. и до 2014 г. на населените места с повече от 2 000 ж., в нарушение е само гр. Балчик. Единственото друго населено място, попадащо в предметния обхват на ди-рективите е с. Оброчище. Трябва да се отбележи, обаче, че по същество към тази категория би следвало да се отнесат и повечето вилни зони, а също и големите голф-комплекси, чиито постоянни обитатели през курортния сезон надвишават определената с горните директиви граници.

Повечето промишлени предприятия нямат локални пречиствателни съоръжения и от-падъчните води от производствата директно се заустват в градската канализация.

11.3.3. Състояние на повърхностните води

Територията на общината като част от Добруджанската подобласт на Източна Дунав-ска равнина е бедна на повърхностни води, защото в района на платото те понират в дълбо-коокарстените сарматски варовици. Главна водосборна и отводнителна артерия в района е река Батова. Вторият компонент е морската акватория.

11.3.3.1. Речни течения и дерета

11.3.3.1.1. Система за наблюдение и измервания За регистриране на качеството на водите на река Батова има два пункта на единната

система за наблюдение и контрол на водите (НАСЕМ): - Пункт на р. Изворска над с. Долище – категория на реката І, честота на пробовземане

– 2 пъти годишно (пунктът е фонов); - Пункт на р. Батова преди вливането й в Черно море (под моста на пътя к.к. „Албена”

– с. Кранево) – категория на реката ІІ; честота на пробовземане 12 пъти годишно (пунктът е заустващ), осъществяван е и радиологичен контрол.

Изследваните показатели са: разтворен О2, БПК5, окисляемост, ХПК, разтворени ве-щества, неразтворени вещества, амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, фосфати, желязо и манган.

11.3.3.1.2. Чистота на повърхностните води Измерените стойности на наблюдаваните показатели в двата пункта отговарят на изис-

кванията за водоприемник ІІ категория. Съдържанието на разтворен кислород се характери-зира с добре изразена сезонна динамика. Съдържанието му е сравнително високо през зимата и пролетта. Органичното натоварване, характеризирано с показателя БПК5 се запазва сравни-телно еднакво през цялата година и е доста под нормативно допустимото. Показателите амо-ниев, нитритен и нитратен азот са също значително под ПДК. Реката има добра самопре-чистваща способност. По биотичен индекс състоянието на реката е умерено добро – БИ=3.

11.3.3.1.3. Замърсители Потенциален източник на замърсяване на реката е съществуващата манганова мина в

с. Църква. До този момент обаче няма данни за оказване на значително въздействие на мината върху водите на реката. Съдържанието на манган в пункта на река Батова преди заустването й в Черно море през различните периоди се колебае, но не превишава 30 % от ПДК. Не е кон-статирано и замърсяване на реката в долното й течение с тежки метали. Съдържанието на уран и радий 226 е под 2 % от ПДК.

11.3.3.2. Морска акватория

11.3.3.2.1. Система за наблюдение и измервания

74

Наблюдението и контролът върху състоянието на морските води се осъществяват в пункт № 60001133 на НАСЕМ при пристанището на Балчик и пункт № 60001134 при к.к. „Албена”. Измервания са извършвани по показателите: температура на въздуха, температура на водата, рН, разтворен кислород, наситеност с О2, окисляемост, разтворени вещества (РВ), неразтворени вещества (НВ), азот нитратен, азот амониев, азот нитритен, фосфати, БПК5, хло-риди, сулфати и нефтопродукти. От специфичните показатели е анализирано общо желязо и някои тежки метали. През последните години се контролират тримесечно само разтвореният кислород, БПК5 и окисляемостта (перманганатна).

11.3.3.2.2. Чистота на морските води

Със заповед № РД-1056/2002 на МОСВ са определени границите на районите на съще-

ствуващо и перспективно водоползване и поясите на санитарна охрана за акваторията в

границите на общината по смисъла на Наредба № 8 /2001г. за качеството на крайбрежните

морски води (ДВ, 10/2001). Пак със заповед на МОСВ № РД-970/28.07.2003 цялата територия

на община Балчик се третира като “чувствителна зона” по смисъла на Наредба № 6 от 2001,

което поставя по-високи изискванияа към заустваните пречистени отпадни води. Показатели-

те за чистотата на морската вода се оценяват по Директива 77/160/ЕЕС. Анализът на данните от пункта при пристанището, който е подложен на по-негативно

въздействие поради неефективност на градската пречиствателна станция, показва, че: общо-физичните параметри и стойността на рН са в нормативните рамки; средната стойност на БПК5 е 50 % от ПДК, но с единични случаи на превишение; процентът на наситеност на вода-та с кислород е в границите, препоръчвани от Европейските стандарти; средната стойност на показателя азот амониев превишава 1,8 пъти ПДК, тази на азот нитратен - 2,5 пъти над ПДК, стойността на азот нитритен - 1,9 пъти ПДК; съдържанието на нефтопродукти е значително над ПДК; съдържанието на желязо и тежки метали е чувствително под ПДК; същото важи и за хлорофил “А”.

В района на к.к. “Албена” качеството на водата е много добро, което се потвърждава и

от измерванията, провеждани по линия на движението “Син флаг”.

Като цяло акваторията по протежение на морския бряг на общината е подходяща за къ-

пане (с изключение на акваторията на пристанището на гр. Балчик). Изследванията на ми-

кробиологичните показатели, извършвани поотделно за всеки от плажовете, потвърждават

горната оценка с две изключения: през 2004 г. са установен високи стойности на колиформи

на Холандски плаж, а на фекални колиформи – на плажове Елица, Палма, Бряг на изгрева и

Двореца. 11.3.3.2.3. Замърсители Локални замърсители на морската вода са корабоплаването, отклоненията от допусти-

мите емисии на точковите източници на замърсяване ПСОВ-Балчик и ПСОВ Албена, както и епизодични залпови замърсявания от заустващото в района на пристанището дере.

11.3.4. Състояние на чистотата на подземните води

Качеството на подземните води се наблюдава в три пункта в гр. Балчик, при с. Батово

(община Добрич) и с. Македонка (слято със с. Гурково). Честотата на пробонабиране е два пъ-

ти годишно. Резултатите се сравняват с препоръчителните показатели за опазване на подзем-

ните води от замърсяване (екологичен праг ЕП и праг на замърсяване ПЗ от приложение № 3

към Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води), както и с допус-

тимите норми по Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови

цели. Най-защитени от замърсяване са малм-валанжските води. Добро състояние е отчетено и

на водите от палеогенския водоносен хоризонт. Най-уязвими са водите от миоценските во-

доносни хоризонти и в частност от сарматския водоносен хоризонт. В тези води през 2004 г. е

констатирано съдържание на нитрити, хлориди, нитрати и желязо в пункт ТК “Македонка”

между ЕП-ПЗ.

75

Химизацията на селското стопанство и попивните ями за битовофекални води са ос-

новните причини за замърсяване на плитките подземните води. Неконтролираното азотно то-

рене през 80-те и началото на 90-те години, неефективно действащите пречиствателни съоръ-

жения за отпадъчни води от животновъдните ферми, неизградената канализация за отпадъчни

битови води и на ПСОВ, допринасят за замърсяване с нитрати на подземните води, използ-вани за питейни нужди.

11.3.5. Изводи, проблеми и устройствени изисквания

Районът на общината е беден на повърхностни водни ресурси на сушата (с изключение на река Батова), но за сметка на това граничи с Черно море.

Всички населени места и селищни образувания на територията на общината са водо-снабдени групово или от местни водоизточници, като източниците на питейна вода са под-земни. Силно амортизираните мрежи и съоръжения предизвикват значителни загуби на вода.

Водозахранването е достатъчно и се разполага с резервни мощности, неизползвани в момента (особено от малм-валанжския), но качеството на питейните води не е особено добро (има нитратно замърсяване, както и епизодични отклонения в микробиологичните показате-ли). Не се извършва пречистване на питейните води освен обеззаразяване.

Общината разполага с минерални извори в крейбрежната зона с общ дебит около 130 л/сек, които са добра предпоставка за съчетаване на морския туризъм с балнеолечението.

Канализационната мрежа на общината е с ниска степен на изграденост - недовършена канализация в гр. Балчик и с. Кранево, стартирала в с. Оброчище, напълно изградена само в “Албена”. Никое от осаналите селища и селищни образувания не е канализирано. Има само с една относително добре работеща ПСОВ в к.к. „Албена”, към която в скоро време предстои да се присъедини и новата ГПСОВ в Балчик. (Съществуващата ПСОВ в Балчик е само с меха-нично стъпало).

Повечето промишлени предприятия нямат локални пречиствателни съоръжения и от-падъчните им води се заустват директно в градската канализация.

Подземните водни ресурси от сарматския водоносен хоризонт са уязвими за повърхно-стно замърсяване.

Качеството на морските води е задоволително по отношение на използването им за къ-пане. Основните източници на замърсяване са непречистени отпадъчни води и замърсени во-ди от подземния отток.

Районът е обявен за “чувствителна зона”, което повишава изискванията към пречист-ването на отпадъчните води (денитрификация и дефосфатизация).

Горните изводи за състоянието на водите на територията на общината мотивират след-ните изисквания към ОУП на общината, свързани с осигуряване на тяхното опазване и на чис-тотата им:

- да се предвиди реконструкция на водопроводните мрежи, вкл. поетапна подмяна на амортизираните й участъци и прилагане на подходящи за свлачищните терени технически ре-шения;

- да се идентифицират и включат в съответните групови системи допълнителни под-земни водоизточници за развитието на новите курортни и други локализации;

- да се реализират възможностите за „групова” канализация в района на „Албена”, Кра-нево-Рогачево;

- да се предвиди канализиране и пречистването на отпадъчните води на с. Оброчище, на крайбрежните вилни зони, както и поетапно канализиране на други селища, в райони с по-вишена опасност от инфилтрацията им във водоносните хоризонти;

- в Правилата за прилагане на плана да се въведе изискване и механизъм за постепенно премахване на попивните ями и преминаване към черпателни септичти ями, както и за актуа-лизиране на охранителните зони на водоизточниците от подземни води.

76

11.4. Почви и нарушени територии – състояние и устройствени изисквания по

опазването и възстановяването им

11.4.1. Източниците на замърсяване на почвите, които се проявяват на територията на общината са: торищата на животновъдните ферми (органично замърсяване), сметищата за битови и промишлени отпадъци, индиректното им замърсяване в следствие атмосферното и водното замърсяване около път І-9, в производствената зона на град Балчик и отмиването на насипищата около мангановите рудници в района на селата Оброчище и Църква. Към увреж-дащите почвите фактори трябва да се подчертае ветровата ерозия, улеснена от обезлесеността и откритостта на територията, силните северни и североизточни ветрове и равнинния плато-виден релеф. Отбелязан е и процес на засоляване на почвите в долината на р. Батова и депре-сионните части на свлачищните райони по крайбрежието.

Крайбрежната ивица се замърсява с битови отпадъци от туристическата дейност и с окислен нефт. Замърсяването с него е епизодично и се дължи на пренос от северното водно течение, аварии или незаконно изпускане на трюмни води от преминаващи кораби.

Терените, подложени на органично замърсяване от торищата и лагуните на животно-въдните предприятия, са значително редуцирани през последните години. Няма данни за евентуално замърсени земи около складовете за препарати за растителна защита и за изкуст-вени торове. На територията на общината няма засолени земи.

11.4.2. Към категорията на нарушените терени на територията на общината се от-насят съществуващите в момента сметища за ТБО, излезлите от експлоатация кариери за инертни материали (кв. Момчил) и насипищата от минодобивната дейност (района на селата Оброчище и Църква). Засегнатите терени от селски сметища възлизат на едва 297 дка, т.е. под 0,057 % от цялата територия на общината, а от кариерните дейности - общо 752 дка, т.е. под 0,14% от цялата територия на общината.

11.4.3. Предвид гореизложеното от ОУПО се изисква да предвиди:

- доизграждане на мрежата от защитни горски пояси; - рекултивация на нарушените терени от различен вид и да определи подходящото им

бъдещо предназначение.

11.5. Земна основа и земни недра - състояние и устройствени изисквания

при използването им

11.5.1. Геоложки строеж, инженерно-геоложки условия и сеизъм

Най-старата геоложка формация в региона с обща дебелина 250 м е представена от се-диментите на долната креда - Разградската и Русенска свита. Горната креда, представена от седиментите на Мездренската свита е с ограничено разпространение. Палеогенът е предста-вен е от седиментите Белославска, Дикилиташка, Аладънска, Авренска, Русаларска свита.

Представители на неогена са седиментите на Ботевския член на Галатската свита, Ев-ксиноградската, Франгенската, Одърската и Карвунската свити. Кватернерът е представен от алувиални образувания, изпълващи руслата и заливните тераси на реките и суходолията. Представени са от чакъли, пясъци и песъчливи глини с дебелина около 10 м.

По физико-механични показатели строителните почви са подразделени на: - скали, с много добри физико-механични показатели като земна основа; - полускални, които предлагат сравнително добри инженерно-геоложки условия; - глинести, които са със занижени физико-механични показатели; - рохкави, със сравнително добри условия за фундиране на сгради и съоръжения. На територията на общината и в частност по цялата крайбрежна ивица максимално

възможният бал на земетресенията е 9-та степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник.

77

Земетресенията са във връзка със съвременните тектонски движения – потъването на дъното на Черно море и издигането на сушата.

11.5.2. Физикогеоложки процеси и явления

Физикогеоложките процеси на територията на общината са с много съществено проя-вление и са важен фактор, оказващ влияние върху усвояването и устройството на територия-та. Почти целият бряг на общината е подложен на активна абразия. Скоростта на разрушаване е значителна, поради лесната размиваемост на сарматските седименти. За района е характерна и ерозията – линейна и площна, денудация и солифлюкция по склоновете. Предопределени са от глинесто-мергелния строеж. Активният карст по платото и особено в периферните зони към деретата е също процес с определено влияние върху териториалното устройство.

От най-съществено значение за строителното усвояване на общинската територия и ус-тройството й са активните свлачищни процеси и свлачищния строеж на земната основа. Свла-чищата заемат голяма част от приморската територия на общината, а така също и части от долината на река Батова.

Свлачищната ивица в приморската територия е със средна ширина 400-600 м, като към платото завършва със стръмен отвесен отстъп с височина 40-50 м. От Тузлата до „Запад-ното дере” валът на древното свлачище е от 8-10 до 20-30 м под морското ниво. От „Запад-ното дере” до к.к. „Албена” валът на древното свлачище излиза над морското ниво (коти около 30-40 м) или това са така наречените „висящи свлачища”. Мощността на свлачищното тяло на места достига до 90-95 м, т.е. древната свлачищна повърхност е на дълбочина 90-95 м от терена.

От „Геозащита” ЕООД, Варна в приморската територия са локализирани следните свлачищни райони, локални свлачища и свлачищни обекти, чиито основни конкетни парамет-ри са представени в Приложение № 6 :

(1) Свлачищен район „Тузлата” (2) Свлачищен район „Караманлии” (3) Локално свлачище „Пречиствателна станция” (4) Локално свлачище „Казино „Чайка”–ул. „Тимок” (5) Локално свлачище „ул. „Ехо” (6) Локално свлачище „ул. „Захари Зограф” (7) Свлачищен клиф „църква „Св. Георги”–ул. „Д-р Вичев” (8) Локално свлачище „ЕСПУ „Христо Ботев”- свлачищен клин „Автогарата” (9) Свлачищен район „Балчик-пакети (тепета)” (10) Локално свлачище „Нов плаж, Буни, Дамба” (11) Дренажен тунел, пиезометри, кладенци и чешми (12) Локално свлачище „Почивно дело” (13) Свлачищен район „Хоризонт” (14) Свлачищен район „Момчил” (15) Свлачищен район „Фиш-Фиш” (16) Локално свлачище „Албена” (17) Брегови участък „Балчик” Свлачищата в долината на р. Батова са с различно проявление в приморската й

част и по средното й течение. В равнинната й приморска част те са слабо разпространени. Най-типични са свлачищата между селата Оброчище и Църква. Тук те имат предимно линейно-блоков облик. Групирани са на няколко нива, които се повишават от изток на запад. Най-високите свлачища в района на с. Оброчище с на кота 190 м. Втората по-ниска група свлачища е на височина 130-140 м. Третата редица свлачища по левия склон са на височина 110 м, а по десния – на 90-95 м. Ясно е изразено свлачищното стъпало на височина 30-40 м. Най-ниското свлачищно стъпало е на относителна височина 20-25 м.

В обобщен вид характеристиките на свлачищните райони и локалните свлачища показ-ват, че въпреки ограничаване на деформациите на отделни невралгични зони и относителното

78

стабилизиране на локални свлачища, като цяло дълбоките свлачищни процеси не са прекрате-ни. По-конкретно изводите от проучванията, наблюденията и измерванията се свеждаат до следното:

- наблюдаваната в течение на 4-5 тодини тенденция на затихване на свлачищните про-цеси в локален и зонален мащаб се дължи основно на продължителен период на засушаване;

- в локалните свлачища и свлачищни клинове тенденцията на стабилизиране е обусло-вена изключително от проведените укрепителни мероприятия и преди всичко на водопонизи-телните системи от дрениращи сондажи;

- тенденция на затихване не е непременно свързана с окончателното стабилизиране на свлачищата, а е възможен и обратният процес на натрупване на енергия, която в определен момент да предизвика сериозно раздвижване.

11.5.3. Морски бряг и шелф

Ръбът на Добруджанскот плато проявява тенденция към отдалечаване от бреговата линия поради развитието на свлачищните процеси. При Балчишката Тузла това отстъпване е около 1 км. И височината на брега достига 170 м. Ерозионното разчленение по брега е силно изразено с дълбоки долове и дерета. Хидроложката мрежа е представена от няколко дола с локално значение и „Тузленското” езеро. По-съществени за района са така наречените „Из-точно дере”, „Дворцово дере”, „Момчиловско дере”, дере „Фиш-фиш” и по-малките „Запад-но” и „Караманлийско” дерета.

Клифът и плажът са надводната част на бреговата зона и са най-тясно свързани с под-водния брегови склон. На изток от Балчик клифът е с височина 2 до12 м, подложен на дейст-вието на щормовите вълни. Плажовете са с незначителна ширина и са чакълесто-валунно бло-кови. Клифът между Албена и Балчик е висок от 2 до 10 м и е много стръмен до отвесен. В тази част са оформени две пясъчно-плажови ивици – Овчаровски плаж и Фиш-фиш с ширина до 15 м и площи по около 3 600 кв.м. Долината на р. Батова формира широк нисък наносен бряг в южната част на крайбрежната ивица и обширна пясъчна ивица с дължина 5,3 км. Това е Батово-Краневската плажна ивица с ширина 50-60 м. и площ от 313 000 кв.м.

Подводният брегови склон е с ширина 800-900 м и дълбочина 12-13 м. Батовско-Кра-невският участък на бреговия подводен склон и типичен акумулативен участък с дребнозър-нест пясък и малък наклон – 0,01.

11.5.4. Полезни изкопаеми

На територията на общината са разположени мангановото находище при Оброчище-Църква, оценявано като най-голямото в Европа и Добруджанското въглищно находище. Мангановото находище се разпростира между черноморския бряг и землището на Храброво. Залежите са на дълбочина от 280 до 440 м, съдържанието им на манган е високо, а балансо-вите запаси възлизат на 111 милн. тона. Добруджанското въглищно находище обхваща площ от 49 кв.клм и е разположено непосредствено на север от Черно море между Балчик и Кавар-на. Неговите запаси възлизат на 1,2 млрд. тона висококачествени каменни въглища. Поради голямата дълбочина на залягане и специфични минно-технологични условия находището не се експлоатира. Има обаче решение на МС, с което е отстъпена концесия за търсене, проуч-ване и добив на природен газ-между между въглищните пластове. Част от подземното богат-ство на общината са варовиците в района на гр. Балчик с добри декоративни качества.

11.5.5. Изводи, проблеми и устройствени изисквания

От гледна точка на строителното усвояване и устройството на територията качествата на земната основа са съществено различни между високата й платовидна част и крайбрежната част. Територията на платото е характерна със земна основа напълно подходяща за строи-телство, като едновременно с това се отчита значителното окарстяване на варовитите отложе-ния, което е от значение за евакуацията на отпадъчните води. Конфликтна по характеристи-ките си е територията на морското крайбрежие, носител едновременно на рекреационен по-тенциал и на два вида ограничения за строителното му усвояване:

79

- обширните свлачищни райони и локалните свлачища; - ограничителните режими на зони „А” и „Б” по ЗУЧК. Експлоатацията на полезните изкопаеми за сега е дала своите отражения върху земна-

та основа само в района на мангановото находище и кариерите за варовик. До момента въг-лищното находище не е в експлоатация. В ход са само проучвателни работи по търсенето на природен газ между въглищните пластове.

Горните изводи и установените проблеми обосновават следните изисквания към ОУП на общината:

- стриктно съобразяване на зонирането на територията и определянето на общите ус-тройствени и застроителни правила и нормативи по прилагането на плана със спецификата на инженерно-геоложките условия на отделните части на територията и недопускане/мини-мизирне на риска от активизиране на съществуващи и предизвикване на нови свлачища;

- включване в Правилата за прилагане на плана на предписания, както за необходими-те укрепителни мероприятия (публична инвестиция), така и за изпълнение на изпреварващи локални проучвания и прилагане на съответни инженерни решения за осигуряване на кон-кретни строежи от инвеститорите;

- съобразяване на устройствените решения на крайбрежната част от общинската тери-тория със специализираните нормативни изисквания на Закона за устройство на черноморс-кото крайбрежие и в частност с режимите, определени за зоните за териториалноустройстве-на защита „А” и „Б”;

- устройствено осмисляне на противоабразионните мероприятия и мерки, които е не-обходимо да бъдат осъществени за защитата на бреговата ивица източно от гр. Балчик до границата с община Каварна;

- с оглед осъществяване на устройствен контрол върху бъдещата/по-нататъшната екс-плоатация на находищата на полезни изкопаеми и последствията от нея, развитието на об-служващата я техническа и в частност пътна инфраструктура да бъде предвидено по начин, който не нарушава екологическите и функционалните характеристики и сигурността в при-лежащите урбанизирани територии и да съхранява в максимална степен качествата на естест-вения ландшафт, респ. да се предвидят мерки за възстановяването му;

- по отношение на находищата, които попадат в обхвата на защитените зони по Натура 2000 – „Батова” и „Долината на Батова” решенията по предходното изискване следва да отчи-тат и режимните ограничения, валидни за дейностите, осъществявани в тях.

11.6. Ландшафт – състояние и устройствени изисквания по опазването му

11.6.1. Обща характеристика

Характеристиките на ландшафта с техните физически, културни и естетико-емоцио-нални измерения участват в характеристиката на ресурсния потенциал на територията, до-колкото допринасят за качеството на жизнената среда и за инвестиционната привлекател-ност. Взаимодействието в течение на времето на територията на общината между природоге-ографските условия и дадености - климат, релеф, вода, почви, растителност в тяхното естест-вено развитие и човешката дейност е формирало части от територията със специфичен ланд-шафтен облик с различни по големина пространствени измерения.

Елементите, които конкретно са ги обусловили на Балчишка територия, са: морският бряг, моделиран от протичащите процеси на абразия, ерозия и особено на активни свлачища и антропогенна намеса с брегозащитни съоръжения; земеделските земи – обработени, паси-ща и ливади; горите и ветрозащитните пояси; единствената река Батова и малкото на брой дерета; населените места, производствените съсредоточия и другите урбанизирани терито-рии; транспортната и енергопреносната мрежа. Човешката намеса е изменила облика на при-родната среда в различна степен в отделните части на територията и с различен успех от гледна точка на формирането на културни ландшафти.

80

11.6.2. Видове идентифицирани ландшафти

По предварителна преценка комбинацията от естествени и създадени условия на тери-торията на общината позволява идентифицирането на следните видове и разновидости ланд-шафти:

Селищни ландшафти Селищната мрежа е добре развита, обусловена от вековни традиции. Селата основно

са разположени на равнинен терен на най-високата тераса. Близо до морето са само с. Кране-во и гр. Балчик. Селищните ландшафти се проявяват в няколко разновидности:

Села. Те са с парцелна структура, с голям по площ стопански двор на бившето ТКЗС, повечето с изграден център в редки случаи с характерен архитектурно-градоустройствен образ. Въпреки общо взето еднообразния селищен ландшафт на селата, той е благоприятно повлиян от дворищното озеленяване, вкл. цветните градинки пред домовете. Разнообразие в някои от селата внасят новоизгражданите в тях или около тях структури от ваканционни сгради. Този ландшафтен тип е със средни възпроизводствени възможности.

Град Балчик. Разположен непосредствено на брега на морето, притежава изключител-но характерен селищен ландшафт, обусловен от вписването му в скулптирания от ерозията висок морски бряг, живописното му амфитеатрално изграждане, взаимното проникване на плътно застроени квартали с тучна зеленина – град в постоянна борба със свлачището, върху което е разположен, притежаващ удивителна възпроизводствена способност. Органична част от пейзажа на града е пристанището с неговото многообразно съдържание. Новите квартали върху платото със стандартната си блокова застройка и разположената в съседство с тях производствена зона дисонират спрямо стария град.

Вилни зони. Заемат значителна територия между Балчик и кк „Албена”. Изграждат се върху силно наклонени терени. Налице е тенденция да бъдат заличени естествените компо-ненти на средата и живописните структури, разположени първоначално в озеленена среда, да се превърнат в непрекъснато урбанизирана среда. Те са типичен пример на неустойчив ландшафт.

Рекреационни ландшафти – проявяват се в следните разновидности: Курортен комплекс. Негов типичен представител в най-чист вид е к.к. „Албена”. От-

личава се с подчертано специфичен архитектурно-градоустройствен образ, изграден върху принципите на контраста с околната природна среда – резервата „Балтата”, бадемовите градини, но съжителстващ с нея без потенциална агресия.

Курортната зона. Курортанта зона „Тузлата”, първоначално умело вписана в горската среда и композиционно организирана около Тузленското езеро, днес тя е в процес на напред-нала деградация.

Ваканционни селища. Тази разновидност на вилните зони е в начален, но много ин-тензивен процес на завоюване на територия предимно в района на Кранево-Рогачево. Още не може да се определят ландшафтните й характеристики, но първоначалните резултати говорят за пълна липса на ландшафтен и изобщо устройствен подход при планирането им.

Голф игрищата и селища вероятно също ще формират своя равновидност на рекреа-ционните ландшафти, доколкото първите два комплекса, които се изграждат, не принадлежат на нито една от селищните или рекреационни структури. На един по-късен етап ще бъде възможно да бъдат оценявани от ландшафтна гледна точка.

Селскостопански ландшафти. Селскостопанските земи са основната част от терито-рията на общината. Като ландшафт са носители на специфика, която ги отличава от всички останали селскостопански територии в страната. Мащабността на поземлените участъци, наситените цветове през всички сезони формират неповторим пейзаж, за което в много го-ляма степен допринасят горските полезащитни пояси. В процеса на възстановяване на позем-лената собственост и свързаното с него „прекрояване” на поземлената структура, характер-ният пейзаж на селскостопанските земи прояви изключително висока устойчивост. В същото

81

време съществува съмнение, че тя ще издържи при очертаващото се масово изграждане на ветрогенераторни полета.

Горски ландшафти – техните разновидности са тясно свързани с предназначението на горите.

Курортни и защитни гори и зелени зони. Разположени са основно в крайбрежната част на общинската територия. Разнообразието им по хабитуси, колорити и възрастови раз-личия е добра предпоставка за формиране на акцентен карския ландшафт, но се нуждаят от сериозно поддържане и дообогатяване на растителния им състав с нови декоративни дър-весни и храстови видове с характерен силует и колорит. Целесъобразно е да се разшири из-ползването на дървесната растителност за задържане на свлачищните процеси.

Дърводобивни гори. Те имат относително малък дял от горския фонд на общинската територия, но на много места са естествен контрапункт на открития пейзаж на селскосто-панските земи, което е основание да се изискват по-сериозни грижи за оформянето на окрайнините им.

Транспортен ландшафт

В общината транспортните ландшафти, които са свързани в мрежа и „прорязват” ос-таналите ландшафти, се формират от републиканските, общинските и останалите местни пътища. Те имат две измерения – „вписване” в ландшафтите, през които преминават, и собствени технически, функционални характеристики. По отношение на първото измерение трябва да се отбележи, че транспортната инфраструктура е проведена съобразно природните дадености и нарушаването на ландшафтната цялост на територията е незначително. По отно-шение на второто картината е различна в различните части на територията и различните пътища. От гледна точка на техническо състояние и поддръжка като правило те се влошават с намаляването на класа на пътищата. Благоприятен фактор е широко приложеното край-пътно озеленяване. По отношение на крайпътното „обзавеждане” обаче има още много да се желае.

Морски (крайбрежни) ландшафти – обхващат цялата крайбрежна ивица . Природните им компоненти са описани в т. 11.5.3. Все по-голямо и необратимо върху

природните характеристики на тези ландшафти става въздействието на антропогенната наме-са. В най-западната част на брега, в района на Кранево, продължава строителната експанзия към плажната ивица. От к.к. „Албена” до Балчик е реализиран мащабен комплекс от брего-укрепителни съоръжения – дамба с прилежащ път и серия от буни, всички изпълнени с разнообразни по форма и предназначение бетонни елементи. На изток от Балчик до края на общинската територия брегът се намира в естествения си вид.

Брегоукрепителните съоръжения, които са постигнали в голяма степен защитното си предназначение и дори са създали допълнителна територия, са обект на сериозна критика от ландшафтна гледна точка, поради твърде грубото си вписване в, или по-точно нарушаване на природната среда, ликвидирайки връзката суша-морски прибой. Появилото се след изграж-дането на съоръженията ненормално изхвърляне на водорасли, тяхното натрупване и гниене говори на неблагоприятно въздействие върху морските екосистеми.

Защитени ландшафти

Защитените ландшафти са представени от защитените територии и защитените зони, описани в следващия раздел „Биологично разнообразие и защитени територии” и от архитек-турно-парковия комплекс „Двореца”. От ландшафтна гледна точка за тях следва да се отбе-лежат две неща:

- изключително благоприятното визуално въздействие на горския масив на „Балтата” с конфигурацията и колорита си;

- сериозната заплаха за унищожаване на ролята на „Двореца” като емблематичен еле-мент на ландшафта на Балчик, от демащабираното ново строителство, извършвано в непо-средственото му съседство.

82

11.6.3. Изводи, проблеми и устройствени изисквания Територията на общината предлага завидно ландшафтно разнообразие, като много от

представените видове и разновидности се отличават с подчертана индивидуалност. Преобла-даващата част от ландшафтите и в частност - разположените върху платото, притежават добра устойчивост. Антропогенната намеса в някои от природните ландшафти, предимно в край-брежната зона, е предизвикала неблагоприятни последствия върху тях – брегозащитни съоръ-жения-морски бряг, ваканционни селища-селскостопанска среда, курортно строителство-мор-ски плаж. Нарушените ландшафти са ограничено представени – в района на добива на манган и при варовиковите кариери.

От позициите на горните констатции от ОУП на общината се изисква устройствените му решения да бъдат насочени към формирането на устойчив и хармоничен ландшафт с изява на специфичните елементи, които да го отличат в общия Добруджански ландшафт.

С оглед на горната цел планът трябва: - да прилага последователно ландшафтноустройствен подход, насочен към опазване-

то, при необходимост на определени места - и възстановяването на общите ландшафтни ха-рактеристики на територията и особено на емблематичните им елементи при реализацията на трайна физическа намеса;

- да проучи внимателно възможните варианти за провеждане на бъдещите транспор-тни и инфраструктурни мрежи и съоръжения (евентуално автомагистрала „Черно море”, линии ВН, ветрогенератори и др.п.) и включване в плана на онези от тях, който в най-малка степен нарушават околната среда и ландшафтните й характеристики, като пътищата бъдат провеждани по правило по границите между различни ландшафтни типове;

- да предложи ландшафтно мотивирана концепция за начините на реализиране на не-обходимата защита от абразия на морския бряг източно от гр. Балчик;

- да формира ландшафто-устройствени правила за хармонично вписване в традицион-ните пейзажи на новите курортни развлекателни структури: ваканционни селища и голф- игрища;

- да отдели специално внимание, вкл. чрез предписания в Правилата за прилагане на плана, на формата и граничната линия на периферните горски ивици, които определят из-гледа на горските масиви, обогатяват пейзажа в контраст със селскостопанските площи;

- при реализирането на мерките по т. 11.4.3 за рекултивация на нарушените терени и определяне на бъдещото им предназначение следва да се отчита принадлежността на тези терени към съответните типове ландшафт и възстановяването им да се използва за тяхното (на ландшафтите) стабилизиране.

11.7. Биологично разнообразие и защитени територии – състояние и

устройствени изисквания по опазването им

11.7.1. Растителност

Община Балчик попада в Мизийската горско-растителната област и в подобласт – “До-бруджански растителен район”. Във вертикално отношение растителността в района е пред-ставена от запазени в слаба степен естествени гори (предвид унищожаването им в миналото за освобождаване на земи за земеделие) и равнинни терени с преобладаване на луковична ливадина, пасищен райграс, троскот, белизма, садина и др. разпространени по мери, необра-ботваеми земи, край пътища. Горските масиви принадлежат на “Долен равнинно-хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. Лесозащитните пояси по високите равни тераси са изградено основно от цер, на места смесен с дръжкоцветен дъб, летен дъб, полски клен, келяв габър, мъждрян и космат дъб. Незначително е разпространението на мекиша, бла-гуна, елшата, върбата, габъра, обикновения бук. Покрай дерета и суходолия се срещат форма-ции от полски бряст, ясен, дръжкоцветен дъб и по-слабо върба. Естествено растящите насаж-дения са изключително от издънков произход. От изкуствено внесените видове най-голямо участие има акацията, след това гледичията, черният бор, шестила, кленът, яворът, орехът,

83

сребролистната липа, евроамериканската топола, копривката и др. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, кучи дрян, брадавичест и ръбест чашкодрян, птиче грозде, черна калина. Изкуствено внесени са миризливата върба, тамариксът, златният дъжд, люлякът. Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове житни тревни, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др.

Специфично растително богатство притежават защитените територии. Това важи както за малката територия на частта от Природен парк „Златни пясъци”,

която попада в обхвата на общината предлага, така и за поддържания резерват „Балтата”. ПП „Златни пясъци” съдържа 500 вида висши растения, от които 21 вида са редки, застрашени и защитени видове. 90 % от територята му са заети от дървесни и храстови екосистеми. Освен типичните и за останалите гори в общината дървесни видове има и растителни представители с лонгозен характер – полски ясен, цер, обикновен габър, бяла топола, елша, махалебка, об-расли с увивна растителност. Между тревистите видове има и редки, като тънкожилест пелин, плосколистно подрумче, български клейстогенес и застрашената ефедра. Под защита са 20 редки и застрашени от изчезване растителни вида като снежно кокиче, каказка иглика, орхи-деи и др.

В лонгозната гора, която е същността на поддържания резерват „Балтата”, основните дървесни видове са полският бряст и остролистният ясен. Следват летен дъб, полски клен, ди-ва круша, обикновен габър, черна елша, бяла топола, бяла върба и др. В подлеса най-разпро-странени са обикновен и черен глог, кучешки дрян, къпина, шипка, широколистен чашкодрян, леска, калина и др.

Морска флора

В резултат на замърсяването на морската вода, което в 99 % произтича от източници извън общината, в морската флора са настъпили следните изменения:

- качествено и количествено намаление на микрофитобентоса; - нарастване на времетраенето, интензивността и честотата на цъфтежите на фитоплан-

ктона.

11.7.2. Лечебни растения

Естествените находища на лечебни растения са горските територии и земеделските зе-ми. Те са много богати. Само на територията на Природен парк „Златни пясъци” 180 вида от растящите там растенията са лечебни. Голямо е богатството и на останалите защитени тери-тории и защитени зони. Въпреки, че билките на територията на общината не са картирани и данните за запасите от тях не са определени, за най-разпространени се смятат следните ви-дове: багрилно подрумче, блатна мента, бял равнец, брош, бръшлян, бял имел, бъз, ветрогон, глог, горицвет, гингер, див чемшир, див джоджен, девесил, див пелин, драка, дяволска уста, еньовче, ефедра, жълт кантарион, жълт смил, зайча сянка, иглика, камшик, кисел трън, ко-прива, лайка, липа, маточина, мащерка, мента обикновена, мразовец, овчарска торбичка, под-бел, птиче просо, риган, сантонинов и морски пелин, слез, синя жлъчка, смрадлика, трънка, хвощ, червен божур, червен кантарион, шипка,и др.

11.7.3. Животински свят

Животински свят в бизост до урбанизирани зони и инфраструктурни трасета.

Гръбначната фауна е представена от: Земноводни: обикновен и гребенист тритон, обикновена чесновница и крастави жаби; Влечуги: слепоци, ливаден гущер, триивичест гущер, зелен гущер, смокове, пепелянка; Птици: гугутки, кос, бяла стърчиопашка, черногърбо каменарче, врабчета, гарга, гра-

динска лястовица, лястовица, сврака, сива врана, полска врана, сойка, голям синигер, чавка, поен дрозд, черноглаво коприварче, сребриста чайка и др.

Бозайници: мишки, плъхове, таралеж, къртица, катерица, лалугер, съсел, заек, сърни, елени и други.

84

Животински свят в горския фонд и лесопарковете

В тези територии животинският свят е значително по-богато представен. Освен посо-чените по-горе видове в горските територии се срещат още:

Земноводни: дървестна жаба, дългокрака горска жаба и голяма водна жаба; Влечуги: гръцка сухоземна костенурка, кримски гущер, горски гущер, степен гущер,

водни змии – обикновена и сива; Бозайници: горски сънливец, лисица, невестулка, черен пор, а през зимата често и въл-

ци.

Морска фауна

Замърсяването на морската вода, предизвикано от източници извън общината особено засилено след 1970 г. е причината за настъпилите негативни изменения в морската фауна, а именно:

- съкращаване на видовия състав, числеността и биомасата на зообентоса, вследствие на местните масови морове, следващи обикновено цъфтежите на фитопланктона, както и масовото развитие на нови видове, клавно охлюва Рапана, който е хищник спрямо черната мида. Увеличаването на числеността и биомасата на някои устойчиви видове не може да компенсира снижаването на общата му биомаса;

- промени в числеността и биомасата на някои видове зоопланктон; - рязко съкращаване на числеността и биомасата на дребния зоопланктон, който е ос-

новна храна на планктоноядните риби, както и за личинките и малките на останалите видове риби, вследствие развитието на новия вид ктенофора, използващ за храна яйцата и личинките на размножаващите се видове;

- рязко спадане на числеността и биомасата на повечето рибни популации в резултат на промените в околната среда и преулова на някои промишлени видове риби.

11.7.4. Защитени територии

В общината са обособени следните защитени обекти и територии по смисъла на Закона за защитените територии:

- поддържаният резерват “Балтата”. - част от природния парк “Златни пясъци”; - защитената местност “Долината на дроплите”; - защитената местност “Находище на обикновен божур”14 . Поддържаният резерват с международно значение “Балтата” има площ от 204,7

ха, а буферната му зона - 163,4 ха. Обявен е през 1961 г. [заповед № 180/20.04.1978] с цел опазване на естествена лонгозна гора с принадлежащата й флора и фауна. Намира се в земли-щето на с. Оброчище. Резерватът е уникален в световен мащаб - 16 вида от растенията в него и буферната зона са с природозащитна стойност. В Червената книга са включени 7 вида, като три от тях са защитени, а останалите са редки видове. В резервата растат 116 лечебни растения, живеят 140 вида птици, от които 44 са включени в Червената книга. Планът за управление на резервата е одобрен със заповед № РД 11-26/29.10.2004 г.

Малка част от Природния парк “Златни пясъци” – (26,2 ха) попада в територията на общината, в землището на с. Кранево. Цялата му площ е 1320,7 ха. Паркът е обявен за за-щитена територия през 1943 г. с цел запазване на растителни и животински съобщества и ха-рактерни земни образувания и пейзажи, имащи висока научна и културна стойност. Планът за управление на парка е в процедура на съгласуване и одобряване.

Защитената местност “Долината на дроплите” с площ от 3 620,0 ха обхваща части от землищата на селата Дропла, Змеево и Кремена.

Защитената местност “Находище на обикновен божур” се намира в землището на с. Църква и заема площ от 46,3 ха.

14 Информация за двете защитени местности не се намира в “Списък на всички защитени територии” на ИА

“Околна среда”

85

11.7.5. Защитени зони по Натура 2000

Значителна част от територията на общината, предимно в крайбрежния район, е обхва-ната от защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Те са:

- защитена зона „Балчик” (BG 0002061); - част от защитена зона „Батова” (BG 0002082); - част от защитена зона „Златни пясъци” (BG 0000118); - част от защитена зона „Белите скали” (BG 0002097); - част от защитена зона „Долината на река Батова” (BG 0000102); - част от защитена зона „Комплекс Калиакра” (BG 0000573); - част от защитена зона „Крайморска Добруджа” (BG 0000130). Защитена зона „Балчик” (BG 0002061), определена съгласно Директива 79/409/ЕЕС

за опазване на дивите птици, обхваща източната част от землището на с. Оброчище с к.к. „Албена” и западната част от землището на град Балчик, заета основно от вилни зони и гор-ски площи и паркове с обща площ 1 554,16 ха. Обект на защита са 53 вида птици, в т.ч. 43 по приложение І на директивата. Десет от видовете гнездят, а два зимуват на територията на зо-ната. От защитените видове само два се местни.

Частта от защитена зона „Батова” (BG 0002082), която попада върху територията на общината и прилежащата й плитка акватория, обхваща изцяло землищата на Кранево, Рогачево и Църква и части от землищата на Оброчище, Ляхово и Храброво. Най-важната ха-рактеристика на зоната е географското й местоположение на Западния черноморски прелетен път Via Pontica – втория по големина европейски миграционен път на водолюбиви, грабливи и пойни водове птици.

Обект на защита са 184 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на Бъл-гария, 80 са европейско природозащитно значение. Световно застрашени са 7 вида, 62 вида са вписани в приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Частта от защитена зона “Златни пясъци” (BG0000118), която навлиза в терито-рията на община Балчик на землището на с. Кранево, се покрива с границите на природния парк, съответно с частта от територията му, попадаща в община Балчик.

Зоната се създава за защита на следните местообитания и популации: 9 местообитания, вкл. 4 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни видове тревни и храстови съоб-щества, хидрофилни високи треви, широколистни гори и естествени еутрофни езера; 3 вида бозайници; 6 вида земноводни и влечуги; 7 вида безгръбначни, в т.ч. 2 по Директива № 92/43/ЕЕС, и 1 вид растение.

Защитена зона „Белите скали” (BG 0002097), част от която попада на територията на общита Балчик, се простира от източната окрайнина на гр. Балчик до южната граница на гр. Каварна. Определена е съгласно Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици. Об-ект на защита са 52 вида птици, в т.ч. 17 местни и 44 по приложение І на директивата. Два от видовете зимуват на територията на зоната.

Частта от защитена зона „Долината на река Батова” (BG 0000102), която навли-за на територията на община Балчик обхваща изцяло землищата на селата Рогачево и Църква и части от землищата на селата Храброво, Ляхово, Оброчище и Кранево. Създава се за запазване на местообитания и популации, както следва: 12 местообитания, вкл. 7 по Директи-ва № 92/43/ЕЕС, представляващи различни видове гори, степи, тревни съобщества, облесени и зараждащи се дюни; 7 вида бозайници; 5 вида земноводни и влечуги; 1 вид риба и 6 вида безгръбначни, в т.ч. 1 по Директива № 92/43/ЕЕС.

Защитена зона „Комплекс Калиакра” (BG 0000573) на територията на община Бал-чик представлява най-западната част на обширна зона по протежение на крайбрежната суша и голям сектор от морската акватория, простираща се от гр. Балчик до с. Тюлените в община Шабла. Определена е съгласно Директива № 92/43/ЕЕС за опазване на изключително разноо-бразни природни местообитания с принадлежащата им и дива флора и фауна. Обхваща 17 ме-стообитания, вкл. 6 по Директива № 92/43/ЕЕС, включващи тинести морски плитчини, лагу-

86

ни, плитки заливи, съобщества водорасли, стръмни морски скали, зараждащи се подвижни дюни, тревни съобщества, неблагоустроени и подводни пещери, гори и степи. Фауната е пре-дставена от 18 вида бозайници, 6 вида земноводни, 4 вида риби и 9 вида безгръбначни, от ко-ито един вид по Директива № 92/43/ЕЕС. Флората е само с 1 представител.

Частта от защитена зона „Крайморска Добруджа” (BG 0000130), на територията на община Балчик представлява най-крайното юго-западно разклонение на голяма суха доли-на, прорязваща Добруджанското плато от юго-запад на северо-изток. Обхваща малки части от землищата на селата Кремена и Дропла. Определена е съгласно Директива № 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и популации, както следва: 7 местообитания, вкл. 4 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни видове храстови и тревни съобщества, гори и степи; 1 вид бозайник, 1 вид влечуго, 1 вид риба и 1 вид растение.

11.7.6. Зелена система

В този раздел като елементи на зелената система на общината се разглеждат следните, създадени или облагородени от човека зелени площи в селищата и извънселищни територии:

- обществени паркове и градини; - специализирани паркове и градини; - санитарно-защитно озеленяване; - транспортно озеленяване; - озеленяване за ограничено ползване. Горските територии, чиито средообразуващ ефект е от изключително значение за еко-

логичната обстановка, са разгледани в раздел ІІ – Природни условия и ресурси. ОБЩЕСТВЕНИ ПАРКОВЕ И ГРАДИНИ

Обществени озеленени площи в гр. Балчик Доколкото устройството на общинския център не е обект на ОУПО, поради наличието

на актуален цялостен устройствен план за неговата територия, не се прави подробен анализ на съществуващите в него обществени озеленени площи. Отбелязва се само, че градът е много добре озеленен, заграден е от почти всичките си страни от значителни рекреационни и защит-ни горски масиви. Озеленеността на града осигурява по 15,0 кв.м обществени озеленени пло-щи на жител.

Обществени озеленени площи в останалите населени места и други урбанизирани територии Общата площ от 801 дка обществени озеленени площи за обществено ползване в села-

та осигурява една средна задоволеност от 81,0 кв.м/ж. Високата задоволеност се дължи от една страна на сериозното нарастване на обществените озеленени площи в селата през периода 1965-1994 г. с повече от 480,0 дка, а от друга на намаляването на числеността на сел-ското население. Зад средната висока задоволеност се крие сериозна неравномерност на този показател. Докато в Бобовец и Карвуна той е съответно 280 и 258 кв.м/ж, в Ляхово, Рогачево и Царичино е съответно само 17, 13 и 15 кв.м/ж.

Специализирани паркове и градини

На общинската територия специално изградени, социално и екологично значими спе-циализирани паркове са Ботаническата градина на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и парка на Двореца на румънската кралица. Към категорията специалзирани пар-кове и градини могат да се отнесат доизграждащите се в момента край града голф-игрища „Лайтхаус” и „Блек сий рама”.

Съществувщите гробищни паркове заемат една площ от около 280 декара.

Санитарно-защитно озеленяване

От гледна точка на екологичната инфраструктура представителите на общинската те-ритория на санитарно-защитното озеленяване с най-голямо значение са:

- залесените дерета и оврази. Това са основно територии от горския фонд и само малко от тях са в регулация, обрастнали с естествена местна влаголюбива растителност;

- ветрозащитните пояси. Представляват добре развита система от пояси, на много мес-

87

та със значителна ширина, основно изградени с агромелиоративни цели за предпазване на кул турните. Съществуват и пояси тангиращи с главните транспортни артерии, изпълняващи ед- но времено и функция на транспортно озеленяване.

Транспортно озеленяване

Транспортно озеленяване със шумозащитно и прахоулавящо предназначение е реали-зирано основно в градската територия по протежение на основните градски артерии. То е с площ от около 20 дка и се състои от масирано дървесна, храстовидна растителност и зелени площи по тротоарите и прилежащи зелени площи. Изградено е предимно с липа, чинар, ясен, конски кестен и по-рядко с овощни дръвчета.

Транспортно озеленяване има по протежение на част от извънселищните участъци на пътищата, но то като правило се състои само от едноредно разположени дървета. Рядко меж-дините между тях са запълнени с храсти.

Озеленяване за ограничено обществено ползване

Озеленените площи за ограничено обществено ползване са слабо представени в об-щината. Най-значими са в производствената зона на общинския център, в която заемат около 10 –15 % от общата й територия. Озеленяването на спортни обекти и спортни съоръжения е инцидентно и хаотично, без цялостен замисъл.

11.7.7. Зони за териториалноустройствена защита

Съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на територията на об-щината се формират две зони за териториалноустройствена защита, обхващащи:

- зона „А”: частта на акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от ли-нията на най-големия отлив от брега, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове;

- зона „Б”: териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона "А", с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона.

Съществуващото земеползване в обхвата на зона „А” не показва наличието на проти-воречия с ограничителния режим, установен със закона, които ОУПО следва да отстрани.

В извънселищната територия, попадаща в границите на зона „Б”, попада сметището на с. Кранево, чиято дейност е недопустима съгласно чл.11, ал.2, т. 1 на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Отсъствието на информация не позволява да се пре-цени дали в обхвата на Северозападната производствена зона на гр. Балчик са налице произ-водства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опаз-ване на Черно море от замърсяване, забранени с чл.11, ал.2, т. 4 на ЗУЧК.

11.7.7. Изводи, проблеми и устройствени изисквания

Община Балчик притежава значително и разнородно биоразнообразие – ценна флора и фауна, атрактивни природни феномени. Защитените територии и защитените зони по Натура 2000 покриват по-голямата част от крайбрежната територия, която едновременно с това е обект на много висок инвестиционен интерес. Те обхващат и почти половината от прилежащата й акватория. Морската флора и фауна е в процес на спад на числеността и биомасата в резултат на замърсяване на водата и заселването на нови хищни видове. И град Балчик и останалите селища притежават като цяло добре развито обществено озеленяване, но то се отличава с определена териториална неравномерност и незадоволително ниво на поддържане.

Докато за защитените територии са регламентирани по съответния ред режими на ползване и защита, защитените зони са само утвърдени, точните граници на местообитанията още не са установени и липсват регламентирани режими за ползване и опазване. Това обсто-ятелство поражда определени трудности пред устройството на общинската територия. Към

88

31 май 2009 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е издало наредбите, необходими за прилагането на ЗУЧК.

Изхождайки от горните изводи и проблеми, към ОУП на общината се адресират след-ните изисквания и насоки:

- при определяне на бъдещото функционално използване на отделните части на тери-торията, както и провеждането на новите пътни трасета и инфраструктурни проводи, да се отчита стриктно териториалният обхват, респ. границите на защитените територии и зони;

- при определяне на териториалното зониране в обхвата на защитените територии да се изхожда от зонирането им, установено с техните планове за управление, респ. с дейност-ните ограничения, определени със заповедите за обявяване.

- за защитените зони по Натура 2000 да не се конкретизира частите от териториите им, в които е допустима устройствена/урбанистична/строителна намеса, а в Правилата за прилагане на плана да се включи специален набор от разновидности на устройствени зони, съгласно които да става намесата в съответните части от териториите на защитените зони, когато те бъдат определени по обхват и основно предназначение с последващи подробни планове в достатъчно широк териториален обхват;

- по отношение на зона „Б” за териториалноустройствена защита по ЗУЧК: o да се предвиди закриването на сметището, разположено северно от с. Кранево,

и се определи бъдещото предназначение на рекултивирания му терен; o да се проучи допълнително евентуалното наличие на други забранени от ЗУЧК,

вкл. в производствената зона на гр. Балчик и се предвидят съответни устройствени мерки за прекратяването им (определяне на предназначение за други допустими дейности);

- с оглед по-нататъшното развитие на общественото озеленяване на населените места, в Правилата за прилагане на ОУПО да се заложат следните предписания: в урбанизираните територии за обитаване, туризъм и отдих и особено в териториите за висококатегорийно оби-таване задължително да се прилагат максималните величини на нормативите за озеленяване в УПИ и да се осигурява двустранно улично озеленяване по новопроектираните улици; към селищни образувания със стопанско предназначение, разположени в близост до територии за обитаване, да се предвиждат необходимите площи със защитни насаждения.

- доизграждане на защитното транспортно озеленяване, вкл. чрез уширяване и уплът-няване на крайпътните пояси, където това е възможно.

11.8. Отпадъци – състояние и устройствени изисквания по управлението им

Одобрената през 2008 год. актуализирана общинска програма за управление на отпадъ-ците е насочена към преустройство на общинската система за управление за включването й в изграждаща се по проекта EUROPEAID /117408/D/SV/BG система за регионално управление на отпадъците.

11.8.1. Видове отпадъци

На територията на общината се генерират основно твърди битови отпадъци. Генерират се също така и производствени отпадъци, което по преценката на експертите са с общ ха-рактер и само малка част от тях изискват разделно събиране. Изключение правят отпадъците от добив на манганова руда при селата Оброчище и Църква. Отделят се и строителни отпадъ-ци, в които доминират изкопните земни маси. Не е регистрирано образуването на опасни от-падъци. Количествената информация за отделяните/натрупваните твърди битови отпадъци е оценена като ненадеждна. Данните могат да се видят в актуализираната общинска програма.

11.8.2. Събиране и транспортиране на отпадъците Действащата система за организирано събиране на отпадъците обхваща през 2007 г.

само град Балчик и селата Оброчище, Рогачево, Стражица и Църква. Общинската програма предвижда до 2010 г., когато ще влезе в действе регионалната система за управление на отпа-

89

дъците, организираното събиране на твърдите битови отпадъци да обхване и останалите 17 села. Поставено е началото на организирана система за разделно събиране по договор с „Еко-булпак” АД. Функционират и частни изкупвателни пунктове за: хартиени отпадъци, метални отпадъци от опаковки, стъклени бутилки и опаковки от някои видове полимери (ПЕВН). Не е решен проблемът със събирането на сгурията през отоплителния сезон.

Няма системи и пунктове за събиране и/или третиране на опасни отпадъци, като ба-терии, луминесцентни лампи и др. Действат обаче лицензирани фирми за събиране на излезли от употреба МПС, автомобилни гуми, акумулатори и отработени моторни масла. Отпадъци от хуманитарната медицина се изгарят в нелицензирана пещ в общинската болница.

Извозването на строителните отпадъци до общинското депо се извършва от строител-ните фирми. И извозването на производствените отпадъци става със собствен превоз на фир-мите, както и по договори със специализирана фирма за сметосъбиране.

11.8.3. Съхранение и третиране на отпадъците Организирано събраните твърди битови отпадъци от петте населени места се депони-

рат, без предварително сепариране, на общинското депо в кв. Момчилово, югозападно от гр. Балчик. Предвидено е в периода 2007-2009 г. да бъдат изпълнени мерките за привеждане и поддържане на депото в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2004 г., тъй като пона-стоящем функционирането му е съпроводено с екологични рискове. Твърдите битови отпадъ-ци от 17-те села, необхванати от системата за организирано събиране, се депонират на ло-кални сметища, на много от които се изхвърлят и строителни и други отпадъци от бита.

За съхранение на строителните отпадъци се използва охраняемо общинско депо в околностите на гр. Балчик. Не се извършва рециклиране на строителните отпадъци. Изсуше-ните утайки от пречиствателните снаци за отпадъчни води се депонират на място, също без да се оползотворяват. Не се третират разделно биоразградимите отпадъци.

Реализирането на програмата за регионално управление на отпадъците предвижда през 2010 г. да бъде изградено регионално депо в района на с.Стожер в община Добрич. След неговото въвеждане в експлоатация предстои поетапното рекултивиране на общинското депо и селските сметища.

11.8.4. Изводи, проблеми и устройствени изисквания

Дейностите по организираното събиране, депониране и оползотворяване на отпадъци-те, които се генерират от бита и стопанството на територията на община Балчик са на неудо-влетворително ниво, в повечето случаи не отговарят на нормативните изисквания и са свърза-ни с редица екологични рискове.

Предприетите от общинското ръководство действия по усъвършенстването им и инте-грирането им в обща регионална система за управление на отпадъците изискват съответно ус-тройствено осигуряване с ОУП на общината, състоящо се основно в:

- определяне, съвместно с екипите, разработващи плановете за рекултивиране на об-щинското депо и селските сметища, на бъдещото предназначение на възстановените терени;

- предвиждане необходимото усъвършенстване на локалната пътна мрежа в района от общинската територия от с. Гурково до с. Рогачево с оглед рационализиране връзките му с депото при с. Стожер без да се използва път І-9 и без да се преминава през град Балчик.

- решаване на локализационните задачи, свързани с депонирането и оползотворяването на видовете отпадъци, които ще останат за третиране на общинската територия (сгурия, стро-ителни отпадъци, биоразградими отпадъци и др.п.).

11.9. Акустична обстановка

11.9.1. Общи положения

На територията на общината не са правени изследвания и измервания за шумово нато-варване. В населените места на територията на общината няма изградена мониторингова сис-тема за контрол на акустичната среда. Инцидентно по повод откриване на нови обекти, сигна-

90

ли, жалби, разработки на ОВОС и др. са правени замервания от специалистите на РИОСВ и РИОКОЗ на площадките на обектите.

Основен източник на шум е автомобилният транспорт. Следват шумът в резултат на производствена, вкл. и строителна дейност и комунално-битовият шум. Територията на общи-ната не е под влиянието на източници на шум от териториите на съседните общини.

11.9.2. Транспортен шум

Автомобилният транспорт е основният източник на шум, както в общинския център и останалите населени места, така и за прилежащите на първокласен път І-9 територии. Той е непосредствена функция от интензивността на движение на моторните превозни средства, ко-ято нараства чувствително през курортния сезон.

Поради липсата на системни наблюдения, акустичната картина в общината и града се очертава от отделни епизодични измервания и изчисления и за нея са изведени следните нива на транспортен шум:

- около транспортните пътища и стабилизиране денем около 65-70 dB; - около транспортните пътища и стабилизиране нощем около 55 dB; - в жилищните райони по статистически данни около 45-50 dB.

11.9.3. Производствен шум

Промишлените източници на територията са мангановата мина на “Евроманган”, предприятието за ремонт на сондажно оборудване – “Геомашремонт”, “Елпромтермо” ООД, ЕФ “Елиз”, ЕТ “Стефан Михайлов”, Дървообработващи фирми, фирми от хранително-вкусова промишленост и др. малки предприятия. Шумът, емитиран от тези източници, е периодичен (импулсен), основно в средните честоти.

Шумът, породен от строителни дейности, засяга районите, в които се извършва строи-телство. В настоящия момент това са предимно крайбрежната територия и непосредственият й хинтерланд. Този вид шум се оценява от експертите като ограничен по време и с невисок интензитет.

11.9.4. Комунално-битов шум

Комунално-битовият шум се формира от дискотеки, ресторанти и аперитиви, домашен шум (музикални уредби, разговори на по-висок глас), детски игри, спортни прояви на открити спортни съоръжения и др.п. Комунално – битовият шум е импулсен, непостоянен по честота, сила и посока, с по-ниски стойности, но с по–голяма повторяемост и по–дълго въздействие. Неговото проявление зачестява през активния туристически сезон и почти изчезва през есента и зимата. В жилищните квартали битовият шум е с по-високи нива в извънработно време, но те са сравнително ниски по отношение на централната част.

На територията на общината има неголям брой спортни обекти, от които се излъчва шум, надвишаващ спорадично допустимите норми.

11.9.5. Изводи и изисквания към ОУПО

В заключение, изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-не-благоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града и общината са около пътните артерии. Средно е нивото на интензивност на шума в промишлената зона. Териториалното й разположение извън жилищните райони ограничава влиянието на шума само върху работещите там и няма устройствени измерения. Комунално-битовият шум не поставя за решаване устройствени задачи.

Очертаната картина на акустичната обстановка в общината с доминиращото неблаго-приятно влияние на транспортния шум поставя пред ОУП на общината три изисквания:

- устройване по протежение на главните пътища извън населените места в участъците им, които влияят шумово върху тях, на шумозащитни пояси с дървесна и храстова растител-ност;

- осигуряване на обходни трасета на населените места от второкласните пътища;

91

- включване в Правилата за прилагане на плана на технически и функционални мерки за защита от шума по протежение на артериите с интензивно автомобилно движение.

11.10. Радиационна обстановка

Радиационната обстановка на територията на общината не е предмет на системни на-блюдения, поради което долуизложените оценки имат характер на предположения, направени в Общинската програма за опазване на околната среда, целещи да се привлече вниманието на ОУПО към тази проблематика, доколкото част от нея има и устройствени измерения.

11.10.1. Радиационен фон

Нивото на естественият радиационен фон на територията на общината е обусловено от варовиковата скална основа. В обхвата й не се добиват рудни и нерудни изкопаеми, които биха могли да дадат по-висок радиационен гама-фон. Освен това в общината няма пред-приятия, които да използват суровини – източници на лъчения, добивани на други места.

11.10.2. Йонизиращи лъчения

Обекти, използващи източници на йонизиращи лъчения в своята дейност на територи-ята на общината, са медицинските заведения. Те се контролират от РИОКОЗ минимум един път в годината. Направените измервания установяват, че стойностите на рентгеновото лъче-ние са фонови.

В община Балчик района няма промишлени източници на йонизиращи лъчения. Като потенциална заплаха за общината може да се оцени близостта й до АЕЦ “Черна

вода” в Румъния. Няма обаче официални данни за извършени измервания след пускането на централата в екслоатация.

11.10.3. Нейонизиращи лъчения

Най-мощните източници на нейонизиращи лъчения, респ. на формиране на електро-магнитни полета (ЕМП), разположени на територията на общината са: армейските комуни-кационни станции, радиокомуникационните и локаторни инсталации, с каквито се предполага че е съоръжено военното летище до гр. Балчик, което обаче е преустановило дейността си; подвижните радиолокационни съоръжения на плавателните и летателни транспортни средст-ва; електропреносната мрежа.

Поради липсата на системни наблюдения върху общинската територия, не се разполага с репрезентативни данни за евентуалното замърсяване с нейонизиращи лъчения и въздейст-вието им.

11.10.4. Изводи и изисквания към ОУПО

Поради липсата на системни наблюдения върху радиационната обстановка и формира-щите я лъчения, не е възможно да се очертае обективна картина на проявлението на този вреден физичен фактор на територията на общината.

Като източници на нейонизиращи лъчения са идентифицирани високоволтовите елек-тропроводи и подвижните радиолокационни съоръжения на плавателните средства, а като предполагаеми такива - радиокомуникационните и локаторни инсталации на военното лети-ще, което е преустановило дейността си.

Препоръките към ОУП на общината са: - при определяне на функционалнота предназначение на отделните части на територи-

ята да се съобразяват сервитутните полоси на високоволтовите електропроводи; - бъде допълнително проучен статутът на военното летище и общинската администра-

ция да изиска от РИОКОС официална информация за евентуалните вредни лъчения от се-гашната и евентуалната му бъдеща такава дейност.

11.11. Рискове от природни бедствия и аварии

Към рисковете от разрушителни физикогеоложки процеси, каквито са свлачищата, представени в т. 11.5.2 и изискванията за съобразяването им, изложени в т. 11.5.5, трябва да

92

се прибавят още два вида рискове, подлежащи на овладяване (регулиране) с устройствени средства, характерни за част от селата:

- наводнения; - пътно-транспортни произшествия с човешки жертви.

11.11.1. Наводнения с различен мащаб и различни по значение и вид поражения са предизвиквали реките Батова и Краневска в различни години – 1929, 1951, 1952. От тях са били засегнати селата Оброчище, Кранево и Църква. Наводнения са предизвиквани и от сухи дерета, каквито случаи са известни за с. Соколово и с. Дропла.

11.11.2. Пътно-транспортни произшествия с пострадали, вкл. човешки жерстви, са регистрирани в някои от селата, през които преминават натоварени второкласни и третоклас-ни пътища. Такива случаи има в Соколово, Сенокос, Кремена и Оброчище.

11.11.3. Изискванията към ОУПО за предотвратяване, респ. за ограничаване на нега-тивните последствия от горните два вида рискове, са следните:

- включване в Правилата за прилагане на плана на задължение с последващото подроб-но устройствено планиране да се доизградят защитните съоръжения от наводняване на се-лищните територии на селата през, които преминават реките Батова и Краневска;

- установяване на териториалния обхват на разливите на реките и сухите дерета в из-вънселищните територии (заливните територии) и съобразяването им при определяне на перспективното предназначение и зонирането на рисковите участъци;

- проучване на възможностите за предотвратяване на наводнения от сухите дерета чрез изграждане на отводнителни канали и предвиждане на необходимите устройствени условия за това;

- проучване на възможностите за обходни трасета на натоварените второ- и трето-класни пътища и предвиждане на необходимите устройствени условия за изграждането им, вкл. и в по-отдалечена перспектива.

ХІІ. ПРИЛАГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЛАНА

12.1. Правила и нормативи за прилагане на ОУПО

Съгласно нормативните разпоредби, неразделна част от ОУПО са Правилата и норма-тивите за неговото прилагане, които се одобряват заедно с него.

Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на общината да имат следните принципна структура и съдържание:

• Видове устройствени зони, въведени с плана, и устройствените им режими - регламентация на устройствените зони (набор от дейности, граници, правила за устройство, нормативи за застрояване и т.н.).

• Видове самостоятелни терени с устройствен режим, въведени с плана, и устройствените им режими, ако въвеждането на такива се налага.

• Специални изисквания при устройството и застрояването на устройствените зони.

• Специфични правила и нормативи за устройството на общинската територия (съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 на ЗУТ), както и на прилежащата морска акватория.

• Последващо устройствено планиране на територията на общината.

• Наблюдение, поддържане, отчитане на прилагането на плана.

• Създаване на критерии за необходимостта от изменение на ОУПО.

93

12.2. Последващо устройствено планиране

Общият устройствен план на общината, съгласно разпоредбите на ЗУТ, има значението на основа на цялостното устройство на територията, като неговите предвиждания са задължителни за последващите подробни устройствени планове. В този смисъл в правилата за прилагането му следва да се включат конкретни изисквания към подробното устройствено планиране, съобразно спецификата и потребностите на отделните територии и / или планираните операции. С правилата за прилагане могат да се определят още допустими-те отклонения от предвижданията на ОУПО и други налагащи се изисквания.

Планът следва да определи целесъобразна последователност на изработването на по-следващите подробни планове, като отчете приоритетите в обществения интерес, мащабите на инвестиционната активност по територии и потенциалните заплахи за компрометиране на ресурси или публични мероприятия при продължаване работата “на парче”.

ОУП на общината следва да предвиди като първоетапна задача задължителното изра-ботване на ПУП на агломерационното образувание в крайморската част, да определи терито-риалния му обхват и да формулира изискванията, на които следва да отговаря подробния план.

12.3. Изисквания, свързани с етапното реализиране на устройствените мероприятия

ОУПО следва да съдържа раздел по въпросите на реализацията на основните устрой-ствени мероприятия, свързани с публични инвестиции. Разделът трябва да отговори на след-ните изисквания:

- да посочи приоритетните задачи по системи и проблемни сфери: o транспортна инфраструктура; o системи на техническата инфраструктура; o компенсационни мерки по отношение на околната среда; o социални ангажименти на общинското ръководство; o усвояване (урбанизиране) на нови територии.

Приоритетността следва да отчита приети общински, областни и национални страте-гии, планове и програми. Възможно е, въз основа на предвижданията на ОУПО, да се иници-ира промяна в цитираните документи. Планът трябва още:

- да определи взаимните връзки между приоритетите на отделните системи и проб-лемни сфери; - да посочи най-общата последователност на реализиране на приоритетните задачи; - да оцени пригодността на наличните подробни устройствени планове като основа за извършване на необходимото инвестиционно проектиране и да предложи програма за обновяване на плановата основа.

ХІІІ. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Информационната основа за изработването на проекта за ОУПО включва: - Опорен план в цифров вид; - данните, проучванията и анализите, включени в настоящото Задание; - актуализирана информация за междувременно настъпилите промени, която възложи-

телят ще предостави в процеса на разработване на ОУПО по отношение на: o фактическото земеползване (по-крупни промени на предназначението на по-

землени имоти и инвестиционни реализации); o екологическата и физикогеоложката обстановка и състоянието на природните

ресурси, в т.ч. данни от специализирани проучвания/замервания от страна на

94

компетентните органи; изпълнени мероприятия, свързани с опазването на околната среда;

o промени в статута и/или режимите, отнасящи се за територии и обекти под осо-бена териториалноустройствена защита;

o планове, програми и др. документи, както и проекти за нови документи, имащи отношение към устройството на общинската територия;

- друга необходима информация, достъпна чрез общинската администрация.

ХІV. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ

Планът се изработва в две фази – предварителен и окончателен проект. Проектът за ОУПО на община Балчик трябва да отговаря на действащата нормативна

уредба и да съдържа следното:

Предварителен проект:

- Обяснителна записка, изясняваща и обосноваваща проектите предложения. Същата включва и необходимите допълнителни проучвания и анализи, свързани с промените в актуалната обстановка, както и други специфични въпроси, произтичащи от проектното решение;

- Проект за Общ устройствен план на община Балчик, оформен съгласно изискванията на Наредба № 8/2001 г. на МРРБ;

- Схеми за: o транспорт; o канализация; o водоснабдяване; o електроснабдяване; o газоснабдяване;

други схеми и илюстративни материали по преценка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ; - баланс на територията; - Правила за прилагане на Общия устройствен план на община Балчик. Сродните по характер и/или тематика графични материали могат да се обединяват в

общи схеми или в сборна схема в подходящ мащаб, позволяващ ясен графичен израз.

Окончателен проект

Документацията на окончателния проект е със съдържанието, описано по-горе. В него се включват допълнения и нанасят корекции по предписание на общинската администрация, съставено на база бележките и препоръките от разглеждането на предварителната фаза.

Общи изисквания

Графичните материали на ОУПО се изработват в цифров вид във формат за GIS върху цифрова картна основа, предоставена от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.

За обща информация се ползват сканирани и координирани топографски карти в М 1:25000.

Цифровият модел на плана да съдържа база данни „Правила за прилагане на ОУПО” за устройството и застрояването на различните видове територии, устройствени зони и терени (вид, правила и нормативи за устройство и застрояване и др.п.) и да дава възможност за извличане на автоматизирани паспорти на видове територии, устройствени зони, терени и обекти, както и справки по зададени критерии.

Планът се предава на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в цифров вид и разпечатка на хартия в подходящ мащаб.

* * *